Христо Силянов за руската политика към България

31/05/2017

Христо Силянов - Сръбско-българският спор и Русия

Сръбско-българският спор пред съда на Европа. Трезви руски гласове. – Англичаните за сръбския режим в Македония и за задачата на английската дипломация. – Отрезвлението във Франция. 

 Днес ние можем с пълно морално удовлетворение да кажем, че сръбската кампания няма тоя път успеха от 1912–1913. Сърбия, въпреки всичкото си обаяние на воюваща съюзница, не успя да подведе общественото мнение в държавите от Съглашението.

В Русия правата българска кауза намери такива за­щитници, каквито ние сами не бихме могли да бъдем. Кол­кото и да бе голямо увлечението на руското общество в първо време, успехът на сръбската кампания остана ефимерен. Руската дипломация запази напълно своето спокой­ствие. Руското общество не се отзова на апела на сръбския генерал Липовац. Дори мощното слово на Леонид Андре­ева не можа да помрачи общото съзнание на мисляща Русия. Цяла фаланга на именити руски учени и общественици, с прямотата и истинолюбието, които са присъщи на руското сърце, и с нравствения кураж, който винаги дава право­тата на защищаваната кауза, казаха на руския народ всичко, което от две години насам терзае българската народна душа, разкриха му нашата трагедия във всичкия й ужасяващ вид и посочиха на руската дипломация средствата за по­стигане на нейната тежка, но благородна задача на Балка­ните. Тия правдолюбиви и великодушни хора въстанаха про­тив домогванията на своите сръбски съюзници и апелираха към руското общество за самообладание, за безпристрастие и справедливост в сръбско-българския спор и в руско-българските недоразумения. Нищо по-удовлетворяваще и по-благодарно за нас да демаскираме сръбските домогвания чрез появилите се трезви гласове в руската преса.

Ето какво писа на 2.VIII.1914 “Русския Ведомости”, по повод отправените от разни лица и банкети към България проклятия и заплашвания, задето не се притича на помощ на сърбите: “Идещите от Петроград гласове, наред с общия достоен тон, звучат като неприятен дисонанс”. „Недо­статъчно уравновесените обществени кръгове заговориха с един език съвършено несъответствуващ на сериозността и отговорността на момента. Обществени дейци на свои съ­брания неочаквано отправиха заплашвания и резки изисквания по адрес на съблюдаващите неутралитет държави. Участни­ците на подобни събрания, очевидно, не си дават сметка, че, ако техните заплашителни резолюции могат въобще да имат каквото и да е реално значение, то ще бъде само като материал, от който могат да се възползуват стремящите се да подбудят България и Румъния към нарушение на не­утралитета в полза на Австрия и Германия и че подобен род акции могат само да затруднят лежащата в настоящия момент върху нашата дипломация отговорна задача (к. н.).”

По същия повод органът на руското Военно мини­стерство “Pyccкий Инвалид”, 14.IX.1914, писа: “Само този, който не иска да си дава сметка за чув­ствата на българския народ, може да обвинява българите в това, че не са отишли на помощ на своите братя-сърби.” През септември 1914, когато хайката против нас беше достигнала кулминационната си точка, “Одесский Листок” пишеше: “Бедната България, забравени са нейните минали страдания, които тя преживе като славянска страна!... Къде бяха тогава Русия и славянството и защо хвър­лиха България на произвола на съдбата, като я отдадоха в ръцете на румъни и гърци? Защо сърбите не прекратиха веднага войната си с България и не насочиха усилията си против турците, които бяха тръгнали да заемат току-що отнетия с общи сръбско-български усилия Одрин? Защо Русия не извика своето властно: “Долу ръцете?” Разбира се, би било наивно българите да очакват в оня момент про­явление на братски чувства от страна на сърбите. А Русия не се чувствуваше още напълно готова за неизбежната в този случай борба с нейните сегашни врагове. Българите разбраха това, но чувството на горест и самотност всред славяните остана между тях и днес дава особена окраска на позицията им, която впрочем по същество ни най-малко не отива в разрез с интересите на Русия и славянството (к. н.). Сега е ред на Русия и на другите славяни да разберат българите и да не ги осъждат. Тям по-леко е да направят това: славянските врагове не могат да им нанесат такива жестоки рани, каквито понесе България след втората война.”...

 Целият материал четете по-долу:

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024