Книги в библиотеката на МНИ

вторник, 9 май 2017 г.

Книги в библиотеката на Македонския научен институт

100 години от Илинденско-Преображенското въстание 1903–2003. Сборник доклади от международната научна конференция, София, 26–27 септември 2003 г. Състав. Александър Гребенаров и др. София, 2005, 612 с.
50 години от Илинденското въстание: Статии и спомени. София, 1953, 144 с.
А. Ашняки. Българите – башкири през вековете и днес: Документална публицистика. София, 1998, 38 с.
А. И. Полторак. От Мюнхен до Нюрнберг. София, 1964, 380 с.
Акоп Улунян. Българският народ в Руско-турската война 1877–1878. София, 1972, 240 с.
Александър Гребенаров. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918–1947). С., 2006, 420 с. и 50 с. илюстрации.
Александър Гребенаров. Македонският научен институт (1923–2008). Документален летопис. София, 2009, 574 с.
Александър Мирков. Войните (1912–1918) не спират престъпленията, сензациите и трагедиите в България. София, 2015, 312 с.
Александър Фол. История на българските земи в древността до края на III в. пр. Хр. 2 прераб. и доп. изд. София, 1997, 452 с.
Александър Фол. Политика и култура в древна Тракия. София, 1990, 272 с.
Александър Фол. Тракийският орфизъм. София, 1986, 244 с.
Александър Фол. Тракийското военно изкуство. София, 1969, 128 с.
Александър Якимов. Балканската политика на Гърция между двете световни войни. София, 2012, 206 с.
Алфред Халиков. 500 руски фамилии от българо-татарски произход. София, 1994, 148 с.
Анастас Иширков. Изследвания за Македония. Фототип. изд. на 2 доп. изд. на Принос към етнографията на македонските българи 1907 г. София, 1993, 150 с.
Ангел Джонев. Македония в железопътната политика на България (1878–1918). Кюстендил, 2008, 434 с.
Ангел Джонев. Отиваха юнаците, отиваха. Петдесет и трети пехотен резервен полк през Първата световна война (1915–1918). Кюстендил, 2016, 196 с.
Ангел Димитров. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. София, 1987, 284 с.
Андрей Пантев, Петко Петков. САЩ и България по време на Първата световна война. София, 1983, 152 с.
Андрей Пантев. Българският въпрос във Великобритания 1876–1878. София, 1981, 184 с.
Андрей Пантев. Рицар или чудовище: Из историческите пътища на модерния национализъм. София, 1993, 144 с.
Андрей Цанов. Александър Батенберг, първите седем години на свободна България. Фототип. изд. София, 1991, 168 с.
Анна Станчова. Дворцови и дипломатически спомени 1887–1915. 2 изд. София, 1991, 224 с.
Анри Пози. Войната се връща. 2 изд. София, 1992, 104 с.
Антон Страшимиров. Диктаторът: Животът на Стефан Стамболов. 2 изд. София, 1993, 208 с.
Антонина Кузманова. Балканската политика на Румъния 1933–1939 г. София, 1984, 218 с.
Антонина Кузманова. От Ньой до Крайова: Въпросът за Южна Добруджа в международните отношения (1919–1940). София, 1989, 308 с.
Апостолос Христакудис. Балканската политика на Гърция през 90-те години. София, 1998, 296 с.
Арнълд Тойнби. Изследване на историята. Т. 1. Възникване и развитие на цивилизациите. София, 1995, 384 с.
Арнълд Тойнби. Изследване на историята. Т. 2. Разпадане и разлагане на цивилизациите. София, 1995, 456 с.
Арнълд Тойнби. Изследване на историята. Т. 3. Универсални държави и универсални църкви: Перспективите на западните цивилизации. София, 1995, 528 с.
Арсени Костенцев. Спомени. София, 1984, 180 с.
Артър Смит. Спомени от Македония: Приключенията на един американец сред македонските революционери. София, 1983, 232 с.
Атанас Божков, Асен Василиев. Художественото наследство на манастира Зограф. София, 1981, 484 с.
Атанас Божков. Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица: Изследване върху миниатюрите от ръкописът на Йоан Скилица XIIXIII век в Мадридската национална библиотека със 170 цветни и черно-бели илюстрации. София, 1972, 262 с.
Атанас Кременлиев. Марин Петков. Сергей Антонов–страдалецът от Рим. Благоевград, 2016, 276 с.
Атанас Попов. Крепостни и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София, 1982, 166 с.
Балканите в международните отношения 1944–1948. София, 1984, 208 с.
Балканската миграционна култура: Исторически и съвременни примери от България и Македония. Състав. Петко Христов. София, 2010, 334 с.
Балчо Нейков. Факийско предание: Сбирки от народния живот за праотците на войводата Стефан Караджа: Стефан Караджа и неговите предци. София, 1985, 376 с.
Бистра Цветкова. Хайдутството в българските земи през 15/18 век. Т. 1. София, 1971, 428 с.
Благодетели и благотворителност в България – между възхвалата и отрицанието. 1879–1951. Състав. Росица Стоянова, Веска Николова. София, 2015, 364 с.
Боби Бобев. Записки по история на България 1878–1944. София, 1992, 176 с.
Богдан Филов. Дневник. Състав. И. Димитров и Н. Пръвчева. 2 изд. София, 1990, 808 с.
Богдан Филов. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912–1916. Състав. П. Петров. София, 1993, 222 с.
Божидар Димитров. Венециански документи за българската история през XVI–XVII век. София, 1994, 208 с.
Бойка Соколова. Албански възрожденски печат в България. София, 1979, 208 с.
Болонски псалтир. Български книжовен паметник от XIII в. Фототип. изд. София, 1968, 532 с.
Борбата на българския народ за защита и спасяване на евреите в България през Втората световна война: Документи и материали. Състав. Давид Коен и др. София, 1978, 350 с.
Борис Николов. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893–1934. София, 1999, 184 с.
Бранко Джорджевич. Коминтернът и Югославската комунистическа партия 1919–1929. София, 1987, 224 с.
Българите извън България. Сборник с материали от международния симпозиум, състоял ес на 20 и 21 юни в Бургас. Състав. Марияна Парзулова. Велико Търново, 1997, 144 с.
България и Русия през ХХ век: Българо-руски научни дискусии. София, 2000, 446 с.
Българската църква и училището в Букурещ: Сборник по случай 125 години от създаването на църквата и училището. София, 1994, 256 с.
Български народни песни: Собрани от братья Миладиновци Димитрıя и Константина и издани одъ Константина в Загребъ въ книгопечатница-та на а. Якича 1861. Фототип. изд. София, 2016, 542 с.
Български народни песни: Събрани от братя Миладинови: Издава фототипно Наука и изкуство. София, 1981, 540 с.
Български народни песни: Събрани от Братя Миладиновци – Димитрия и Константина и издани от Константина. 4 изд. София, 1961, 694 с.
В търсене на националния идеал 1878–1913: Доклади и научни съобщения от международната научна конференция, Благоевград, 2–3 октомври 2008 г. Състав. Димитър Тюлеков и др. Велико Търново, 2009 508 с.
В чест на 80-годишнината на проф. Тодор Боров. София, 1984, 392 с.
