Свети Дух – българският Духовден на Македония

неделя, 4 юни 2017 г.

Свети Дух – българският Духовден на Македония

 Маргарита Цачева 

Всяка година на 51-я ден след Великден и един ден след Петдесетница (Ден на Света Троица) Българската православна църква чества Ден на Светия Дух. На този ден Свети Дух се явява на вярвящите и ги дарява с божествени блага. 

„Свети Дух” е църковен празник, но в българския народностен светоглед, познат още като Духовден, този ден е обвързан с редица поверия, обичаи и чествания, разкриващи не само дълбоко закодираната в битието и в съзнанието на българина символика, но и неговия несломим дух. 

Старите българи вярвали, че от Велики четвъртък до Духовден душите на мъртвите слизат на земята, за да посетят живите си близки и роднини и да им се порадват. Вярвало се още, че душата може да говори. Затова на този ден е достатъчно да допреш ухо на нечий гроб, за да чуеш как душите на мъртвите говорят помежду си. От 20-те години на ХХ век насам в България същият този ден се отбелязва и като Ден на Македония. С всяка следваща година отбелязването на този ден, посветен на Македония от нашите предци, става по-масово. В различните краища на България се организират все по-многолюдни шествия и манифестации, сказки и вечеринки. На този ден те се прекланят пред паметта на множеството български герои, жертвали се, посветили и отдали живота си в името на един идеал – свободна и обединена България. На този ден те отдават заслужена почит пред паметта на хората, направили самопожертвувание в името на това един ден българите, останали извън пределите на българската държава, отново да могат свободно и с гордост да се чувстват българи. 

 Не е случайност съвпадението на църковния празник Духовден с отбелязването на Деня на Македония. 

Не е случайно и това, че винаги съботата преди Духовден е Черешовата задушница – ден, в който възпоменаваме душите на починалите. Според вярванията на старите българи на Духовден душите на мъртвите слизат на земята сред хората, сред своите живи роднини, близки и познати, за да ги видят и да им се порадват. Именно в този ден душите на стотиците хиляди българи, загинали за свободата и обединението на българския народ са тук, сред нас, на земята. Именно в този ден, когато техните души бдят наоколо, морално отговорно е ние да засвидетелстваме нашия дълбок поклон пред техните велики дела, пред тяхната борба, пред тяхната саможертва. Длъжни сме да отдадем почит на хилядите български герои, загинали славно в Кресненско-Разложкото въстание, в епопеята от 1903 г., белязана от Илинден, Преображение и Кръстовден, в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Длъжни сме да се преклоним пред подвига и делото на героите, взели участие в борбите и войните за национално обединение. 

Длъжни сме да почетем паметта на хилядите храбри българи, оставили костите си на бойното поле в името на българския идеал. И с това наше поклонение да покажем на техните души, че дори тук и сега, въпреки предизвикателствата на времето, борбата не е приключила. Задължени сме да им покажем, че помним тяхното дело. Да покажем, че няма да забравим тиранията и подтисничеството, извършвана системно над онази част от българите в Македония, запазили българското си самосъзнание. Няма да забравим всички онези българи, подложени на физическо изтребление, зверска асимилация и политически гнет. Няма да забравим! И никога няма да простим! Задължени сме да покажем на техните души, че борбата продължава и днес. 

В името на българщината, в името на българския народ, в името на България! Духовден с течение на времето се превръща в своеобразен Духовен ден за българите. Ден, който ни връща назад към нашето минало и към корените ни. Ден, който ни връща към спомена за онзи героичен и славен, безстрашен и непримирим български дух. Ден, който трябва да ни въодушеви да търсим и днес сред нас онези „нравствени великани” и „възвишени характери”, „смели до безумство, честни до самопожертвувание, влюбени в България до фанатизъм”. В този ден сякаш все още отчетливо отекват словата на полковник Борис Дрангов, независимо че от геройската му смърт ни дели един цял век: 

„А отечество, юнаци, не е само кѫщата, двора, селото или околията ви, нито пъкъ само Свободна България. Не! Цѣлокупна България е наше отечество. Тя е свещена земя за всѣки българинъ. Нейнитѣ поля и долини, урви и усои сѫ напоени съ кръвъта и сълзитѣ на нашитѣ прадѣди. Въ нея сѫ живѣли нашитѣ славни царе Крумъ, Симеонъ, Самуилъ, Иванъ Асѣнъ. За тая обична земя паднаха славно, увиснаха на бѣсило, измрѣха по затвори безбройно български синове - мѫченици; минаха подъ ножъ много невинни дѣчица, майки, моми и старци; изгорѣха цѣли села и градове; сложиха кости двѣстѣ хиляди руски юнаци! Границитѣ на Велика България се отбѣлѣзаха точно съ потоци безцѣнна кръвь подъ стѣнитѣ на Цариградъ. Тия граници обгръщатъ и оня край злочесть, прѣкрасенъ, роденъ, милъ, Дѣто Вардарь прѣзъ цвѣтята Мѫтенъ лѣй се и шуми, Дѣ на Рила грѣй главата, И при Охридски вълни; Тамъ, дѣ днесъ е зла неволя, Дѣ народътъ е мѫченикъ, Дѣто плачатъ и се молятъ Все на български езикъ. Плодовита, богата и земя-рай е цѣлата наша татковина”!

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017