Какъв е езикът на илинденци?

събота, 22 юли 2017 г.

Доц. д-р Александър Гребенаров
Докато трае Илинденско-Преображенското въстание, участниците героично отстояват своите позиции, отстояват българския дух, така, както са възпитани в училища и църкви. „Затова не бива да ни изненадва, че всички окръжни писма, че цялата преписка и документация, която се появява от този период говори за българския характер на въстанието. Те не пишат на друг език, въпреки че някои от тях знаят френски, други турски – тези, които са ходили на училище и особено нашите революционери, които са учили в Солунската гимназия, която е била една „ковачница“ за бъдещи български революционери и интелектуалци. Като цяло всички пишат на български език, така са се разбирали и по между си“. Това коментира пред Радио "Фокус" доц. д-р Гребенаров, председател на Македонския научен институт.

По думите му трудно в него може да се открои един от най-съществените периоди, защото всичките му страници са пропити с героизъм, саможертва и страдание на участниците. „Както знаете то избухва преди 114 години и то само 10 години след създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Знаете, че тя е учредена през 1893 година в Солун, средната възраст на учредителите е под 25 години и едва ли, създавайки основите на организацията, те са си представяли, че след 10 години, въстанието, което ще бъде организирано от нея, ще се разчуе в целия свят, Османската империя ще съсредоточи четвърт милион войска в различни формирования в Македония, за да потушат с кърви това величаво събитие.

 Така че, много са страниците от въстанието в различните му измерения и аспекти. Знаете, че избухва на 19 срещу 20 юли в Смилево, което е родното село на Даме Груев“, каза още доц. Гребенаров. 

 Той добави, че изборът на датата 20 юли за избухване на въстанието не е случайна. „Това е така, защото празника на Св. Илия е много силен в Македония. Тогава нашите предци са смятали, че ще бъдат закриляни от гръмогласника св. Илия. Втората дата на въстанието – Преображение също не е случайно избрана и може би е добре да се кажат няколко думи по този повод. 

На 5 срещу 6 август избухва въстанието в Източна Тракия, като всъщност това е бил един много тачен празник там. Не на последно място, въстанието избухва и на Кръстовден в Пирин – Серски революционен окръг решава, че и той трябва да въстане, да се надигне и да се присъедини към своите братя. Така, че не трябва да забравяме героите на въстанието, както и неговият обхват, защото той е огромен – обхваща районите на Битоля, Охрид, Струга, Преспа, Лерин и други градове, да не забравяме Крушево, Клисура, така, че всъщност обхватът на въстанието е огромен и наистина покъртителен е и отзвукът от въстанието, за който може да се говори много“, уточни доц. д-р Александър Гребенаров.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017