В чест на академик Димитър Косев: Изследвания по случай 70 години от рождението му. София, 1974, 490 с.
В чест на академик Христо А. Христов: Изследвания по случай 60 години от рождението му. София, 1976, 490 с.
В. Н. Ламздорф. Дневник 1894–1896. Москва, 1991, 454 с.
Валентин Александров. България и тайната война: Австро-унгарското и германското разузнаване в България 1914–1944. София, 1992, 174 с.
Валентин Китанов. Принос към дипломатическата история на България: Григор Начович и Българо-турското споразумение от 1904 г.: Документален сборник. София, 2004, 544 с.
Ванда Смоховска-Петрова. Михаил Чайковски – Садък паша и българското Възраждане. София, 1973, 116 с.
Васил Василев. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения. София, 1991, 344 с.
Васил Гюзелев. Петър Мутафчиев: Очерк. София, 1987, 108 с.
Васил Гюзелев. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIIIXIV век. София, 1985, 268 с.
Васил Кънчов. Избрани произведения. Т. 1. Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, 1970, 536 с.
Васил Кънчов. Избрани произведения. т. 2. Град Скопие. Сегашното и недавно минало на град Велес. Македония – етнография и статистика. София, 1970, 680 с.
Васил Маринов. На гости у бесарабските българи: Историко–етнографски бележки. София, 1988, 112 с.
Василий Д. Конобеев. Българското националноосвободително движение: Идеология, програма, развитие. София, 1972, 454 с.
Величко Георгиев, Стайко Трифонов. Екзарх български Йосиф I: Писма и доклади. София, 1994, 438 с.
Велчо Велчев. Паисий Хилендарски: Епоха, личност, дело. София, 1981, 216 с.
Венцеслав Начев. Български надписи. София, 1994, 272 с.
Вера Мутафчиева. Книга за Софроний. 3 изд. Варна, 1983, 210 с.
Веселин Бешевлиев. Писма и документи на папирус: [Сборник], София, 1985, 208 с.
Веселин Илиев. Велика Волжка България: Волга – бълг. река. [София], 1993, 64 с.
Веселин Илиев. Забравените българи край Волга. София, 1997, 88 с.
Веселин Попов. Български народни игри и представления: Изследване върху игровото начало в българската традиционна народна култура. София, 1993, 208 с.
Веселин Трайков. Идеологически течения и програми в националноосвободителните движения на Балканите до 1878 година. София, 1978, 440 с.
Веселин Трайков. История на българската емиграция в Северна Америка:От началото й през средата на ХIХ в. До 80-те години на ХХ в. София, 1993, 368 с.
Веселин Трайков. Националните доктрини на балканските страни: Исторически и съвременен поглед. Стара Загора, 2000, 148 с.
Веска Николова, Димитър Саздов. Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България 1879–1918. София, 1992, 524 с.
Виржиния Паскалева. Българката през Възраждането. 2 доп. и прераб. изд. София, 1984, 388 с.
Витка Тошкова. Из дневника на Бекерле – пълномощен министър на Третия райх в България. София, 1992, 216 с.
Владимир Георгиев. Тракийският език. София, 1957, 104 с.
Владимир Мигев. Утвърждаване на монархо-фашистката диктатура в България 1934–1936. София, 1977, 188 с.
Воин Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878–1913 г. София, 1982, 392 с.
Воин Божинов. Защитата на националната независимост на България 1944–1947. София, 1962, 296 с.
Войнишкото въстание 1918.: Спомени. Състав. Генчо Стоев. София, 1958, 264 с.
Втора национална школа на младите историци 1980: Историческата българистика в чужбина. Част I. История на България. София, 1981, 408 с.
Втора национална школа на младите историци 1980: Историческата българистика в чужбина. Част II. Етнография и лингвистика. София, 1981, 190 с.
Вяра Ковачева-Костадинова. Занаяти в югозападните български земи XV–XIX век. София, 1991, 288 с.
Генерал Йордан Венедиков: Избрани произведения. Състав. Димитър Зафиров, Анна Златева. София, 1991, 232 с.
Георги Бакалов. Средновековният български владетел: Титулатура и инсигнии. София, 1995, 272 с.
Георги В. Димитров. БКП и революционното движение в Благоевградски окръг 1913–1925. София, 1972, 228 с.
Георги В. Димитров. Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отношения 1919–1939. Благоевград, 1982, 380 с.
Георги В. Димитров. Настаняване и оземляване на българските бежанци 1919–1939. Благоевград, 1985, 240 с.
Георги Вълчев. Финландски дневници и мемоари от 1877–1878 г. София, 1978, 68 с.
Георги Генов. Беломорска Македония 1908–1916. [София], 2006, 332 с.
Георги Генов. Съпротивата на българите от Беломорска Македония срещу гръцкото иго 1912–1916 г. София, 1998, 214 с.
Георги Георгиев, Йордан Шопов. Илинденското въстание 1903. София, 1969, 248 с.
Георги Георгиев. Старата железодобивна индустрия в България. София, 1978, 206 с.
Георги Даскалов. Гърция и македонският въпрос (1950–2000): българо-македонският синдром на гръцкия национализъм.София, 2014, 516 с.
Георги Даскалов. Драмското въстание 1941 г. София, 1992, 304 с.
Георги Даскалов. Клио срещу Темида: Антон Калчев хуманист или военнопрестъпник. [София], 2013, 296 с.
Георги Даскалов. Участта на българите в Егейска Македония 1936–1946 г.: Политическа и военна история. София, 1999, 912 с.
Георги М. Димитров. Присъда срещу комунизма: Статии, речи, изказвания 19491972. Състав. Тончо Карабулков. София, 1991, 288 с.
Георги Марков. България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912–1913. София, 1989, 460 с.
Георги Марков. Българо-германски отношения 1931–1939. София, 1984, 256 с.
Георги Марков. Българското крушение 1913. София, 1991, 240 с.
Георги Марков. Върховете привличат мълнии: Покушения и политика в България 1878–1919. София, 1989, 184 с.
Георги Марков. Камбаните бият сами: Насилие и политика в България 1919–1947 г. София, 1994, 156 с.
Георги Марков. Светът през 20 век: Летониз. София, 2000, 216 с.
Георги Наумов. Атентатът в катедралата „Св. Неделя” 16 април 1925. София, 1989, 224 с.
Георги Нешев. Българо-украински културно-исторически връзки през XV–XVIII в. София, 1997, 48 с.
Георги Нешев. Българските каракачани. София, 2000, 32 с.
Георги Нешев. За книгата „Абагар”, за автора и времето й...: Послучай 350 години от отпечатването й в Рим. София, 2002, 104 с.
Георги Николов. Българският цар Самуил. Малка македонска библиотека № 4. Българско сдружение на родовете от Македония. София, 2014, 96 с.
Георги Николов. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното българско царство (края на XII–средата на XIII в.). София, 2011, 256 с.
Гергана Величкова. Пропаганда на фашизма в България 1922–1934 г. София, 2002, 360 с.
Горан Тодоров. Временно отменяне и възстановяване на конституцията в княжество България 1881–1883. София, 1991, 324 с.
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. София, 1953, 302 с.
Господин Гочев. Бюро д-р Делиус. София, 1966, 264 с.
