110 г. от смъртта на "Овчеполския княз"

сряда, 22 март 2017 г.

  В памет на войводата Мише Развигоров - 110 г. от геройската му смърт

Николета Войнова

    В пъстрата палитра от образи в освободителното движение на Македония и Одринска Тракия могат да се открият плеяда личности различни по характер, обединяващ ги идеалът на делото. Градът Щип е допринесъл за издигането на много дейци, превръщайки се в „истинска революционна лаборатория”. Там на 28 октомври 1873 г. се ражда Мише Развигоров в будно семейство, участвало активно в обществените процеси. Първоначалното учи в родния си град. Прогимназиалния курс записва в  Кюстендилското образцово училище, където заедно с няколко младежи, бъдещи кадри на Вътрешната македоно-одринска революционна организация – Никола Каранджулов, Христо Чемков и Ефрем Чучков, сформират революционен кръжок. Ученически бунт става причина за изключването на Развигоров от училището. 

Образованието си завършва през 1895 г. в педагогическото училище в Казанлък, след което се завръща в родния си град. Постъпва като учител в местното училище като дотогава в Щип учители са Дамян Груев и Гоце Делчев, които с Туше Делииванов и Тодор Лазаров изграждат първия комитет на Вътрешната организация. След пристигането си  М. Развигоров се посвещава в делото и се присъединява към местните дейци за организирането на Щипския район. Следващите няколко години работи за създаване на нови комитети в околността, за подготовка на нови кадри, за откриване на организационни канали и закупуване на оръжие.

През ноември 1897 г. избухва Винишката афера, вследствие на която са арестувани голям брои членове на ВМОРО (тогава Български македоно-одрински революционни комитети). Турските власти налагат тежки санкции спрямо населението и издевателства над задържаните. Мише Развигоров, с цел да бъдат спрени арестите в Щипската околия и властите да не получат допълнително информация за Организацията и нейните членове, поема цялата отговорност и се признава за единствен организатор. С Петър Попарсов и други работници на Вътрешната организация са осъдени на доживотен затвор и заточени в Подрум кале, Мала Азия. През 1902 г. е издействана амнистия и през август са освободени. До Илинденско-Преображенското въстание Мише Развигоров е в България да се лекува. В София се свързва със Задграничното представителство и по негово разпореждане е изпратен по време на Илинденско-Преображенското въстание в Кюстендил да координира и  разпределя движенията на четите към вътрешността.


Периодът, в който най-красноречиво ще изпъкнат заслугите на Мише Развигоров за делото, е непосредствено след въстанието. Тогава проявява качествата си на социал-реформатор. Последиците от Илинденско-Преображенското въстание водят до тежка икономическа криза във всички засегнати райони. Тепърва пред останалите живи дейци, готови да подновят борбата, предстои възстановяване на комитетската мрежа. Мише Развигров се завръща в родния си край, за да започне заедно с утвърдения деец на ВМОРО – Тодор Лазаров и своя бъдещ секретар – Тодор Александров,  стабилизирането и организирането на Щипската околия. 

Тук той не само наблюдава окаяното състояние на населението в областта, но чрез свой план успява да стегне икономически района си и да го превърне в ядро на Вътрешната организация. Реформите, които въвежда Развигоров са в няколко направления. На първо място се предвижда да се изкупят от селяните имотите на бейовете и богатите турци. Механизмът се задейства чрез провокиране на работниците в чифлиците да настояват за  увеличаване на заплатата. В наредба се дава разпореждане на драгоманите при спогодба с бейовете цената на труда на жътварите да не възлиза на по-малко от 8–10 гроша.  Така бейовете търпят големи загуби и са принудени да продават имотите си. От нарочно създадена от Организацията т.нар. „земеделска каса” или „Райфайзенова банка” се дават пари на селяните да купуват земите, а впоследствие възстановят сумата без да бъдат облагани с допълнителни такси. По този начин повечето села преминават изцяло в български ръце, а в местността Овче поле нарекли Мише Развигоров  „Овчеполският княз”.