Дамян Груев Яне Сандански: Спомени. София, 1972,126 с.
Данаил Крапчев. Изминат път: Избрани статии. София, 1992, 372 с.
Данко Димитров. Български светини. София, 1971, 188 с.
Дарина Петрова. Цариградските българи. София, 2000, 240 с.
Делчо Тодоров. Българската етнография през Възраждането. София, 1989, 224 с.
Дечо Добринов. ВМРО (обединена). София, 1993, 270 с.
Дечо Добринов. Последният цар на планините: Биографичен очерк за Тодор Александров 1881–1924. София, 1992, 144 с.
Дж. С. Киракосян. Младотурки перед судом истории. Ереван, 1986, 480 с.
Джон Киракосян. Младотурците пред съда на историята. София, 1989, 496 с.
Диана Гласнова. Войници на милосърдието. Пловдив, 2011, 418 с.
Димитрина Петрова. Александър Цанков и неговата партия 1932–1944. София, 2011, 316 с.
Димитър Ангелов, Георги Батаклиев, Борислав Примов. Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори. София, 1967, 236 с.
Димитър Ангелов. Българинът в Средновековието: Светоглед, идеология, душевност. Варна, 1985, 340 с.
Димитър Ангелов. Българите – славянски народ. София, 1996, 44 с.
Димитър Ангелов. Българското средновековие – идеологическа мисъл и просвета. София, 1982, 168 с.
Димитър Ангелов. Из средновековното ни минало: Държава, народност, култура. София, 1990, 584 с.
Димитър Гоцев. Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1893–1941. София, 1983, 76 с.
Димитър Гоцев. Македонската интелигенция в периода 1919–1941 г. София, 2006, 324 с.
Димитър Гоцев. Младежките националноосвободителни организации на македонските българи 1919–1941. София, 1988, 288 с.
Димитър Гоцев. Националноосвободителната борба в Македония 1912–1915. София, 1981, 208 с.
Димитър Димитров. Балканският икономически феномен – формиране и историческа съдба. [Благоевград], 2005, 296 с.
Димитър Косев. Външната политика на България при управлението на Андрей Ляпчев 1926–1931. София, 1995, 224 с.
Димитър Косев. Международното значение на Септемврийското въстание през 1923 г. София, 1964, 252 с.
Димитър Косев. Русия, Франция и българското освободително движение 1860–1869. София, 1978, 232 с.
Димитър Минчев. Военнореволюционната дейност на Петър Дървингов 1898–1918. София, 1990, 200 с.
Димитър Минчев. Участието на населението от Македония в българската армия през Първата световна война 1914–1918. София, 1994, 198 с.
Димитър Молеров, Костадин Молеров. Народописни материали от Разложко. Сборник за народни умотворения и народопис, кн. 48. София, 1954, 580 с.
Димитър Овчаров. Византийски и български крепости V–X век. София, 1982, 182 с.
Димитър Попниколов. Преображенското въстание: лични спомени и по спомени на войводата Яни Попов. 2 доп. изд. София, 1982, 128 с.
Димитър Саздов. Многопартийната политическа система и монархическият институт в България 1879–1918. София, 1993, 260 с.
Димитър Сирков. В защита на Испанската република 1936–1939. София, 1967, 272 с.
Димитър Страшимиров. Левски пред Къкринската голгота: История и критика. 2 изд. София, 1991, 136 с.
Димитър Т. Петров, Цветан Николов. Българи в Южна Америка. София, 1988, 188 с.
Димитър Тюлеков, Димитър Шалев. 100 години Благоевградска адвокатура (1915–2015). Благоевград, 2015, 360 с.
Димитър Цанев. Българската историческа книжнина през Възраждането XVIIIпървата половина на XIX век. София, 1989, 216 с.
Дино Кьосев. Борбата на македонският народ за освобождение. София, 1950, 172 с.
Дино Кьосев. Илинденското въстание. София, 1953, 138 с.
Дино Кьосев. Титовци без маска. София, 1950, 240 с.
Дмитрий И. Поливянни. Средновековният български град през XIII–XIV век: Очерци. София, 1989, 180 с.
Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. Състав. Здравка Нонева. София, 1984, 360 с.
Добри Ганчев. Спомени от княжеското време. 2 доп. изд. София, 1983, 268 с.
Добрин Мичев. Македонският въпрос и българо-югославските отношения: 9 септ. 1944–1949. София, 1994, 512 с.
Дойно Дойнов. Комитетите „Единство” – ролята и приносът им за Съединението. София, 1985, 374 с.
Дойно Дойнов. Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 г.: Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външно-политическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, 1979, 334 с.
Документи за историята на Българското книжовно дружество 1878–1911. Сборник. Т. 2. Състав. Иван Снегаров. София, 1966, 358 с.
Документи по обявяване независимостта на България – 1908 година. Из тайния кабинет на Княз Фердинанд. Състав. Цветана Тодорова, Елена Стателова. София, 1968, 238 с.
Дора Иванова-Мирчева, Иван Харалампиев. История на българския език. Велико Търново. 1999, 384 с.
Д-р Христо Татарчев. Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация като митологична и реална същност. София, 1995, 206 с.
Другият в историята: Сборник от материалите на научна конференция 7–9 май 1992. Кюстендил, 1996, 222 с.
Евгени Танчев. Държавно-правните възгледи на Александър Стамболийски. София, 1984, 240 с.
Екатерина Вечева. Търговията на Дубровник с българските земи XVI–XVIII в. София, 1981, 220 с.
Екзарх Йосиф I: В спомени на съвременници. Състав. Христо Темелски. София, 1995, 598 с.
Елена Стателова. Дипломацията на Княжество България 1879–1886. София, 1979, 252 с.
Елена Стателова. Източна Румелия 1879–1885: икономика, политика, култура. София, 1983, 494 с.
Елена Сюпюр. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век. София, 1982, 276 с.
Емил Георгиев. Епопея на освободителната борба на българския народ в славянските литератури. София, 1976, 304 с.
Емил Георгиев. Основи на славистиката и българистиката. София, 1979, 356 с.
Етногенезис и културно наследство на българския народ: Сборник. София, 1971, 160 с.
Етнография на Македония. Извори и материали. Т. 2. Състав. Маргарита Василева и др. София, 1992, 360 с.
Ефрем Каранфилов. Българи: Книга първа. 2-ро и 3-то изд.София, 1980, 800 с.
Жеко Попов. Българският национален въпрос в българо-румънските отношения 1878–1902. София, 1994, 568 с.
Желю Желев. Фашизмът: тоталитарната държава. 2 изд. София, 1990, 368 с.
Женя Пимпирева. Каракачаните в България: От номадство към уседналост. София, 1995, 152 с.
Живко Сахатчиев. Второто потурчване на Якоруда 1990–1995 година: Статии, писма, документи, разговори. Пловдив, 1996, 224 с.
Жоро Цветков. Атанас Буров – живот за България. София, 1992, 410 с.
Захари Стоянов. Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата 1867–1868. София, 1967, 248 с.
Захарий Димитров, Борис Шаров. Стенописни орнаменти от Югозападна България: Албум. София, 1964, 54 с.
Зденек Урбан. Чехи и българи: Културни взаимоотношения. София, 1981, 228 с.
Зина Маркова. Българската Екзархия 1870–1879. София, 1989, 400 с.
Зина Маркова. Четата от 1868 година: по случай 150 години от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, 1990, 200 с.
Зоя Андонова. Атентатът в храма „Св. Неделя”: Делото Фридмана-Загорски-Коев-Грънчаров-Петрини-Косовски и др. Фототип. изд. София, 1999, 148 с.
Иван Богданов. Александър Македонски. Пловдив, 1988, 312 с.
Иван Богданов. Гробът на патриарх Евтимий – национална светиня. София, 1987, 128 с.
Иван Богданов. Залог за историческо безсмъртие: Единение вековно между земя, народ, държава и култура. София, 1985, 216 с.
Иван Божилов. Българите във Византийската империя. София, 1995, 372 с.
Иван Божилов. Цар Симеон Велики (893–927). Златният век на Средновековна България. София, 1983, 224 с.
Иван Венедиков. Златният стожер на прабългарите. София, 1987, 400 с.
Иван Венедиков. Тракийската колесница. София, 1960, 252 с.
Иван Гаджев. История на българската емиграция в Северна Америка. Т. 1. Поглед отвътре. София, 2003, 652 с.
Иван Гаджев. История на българската емиграция в Северна Америка. Т. 2. България, мащеха наша (1944–1989). София, 2006, 816 с.
Иван Гредешлиев. Гагаузите. Добрич, 1993, 128 с.
Иван Грек, Николай Червенков. българите от Украйна и Молдова: Минало и настояще. София, 1993, 296 с.
Иван Дуйчев. Пътеки от утрото. София, 1985, 256 с.
Иван Дуйчев. Рилският светец и неговата обител. София, 1947, 432 с.
Иван Илчев. Родината ми – права или не!: Външнополитическа пропаганда на балканските страни (1821–1923). София, 1995, 594 с.
Иван Йовков. Кобургът. 3 изд. София, 1983, 448 с.
Иван Маразов. Мит, ритуал и изкуство у траките. София, 1992, 496 с.
Иван Николов. Българите в Югославия – последните версайски заточеници. София, 2002, 88 с.
Иван Снегаров. Манастирът „Свети Наум” при Охридското езеро. София, 1972, 72 с.
Иван Снегаров. Турското владичество – пречка за културното развитие на българския народ и другите балкански народи. София, 1958, 244 с.
Иван Стоянов. Либералната партия в Княжество България 1879–1886. София, 1989, 244 с.
Иван Стоянович (Аджелето). Из миналото. София, 1992, 192 с.
Иван Унджиев, Цвета Унджиева. Христо Ботев – живот и творчество. 2 прераб. изд. София, 1983, 498 с.
Иван Унджиев. Васил Левски: Биография. София, 1967, 388 с.
Иван Унджиев. Георги Бенковски: Биография. София, 1983, 204 с.
Иван Филчев. Тракийският въпрос и тракийското движение в България. София, 2007, 364 с.
Иван Хаджийски. Гражданска смърт или безсмъртие: Есета, статии, рецензии. Състав. Йордан Василев. Варна, 1986, 432 с.
Иван Шишманов. Студии, рецензии, спомени и писма. София, 1969, 632 с.
Игнат Криворов. Принципите на военното изкуство: Възникване, утвърждаване, същност. София, 1995, 216 с.
Игор Дамянов. Нишкото въстание през 1841 г. и Европейската дипломация. София, 1992, 164 с.
Изследвания в чест на академик Михаил Арнаудов. София, 1970, 544 с.
Изследвания в чест на Марин Дринов. София, 1960, 652 с.
Изследвания в чест на професор доктор Христо Гандев: По случай 70 години от рождението му. София, 1983, 472 с.
Илинденско-Преображенското въстание 1903: Хронология. София, 1983, 176 с.
Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. военна подготовка и провеждане. 1992.
Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 75 години от въстанието. София, 1983, 228 с..
Илия Галчев. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2000, 360 с.
Илия Галчев. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870–1913). София, 1994, 230 с.
Илия Конев. Българо-сръбски и българо-хърватски книжовни взаимоотношения: Материали и документи. София, 1966, 320 с.
Илчо Димитров. Англия и България 1938–1941: Навечерието и началото на Втората световна война. София, 1983, 280 с.
Илчо Димитров. България на Балканите и в Европа: Очерци. 2 доп. изд. София, 1983, 328 с.
Илчо Димитров. За да ни има: Статии за националната политика. София, 1992, 192 с.
Илчо Димитров. Князът, конституцията и народът: Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, 1972, 220 с.
Илчо Димитров. Миналото, което беше близко, а става все по-далечно: Срещи и разговори. София, 1992, 120 с.
Интелигенцията в културологична перспектива. София, 2010, 220 с.
История на новобългарския книжовен език. София, 1989, 542 с.
Йован Раич. История на всички славянски народи и най-паче на болгари, хорвати и серби: Откъси. София, 1993, 190 с.
Йоно Митев. Съединението 1885. 2 прераб. и доп. изд. Пловдив, 1985, 472 с.
Йоно Митев. Съединението: 1885. София, 1980, 386 с.
Йоно Митев. Фашисткият преврат на 9 юни 1923 и Юнското антифашистко въстание. София, 1956, 336 с.
Йордан Ванчев. Въстанал съм за свободата. Документален очерк за Георги Измирлиев-Македончето. 2 изд., София, 1986, 112 с.
Йордан Величков. Националните малцинства и външната политика на СФР Югославия. София, 1979, 94 с.
Йордан Венедиков. История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година. София, 1985, 280 с.
Йордан Иванов. Българска диалектология. Пловдив, 1994, 214 с.
Йордан Иванов. Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско): Принос към проучването на българската топонимия в Македония и Родопите. София, 1996, 204 с.
Йордан Иванов. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. София, 1982, 240 с.
Йордан Николов, Калинка Исова. Средновековието: Справочник. София, 1994, 272 с.
Йордан Шопов. Илинденско-Преображенското въстание 1903 година. София, 1983, 64 с.
Йордан Янев, Пламен Павлов. Световната България. София, 2000, 32 с.
Калчо Калчев. Бесарабските българи опълченци в руско-турската война (1877–1878). София, 1995, 112 с.
Катерина Венедикова. Българите в Мала Азия: От древността до наши дни. Стара Загора, 1998, 490 с.
Като антична трагедия. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии. Представила Фани Дренкова. София, 1984, 524 с.
Кирил Косев. Подвигът 1912–1913: 70 години от Балканската война. София, 1983, 218 с.
Кирил патриарх български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Т. I (1878–1885), книга първа: София, 1969, 752 с.
Кирил патриарх български. Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията. София, 1971, 96 с.
Кирил патриарх български. Принос към българския църковен въпрос. Документи от австрийското консулство в Солун. София, 1961, 224 с.
Кирил патриарх български. Принос към униатството в Македония след Освободителната война: 1879–1895. София, 1968, 712 с.
Кирил Топалов. Петко Р. Славейков. София, 1979, 96 с.
Кирила Възвъзова-Каратеодорова. Капитан Георги Мамарчев 1786–1846. София, 1986, 112 с.
Климент Охридски: Сборник статии по случай 1050 години от смъртта му. София, 1966, 448 с.