  За да бъде създадена и да функционира тази своеобразна каса, всеки от селяните отделя по 2 шиника (ок. 16–20 кг.) жито, които продава, а сумата внася в нея. При належаща нужда от средства за закупуване на добитък и други материали за стопанските нужди се предвижда да бъдат отпускани средства от касата. Така се ликвидират и дълговете спрямо евреите, които отпускали пари на селяните срещу прекомерно високи лихви. По заповед на Вътрешната организация заемите  на лихварите се изплащали от земеделската каса с лихва от 6 %, а селяните заплащали на банката размера на дълга без лихвите. 


Реформа с подобен обхват за пръв път се въвежда в революционното движение. Тя подобрява значително икономическото състояние на населението. Като цяло районът се стабилизира и за 3 години се превръща в един от най-стегнатите центрове на ВМОРО. Реформите се простират още в семейната и съдебната област. Главният предмет в семейната е насочена срещу даването на прекомерна висока зестра, като се поощрява пълното ѝ премахване. Във връзка със съдебната власт – Организацията поема споровете, дотогава разглеждани в турските съдилища. С цел да не се дават пари на турските съдии, местните ръководи¬тели на Вътрешната организация назначават определени лица да изпълняват тази функция. Така реформата прониква във всички сфери на живота на населението – стопанска, семейна, държавна. Контролът на ВМОРО в публичната област засилва позициите ѝ на главен фактор в обществения живот. Моделът, въведен от Мише Развигоров,  се приема за всички области на Скопския окръг на Първият  Скопски конгрес от 1905 г., а Развигоров е избран за окръжен войвода. Участва активно в заседанията на Рилския конгрес през ноември 1906 г. 

През март 1907 г. Мише Развигоров е в Кюстендил, където пристига вест за нередности по местните дела в Щип. Той незабавно заминава за родния си град  заедно със своя четник Петър Жабата и местния войвода Милан Кръстев. Предателска ръка осведомява турските власти за пребиваването на окръжния войвода и обграждат  къщата, в която е заедно с двамата си съратници. Решени да не се предадат, започват неравен бой срещу турския аскер. Войниците подпалват къщата. За да не попадне в ръцете на врага, единствен останал жив след престрелката, войводата Развигоров се самоубива, с което се бележи поредната героична саможертва в името на идеала за извоюването на свободата. В изследванията битуват различни версии за точният предател на Мише Развигоров, въпреки това засега това остава недоизяснено.   

Народът из целия Щипски край в него позна своя водач и го обикна, защото той разкри пред тях целта на свещената кауза, преследвана от Вътрешната организация, и начерта възможния път за въоръжената борба. В знак на признателност, нему са посветени народни песни и предания. Те показват, че 110 години след неговата саможертва – подвигът му се помни, а образът му остава жив в народната памет.

Една от малко известните песни за смъртта на войводата Мише Развигоров:

„Излезнал Мише войвода
 от тая славна планина,
 со тая верна дружина.
Навалил Мише Кочанско,
Кочанско село Пресека.
Та е извикал Милана,
Милана младо терзиче.
Мише на Милан говори:
- Отвори Милан канало,
да влезам язе у Щипско!
Милан на Мише говоре:
- Не иди Мише у Щипско,
Щипско е лошо станало,
на партии се делило.
- Ке идам Милан, ке идам,
сметките да им превидам, 
ногу са пари изеле!
Мише Милан не слушал,
Слегнал е Мише у Щипско,
у това село Сушево (Криводол)
у куки на млад Ефрема.
Ефрем на Мише говоре:
- Не влевай Мише, у градо,
грагяни са се скарали,
на партии са делени,
парите са ги изеле,
Мише ке ми те предадат!
Мише на Ефрем говоре:
- Я сум щипяни учило, 
не вервам да ме предадат, 
Улезна Мише у градо,
там са си Мише предале,
Мишета жив изгореле”.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017