Климентина Иванова. Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София, 1981, 578 с.
Климентина Иванова. Патриарх Евтимий. София, 1986, 136 с.
Кольо Николов, Цветан Пешев, Станислав Стратиев. Няколко дена разходка по българските места: Художествен пътепис. София, 1970, 228 с.
Конгреси и програмни документи след 1878 г. за историята и културата на българските земи под чужда власт. Сборник доклади от международната научна конференция, Кюстендил 14–15 декември 2007 г. Състав. Александър Гребенаров и др. София, 2008, 308 с.
Константин Велики. Браилските бунтове 1841–1843. София, 1968, 336 с.
Константин Велики. Румъния и българското революционно движение за национално освобождение (1850–1878). София, 1982, 246 с.
Константин Динчев. Запали се планината: Песенният фолклор за Илинден-Преображение в Югозападна България: 100 години от въстанието. Благоевград, 2003, 236 с.
Константин Иречек. Български дневник. Т. 1, 1879–1881. 2 фототип. изд. София, 1995, 548 с.
Константин Иречек. Български дневник. Т. 2, 1881–1884. 2 фототип. изд. София, 1995, 616 с.
Константин Кацаров. 60 години живяна история. София, 680 с.
Константин Палешутски. Македонският въпрос в буржоазна Югославия: 1918–1941. София, 1983, 224 с.
Константин Палешутски. Македонското освободително движение след Първата световна война 1918–1924 1993
Константин Палешутски. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос: 1919–1945. София, 1985, 362 с.
Константин Палешутски. Югославската комунистическа партия и македонският въпрос 1919–1945. София, 1985, 362 с.
Константин Пандев. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878–1903. София, 1979, 348 с.
Константин Попов. Местните имена в Разложко. София, 1979, 182 с.
Константин Попов. Научното дело на видни български езиковеди. София, 1982, 176 с.
Константин-Кирил Философ: Юбилеен сборник по случай 1100 години от смъртта му. София, 1969, 452 с.
Коста Църнушанов. Български народни песни от Македония. София, 1989, 528 с.
Костадин Гърдев. Македонските патриотични организации в САЩ и Канада:от основаването им до 1987 г. София, 1991, 220 с.
Костадин Костадинов. Третата национална катастрофа. Варна–София, 2011, 96 с.
Красимир Узунов, Евелина Цанева. Христос на Балканите. Основни моменти на етническата ситуация в Р Македония. София, 1993, 170 с.
Кристина Попова. „За Добруджа готови сме”: Добруджанските младежки организации в България 1919–1934. София, 1993, 124 с.
Крум Михайлов, Димитър Шалев. Стари български родове. София, 1989, 232 с.
Кръстю Манчев, Валериан Бистрицки. България и нейните съседи 1931–1939. Политически и дипломатически отношения. София, 1978, 308 с.
Кръстю Манчев. Югославия и международните отношения на Балканите 1933–1939. София, 1989, 304 с.
Кузман Шапкарев. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма/ Пред. Петър Динеков. София, 1984, 648 с.
Кънчо Кожухаров. Последният лов на хана. София, 2003, 256 с.
Ламби Данаилов, Стилиян Нойков. Националноосвободителното движение в Тракия 1878–1903, том 2. София, 1971, 570 с.
Лиляна Василева. Българското словно богатство. София, 2009, 460 с.
Луко Захариев. В търсене на националното. София, 1984, 172 с.
Любен Бешков. Добруджанци в науката, изкуството и културата: био-библиографски очерци в две книги. Книга първа. Добрич, 1992, 256 с.
Любка Бобчева. Средновековни накити от Толбухински окръг: [албум]. София, 1977, 40 с.
Любомир Милетич. Изследвания за българите в Семиградско и Банат. София, 1987, 572 с.
Любомир Милетич. Източно-българските говори. София, 1989, 192 с.
Любомир Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 година . Фототип. изд. София, 1989, 344 с.
Любомир Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 година. Фототип. изд. София, 2003, 434 с.
Любомир Огнянов. Българският земеделски народен съюз 1899–1912. София, 1990, 284 с.
Любомир Панайотов. Илинденско-Преображенското въстание 1903. София, 1983, 152 с.
Людмил Петров. Проблеми на военната политика на България 1934–1939 г. София, 1990, 232 с.
Людмила Дончева-Петкова. Българска битова керамика през ранното средновековие, втората половина на VI – края на Х в. София, 1977, 224 с.
Людмила Дончева–Петкова. Знаци върху археологически паметници от Средновековна България VIIX век. София, 1980, 188 с.
Македонски народни песни. Текст и мелодия записал Коста Църнушанов. София, 1956, 390 с.
Маргарита Тачева. История на българските земи в древността. Втора част: Развитие и разцвет на робовладелското общество. София, 1987, 282 с.
Маргарита Тачева-Хитова. История на източните култове в Долна Мизия и Тракия V в. пр. н. е.– IVв. пр. н. е. София, 1982, 522 с.
Марин Деведжиев. Кратка история на селищното развитие по българските земи. София, 1979, 352 с.
Марин Калонкин. НОВА – съюзник на съюзниците: Българската народоосвободителна армия по време на Втората световна война. София, 2001, 220 с.
Мария Радева. Културната политика на българската буржоазна държава 1885–1908. София, 1982, 246 с.
Марко Семов. Народопсихология: Т. 1. Размисли върху написаното и ненаписаното за българската народопсихология и националния характер. Варна, 1995, 336 с.
Марко Семов. Народопсихология: Т. 2. Българинът и властта. Варна, 1995, 380 с.
Марсел Дюнан. Българското лято юли 1915–октомври 1915. 2 изд. София, 1993, 360 с.
Мерсия Макдермот. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански. София, 1987, 432 с.
Мерсия Макдермот. Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев. 2 изд. София, 1980, 328 с.
Методи Димов. Гласът на истината. София, 1996, 96 с.
Методи Димов. Кървава луна: Спомени на един македонски емигрант. София, 2000, 192 с.
Методи Петров. Националноосвободителното движение в Западните покрайнини (1919–1934). София, 1995, 200 с.
Милен Михов. Политика в историята. Новата българска история и македонската историография 1944–2005. Велико Търново, 2006, 340 с.
Милен Михов. С кръст и меч. Българската екзархия, ВМОРО и освободителните борби на българите в Македония и Одринско (1902–1912). Велико Търново, 2002, 440 с.
Милен Семков. Европа и фашизмът 1919–1939. 2 изд. София, 1983, 248 с.
Милен Семков. Моабит 8085. Димитров пред имперския съд. София, 1972, 316 с.
Милияна Каймакамова. Българска средновековна историопис: От края на VIIдо първата четвърт на XV в. София, 1990, 204 с.
Милчо Лалков. Балканската война 1912–1913. София, 1982, 72 с.
Милчо Лалков. Балканската политика на Австро-Унгария 1914–1917. Австро-унгарската дипломация в борба на съюзници през Първата световна война. София, 1983, 420 с.
Милчо Лалков. Балканското националноосвободително движение през XIX век (1804–1978). София, 1982, 176 с.
Милчо Лалков. България в балканската политика на Австро-Унгария 1878–1903. София, 1993, 672 с.
Милчо Лалков. От надежда към разочарование. Идеята за федерация в Балканският югоизток 1944–1948. София, 1994, 304 с.
Мито Исусов. Комунистическата партия и революционният процес в България 1944–1948. София, 1983, 338 с.
Мито Исусов. Сталин и България. София, 1991, 228 с.
Михаел Бар-Зоар. Извън хватката на Хитлер: Героичното спасяване на българските евреи. София, 1999, 280 с.
Михаил Андреев, Фани Милкова. История на българската феодална държава и право. 2 изд. София, 1993, 404 с.
Михаил Арнаудов. Българското книжовно дружество в Браила 1869–1876. София, 1966, 338 с.
Михаил Арнаудов. Веркович и „Веда словена”: Принос към историята на българския фолклор и на българското възраждане в Македония с неизвестни писма, доклади и други документи от 1855–1893 г. Сборник за народни умотворения и народопис, кн. 52. София, 1968, 520 с.
Михаил Арнаудов. Дела и завети на бележити българи. София, 1969, 456 с.
Михаил Арнаудов. Паисий Хилендарски : личност, дело, епоха. София,1962, 160 с.
Михаил Арнаудов. Паисий Хилендарски: личност, дело, епоха. 2 доп. изд. София, 1972, 176 с.
Михаил Йонов. Българската армия като държавна институция след Първата световна война 1919–1929. София, 1995, 304 с.
Михаил Кремен. Брегалница. София, 1982, 150 с.
Михаил Маджаров. Спомени. 1854–1889. София, 1968, 774 с.
Михаил Огнянов. Македония–преживяна съдба. 2 изд. София, 2003, 276 с.
Надежда Драгова. Книга за Паисий. 2 изд. София, 1981, 152 с.
Народни песни от Западните покрайнини. София, 1959, 360 с.
Народностна и битова общност на родопските българи: Сборник статии. София, 1969, 242 с.
Научна експедиция в Добруджа 1917 г. Доклади на университетски и други учени. Състав. Петър Петров. София, 1994, 478 с.
Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916 г. Състав. Петър Петров. София, 1993, 328 с.
Научна конференция в памет на проф. д-р Д. Яранов. Варна, 2002. Кн. 2. Развитие и състояние на природната среда. София, 2002, 442 с.
Недю Недев. Александър Стамболийски и заговорът. София, 1984, 352 с.
Недю Недев. Генерал Владимир Заимов. София, 1985, 256 с.
Недю Недев. Лайпцигският процес и българското антифашистко движение. 2 прераб. изд. София, 1983, 160 с.
Неизвестни спомени за Априлското въстание 1876 г. Състав. Борис Николов и др. София, 2000, 118 с.
Никола Бацаров. Животоописанието ми. София, 1986, 144 с.
Никола Спиров. Преображенското въстание. Борбите на тракийските българи за национално освобождение 1878–1903. София, 1965, 244 с.
Никола Спиров. Преображенското въстание. Борбите на тракийските българи за национално освобождение 1878–1903. 2 доп. изд. София, 1983, 252 с.
Николай Бердяев. Смисълът на историята.: Опит за философия на човешката душа. София, 1994, 240 с.
Николай Генчев. Българската възрожденска интелигенция. София, 1991, 412 с.
Николай Генчев. Социално-психологически типове в българската история. Очерци. София, 1987, 208 с.
Николай Георгиев. Втората световна война. Календар на събитията. Биографии на дейците. София, 2003, 474 с.
Николай Кауфман. Някои общи черти между народната песен на българите и източните славяни. София, 1968, 216 с.
Николай Ликовски. По пътя на четата на Панайот Хитов. София, 1982, 112 с.
Николай Овчаров. Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония: ново след Й. Иванов. София, 1994, 166 с.
Николай Станишев. Кратка история на българите от най-стари времена до днес. Пловдив, 1994, 260 с.
Николай Тодоров. Филики етерия и българите. София, 1965, 170 с.
Николай Хайтов. Родопските комити разказват. София, 1972, 374 с.
Нина Андонова. Български войводи. София, 1985, 304 с.
Ньойски договор с обяснителни бележки от д-р Б. Кесяков и Дим. Николов. София, 1994, 274 с.
Освободителната борба на българите от Македония и Одринско 1902–1904. Дипломатически документи. Състав. Тодор Добриянов и др. София, 1978, 592 с.
Освободителното движение в Македония и Одринско. Спомени и материали. I том. Фототип. изд. Състав. Любомир Панайотов, Йордан Шопов. София, 1983, 516 с.
Освободителното движение в Македония и Одринско. спомени и материали. Фототип. изд. II том. Състав. Любомир Панайотов, Йордан Шопов. София, 1983, 1094 с.
Осемдесет години Илинденско-Преображенското въстание. София, 1988, 574 с.
Павел Шатев. В Македония под робство. Солунското съзаклятие 1903 г.. Подготовка и изпълнение. 2 изд. София, 1968, 500 с.
Панайот Маджаров. Въстанието в Одринско 1903. София, 2004, 496 с.
Панайот Хитов. Моето пътуване по Стара планина и животоописанието на някои български стари нови войводи. София, 1962, 210 с.
Пане Бичев. Навечерието на атентата: Велики четвъртък 1925 г.: Разкриване нелегалните апарати на комунистите. Състав. Цочо Билярски. 2 изд. София, 2006, 208 с.
Пантелей Георгиев. Участие на втори пеши струмски полк и Кюстендилската македонска доброволческа дружина в сръбско-българската война през 1885 г. София, 2005, 80 с.
Пантелей Щерев. Общи борби на българския и гръцкия народ срещу хитлерофашистката окупация. София, 1966, 178 с.
Петко Стайнов. Компетентност и народовластие. Политически изучавания върху кризата на парламентаризма и демокрацията. 2 изд. София, 1994,158 с.
Петър Ангелов, Георги Бакалов, Цветана Георгиева, Димитър Цанев. Записки по история на България 681–1878 г. София, 1992, 224 с.
Петър Бицилли. Очерци върху теорията на историческата наука. София, 1994, 276 с.
Петър Бицилли. Увод в изучаването на новата и най-новата история. Опит за периодизация. 2 фототип. изд. София, 1993, 344 с.
Петър Вранчев. Спомени. София, 1968, 638 с.
Петър Димитров. Бележник за онова, което не се е забравило до сега. София, 1970, 112 с.
Петър Дървингов. Избрани произведения. Състав. Стоян Пенков. София, 1988, 216 с.
Петър Коледаров. Името Македония в историческата география. София, 1985, 210 с.
Петър Коледаров. Политическа география на средновековната българска държава. Ч. 1. София, 1979, 88 с.
Петър Коледаров. Политическа география на средновековната българска държава. Ч. 2. София, 1989, 160 с.
Петър Миятев. Документи за българската и сръбската история из маджарските държавни архиви 1868–1878. София, 1966, 186 с.
Петър Мутафчиев. История на българския народ 681–132. София, 1986, 384 с.
Петър Мутафчиев. История на българския народ. 4 изд., София, 1992, 376 с.
Петър Ников. Възраждане на българския народ: Църковно-национални борби и постижения. 2 изд. София, 1971, 404 с.
Петър Петров. Възстановяване на българската държава 1185–1197. София, 1985, 390 с.
Петър Петров. Когато един живот не стига: спомени. София, 2012, 384 с.
Петър Петров. Образуване на българската държава. София, 1981, 400 с.
Петър Петров. Съдбоносни векове за българската народност: края на XIVвек–1912 г. София, 1975, 468 с.
Петър Семерджиев. БКП, македонският въпрос и ВМРО. София, 1990, 166 с.
Петър Тодоров. Освободителните борби на Добруджа. Добруджанската революционна организация 1925–1940. София, 1992, 380 с.
Петя Пачкова. Идейното развитие на поборниците след Освобождението: Социолого-историческо изследване. София, 1988, 180 с.
Пиер Д`Еспаня. Преди клането: Роман за днешна Македония. София, 2011, 272 с.
Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев. Османските турци и краят на Средновековна България: Нова хипотеза за завладяването на видинското царство. Велико Търново, 1991, 42 с.
Пламен Цветков. Европейските сили, Балканите и колективната сигурност 1933–1935. София, 1990, 208 с.
Плевен 1877–1967: Страници за нашите освободители: Сборник. Състав. Никола Бошнаков и др. София, 1967, 306 с.
По следите на белия вятър: Спомени на егейски бежанци от Драмска, Сярска и Зиляховска околия. Състав. Спаска Паскова. Благоевград, 2008, 152 с.
Политически партии, организации и управления в България 1879–1944 г.: Известия на института по история, том XXVI. София, 1983, 810 с.
Първи конгрес на българското историческо дружество 27–30 януари 1970 година. Том първи. София, 1972, 704 с.
Първи конгрес на българското историческо дружество 27–30 януари 1970 година. Т. II. София, 1972, 632
Ради Каранджулов. Македонският въпрос. София, 1992, 112 с.
Радослав Мишев. Австро-Унгария и България 1879–1894 – политически отношения. София, 1988, 336 с.
Радослав Мишев. Австро-Унгария и българското националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия 1893–1912. София, 1993, 182 с.
Радослав Попов. Австро-Унгария и реформите в Европейска Турция 1903–1908. София, 1974, 226 с.
Радослав Попов. Балканската политика на България 1894–1898. София, 1984, 258 с.
Райко Николов. Дипломация на четири очи. София, 1995, 338 с.
Роже Бернар. Българистични изследвания. състав. Димитър Тилков. София, 1982, 370 с.
Румен Караганев. България и нейната Insufficientia Pulmonumили националната кауза за излаз на Бяло море 1919-1941. София, 2005, 392 с.
Румяна Радкова. Неофит Рилски и новобългарската култура: Първата половина на XIX век. София, 1975, 228 с.
С. В. Овнанян. Армено-български исторически връзки и арменските колонии в България през втората половина на XIXl век. София, 1972, 394 с.
Сава Пенков. Борбата на българския народ против Берлинския договор и международното право 1878–1886. София, 1968, 178 с.
Сава Пенков. Международни договори на България 681–1947 г. София-Женева-Париж, 1992, 368 с.
Сборник в памет на професор Александър Бурмов. София, 1973, 472 с.
Сборник в чест на академик Христо Христов: изследвания по случай 70 години от рождението му. София, 1988, 296 с.
Сборник в чест на проф. д-р Хр. Гандев. Изследвания по случай 75 години от рождението му. София, 1985, 432 с.
Светлозар Елдъров. Българите в Албания 1913–1939. Изследване и документи. София, 2000, 362 с.
Светлозар Елдъров. Сръбската въоръжена пропаганда в Македония 1901–1912. София, 1993, 244 с.
Светлозар Елдъров. Тайните офицерски братства в българската армия и освободителните борби в Македония и Одринско 1897–1912. София, 1993, 136 с.
Светлозар Елдъров. Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на Българската католическа църква от източен обред. София, 1994, 192 с.
Симеон Дамянов. България във френската политика 1878–1918. София, 1985, 558 с.
Симеон Дамянов. Франция и българската национална революция. София, 1968, 258 с.
Симеон Радев. Ранни спомени. София, 1967, 332 с.
Снежина Кралева. Българи сме се родили: Биография на Добри Войников. София, 1982, 164 с.
Спас Ташев. Македония в миналото на град Пещера. Пещера, 1994, 32 с.
Спомени за Априлското въстание от 1876 година. Състав. Николай Жечев. София, 1975, 384 с.
Спомени за Петко Каравелов. Състав. Елена Стателова. София, 1991, 256 с.
Спомени за Съединението от 1885 г. Състав. Радослав Попов, Елена Стателова. София, 1980, 434 с.
Спомени за Учредителното събрание от 1879 г. Състав. Елена Стателова, Зина Маркова. София, 1979, 260 с.
Спомени на Екатерина Каравелова. Състав. Величка Филипова, Екатерина Кунчева. София, 1984, 212 с.
Спомени: Христо Иванов–Големия. Съст. Виктория Тилева. София, 1984, 156 с.
Сръбско-българската война 1885: Сборник документи. София, 1985, 496 с.
Сръбско-българската война 1885: Сборник статии. София, 1985, 388 с.
Стайко Трифонов. Антантата в Тракия 1919–1920. София, 1989, 264 с.
Стайко Трифонов. Тракия: Административна уредба, политически и стопански живот 1912–1915. [Пловдив], 1992, 278 с.
Сталю Сталев. Помакедончването (сърбизирането) на Македония и Пиринския край. Благоевград, 2000, 156 с.
Станислав Шумков, Георги Чакалов. Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване. София, 2005, 116 с.
Станчо Ваклинов, Маргарита Ваклинова. Съкровището от Над сент Миклош. София, 1983, 88 с.
Степан Радич. Възродена България 1878–1913. София, 1993, 212 с.
Стефан Дойнов. Българската общественост и руско-турската освободителна война 1877–1878. София, 1978, 220 с.
Стефан Папалезов. Кръвта вода не става: Спомени. София, 1983, 316 с.
Стойко Тонев, Даниела Давчева. Стефан Стамболов в спомени на съвременници. София, 1992, 384 с.
Стойчо Грънчаров. Политическите сили и монархическият институт в България 1886–1894. София, 1984, 208 с.
Стою Шишков. Избрани произведения. Пловдив, 1965, 424 с.
Стоян Германов. Руската общественост и революционното движение в Македония и Одринско 1893–1908. София, 1992, 252 с.
Стоян Заимов. Атанас Узунов и Тракийското съзаклятие: Из „Миналото“: Очерки и спомени на деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869–1877 г. София, 1968, 560 с.
Стоян Радев. Ослепяване на българите: От Самуил до наши дни. София, 1997, 246 с.
Стоян Радев. Предизвикани изповеди. София, 1995, 192 с.
Стоян Рачев. Англия в съпротивителното движение на Балканите 1940–1945. София, 1978, 336 с.
Строители и ревнители на родния език. София, 1982, 360 с.
Султана Рачо Петрова. Моите спомени. София, 1991, 384 с.
Съвети към сина: Цар Фердинанд. Състав. Тодор Димитров. София, 1991, 78 с.
Съветският съюз на международните конференции в периода на великата отечествена война 1941–1945. Т. 1. Московската конференция на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания, 19–30 октомври 1943. София, 1984, 456 с.
Съветският съюз на международните конференции в периода на великата отечествена война 1941–1945. Т. 2. Техеранската конференция на ръководителите на трите съюзни държави СССР, САЩ и Великобритания, 28 ноември–1 декември 1943. София, 1984, 216 с.
Съветският съюз на международните конференции в периода на великата отечествена война 1941–1945. Т. 3. Конференцията на представителите на СССР, САЩ и Великобритания в Дъмбартън Оукс, 21 август–28 септември 1944. София, 1985, 328 с.
Съветският съюз на международните конференции в периода на великата отечествена война 1941–1945. Т. 4. Кримската конференция на ръководителите на трите съюзни държави СССР, САЩ и Великобритания 4–11 февруари 1945. София, 1985, 368 с.
Съветският съюз на международните конференции в периода на великата отечествена война 1941–1945. Т. 5. Конференцията на обединените нации в Сан Франциско 25 април–26 юни 1945. София, 1986, 792 с.
Съединението 1885: Спомени. Състав. Елена Стателова, Радослав Попов. 2 разш. изд. София, 1985, 582 с.
Съединението на Северна и Южна България и сръбско-българската война. Дипломатически документи 1885–1886. Състав. Цветана Тодорова и др. София, 1989, 636 с.
Сърджан Пириватрич. Самуиловата държава: Обхват и характер. София, 2000, 272 с.
Татяна А. Колева. Гергьовден у южните славяни. София, 1981, 212 с.
Тодор Бояджиев. Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия. София, 1991, 276 с.
Тодор Димитров. Кюстендилски окръг – главна четническа база за Македония 1895–1912. Кюстендил, 2003, 98 с.
Тодор Икономов. Мемоари. София, 1973, 644 с.
Тодор Луканов. За Василя Левски. София, 1984, 92 с.
Тодор Мишев. Образование и култура в Сарафово 1913–1922–2002 г. регионалните измерения на историческата дидактика. София, 2003, 200 с.
Тодор Мишев. Покрайнини в центъра на Балканите. Западните покрайнини 1990–1995. София, 2003, 208 с.
Тодор Петров. Въоръжената борба на ВМРО в Македония и Одринско 1904–1912. София, 1991, 128 с.
Тодор Петров. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско 1899–1908. София, 1993, 228 с.
Тодор Събев. Самостойна народностна църква в средновековна България. София, 1987, 436 с.
Тончо Жечев. Българският Великден или страстите български. София, 1975, 288 с.
Тотю Тотев. Манастирът в „Тузлалъка“ – център на рисувана керамика в Преслав през IX–X в. София, 1982, 80 с.
Тотю Тотев. Преславското златно съкровище. София, 1982, 104 с.
Трендафил Керелов. Батак глава не скланя. 2 изд. София, 1985, 248 с.
Трендафил Митев. Българознание: История и теория на българския народностен характер. София, 2015, 520
Трендафил Митев. Българската емиграция в Америка и борбите за освобождение на Македония 1919–1945. София, 1993, 496 с.
Трендафил Митев. Македоно-българският централен комитет в САЩ 1918–1919. София, 1992, 338 с.
Туше Влахов. Криза в българо-турските отношения 1895–1908. София, 1977, 192 с.
Туше Влахов. Кукуш и неговото историческо минало. 2 доп. изд. София, 1969, 272 с.
Туше Влахов. Кукуш и неговото историческо минало. София, 1963, 116 с.
Туше Влахов. Отношенията между България и Централните сили по време на войните 1912–1918. София, 1957, 292 с.
Уилям Гладстон. Уроци по клане или поведението на турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос. 2 изд. София, 1994, 128 с.
Фархат Габдул-Хамитович Нурутдинов. Българите и световната цивилизация. София, 1997, 40 с.
Фикрет Аданър. Македонският въпрос. София, 2002, 272 с.
Фолклор, език и народна съдба. София, 1979, 214 с.
Франсоа Шаму. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, 1979, 415 с.
Халил Реджебов. Идеологията на Мустафа Кемал Ататюрк. София, 1983, 166 с.
Христо Бръзицов. Во Прилепа града. Варна, 1969, 192 с.
Христо Вакарелски. Етнография на България. 2 изд. София, 1977, 676 с.
Христо Генчев. Махалото е на път. Статии и интервюта 1990–1992. София, 1994, 208 с.
Христо Герчев, Тихомир Павлов. Сръбски свидетелства върху българите в Моравско. Българите в Моравско и Тимошко. Фототип. изд. София, 1993, 184 с.
Христо Данов. Древна Тракия. София, 1968, 472 с.
Христо Йонков. Панагюрище – център на Априлското въстание [албум]. София, 1975, 368 с.
Христо Караманджуков. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. Спомени и документи. София, 1986, 248 с.
Христо Македонски. Записки на Христо Н. Македонски 1852–1877. 2 изд. София, 1973, 252 с.
Христо Матов. Македонска революционна система ВМРО. Съчинения. Състав. Цочо Билярски. София, 2001, 368 с.
Христо Негенцов, Иван Ванев. Образованието в Източна Румелия 1879–1885. София, 1959, 164 с.
Христо Огнянов. Пътешествие. София, 1995, 272 с.
Христо Силянов. Освободителните борби на Македония. Т. 1. Фототип. изд. София, 1983, 492 с.
Христо Силянов. Освободителните борби на Македония. Т. 2. Фототип. изд. София, 1983, 610 с.
Христо Силянов. Писма и изповеди на един македонски четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос. Състав. Михаил Неделчев. София, 1984, 656 с.
Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник – 1902 г. 2 изд. София, 1967, 292 с.
Христо Силянов. Сръбско-българският спор и Русия. Фототип. изд. София, 1993, 156 с.
Христо Христов, Георги Стойков, Кръстю Миятев. Рилският манастир: История, Архитектура, Резби, Стенописи. София, 1957, 320 с.
Христо Христов. Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век. София, 1964, 214 с.
Христо Христов. Българските общини през Възраждането. София, 1973, 250 с.
Христо Христов. Освобождението на България и политиката на западните държави 1876–1878. София, 1968, 256 с.
Христо Христов. Революционната криза в България през 1918–1919. София, 1957, 608 с.
Христо Христов. Селските вълнения и бунтове 1899–1900. София, 1962, 68 с.
Цветан Стефанов. Комунистическият и антифашисткият печат през времето на фашистката диктатура в България. Кратък преглед. София, 1960, 334 с.
Цветана Дремсизова–Нелчинова. Археологически паметници в Благоевградски окръг. София, 1987, 168 с.
Цветана Комитова. Самуиловата крепост при Беласица – история и археология. София, 2015, 182 с.
Цветана Тодорова. Обявяване независимостта на България през 1908 г. и политиката на империалистическите сили. София, 1960, 200 с.
Четата на Христо Ботев. Сборник изследвания. Състав. Николай Жечев. София, 1985, 396 с.
Чуваши: съвременые этнокультурные процессы. Москва, 1988, 240 с.
Юра Константинова. Българи и гърци в борбата за османското наследство. Велико Търново, 2014, 296 с.
Янко Сакъзов. Българите в своята история. [4 изд.]. София, 1993, 312 с.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017