Героите заслужават не език на омразата, а всеобщо уважение

неделя, 23 юли 2017 г.

Доц. д-р Ал. Гребенаров
Героите заслужават не език на омразата, а всеобщо уважение. На това мнение е председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров.

По думите му е добре, че има „отворена вратата“ за общо честване на Илинденско-Преображенското въстание между България и Македония, съобщава Радио "Фокус".

Той обясни, че през 2000 година лично е бил в Крушево, освен това преди 2 години с делегация от учени от Българската академия на науките са направили конференция с представители на Македонската академия, на която заедно са чествали паметта на героите и са ходили до Крушево.

 „Така че тези неща, които може би сега съществуват и са записани в договора за добросъседство между България и Македония, съществуват и в по-предни времена, но може би не така интензивно. Няма нищо лошо и не мисля, че се е случило нещо лошо. Аз подкрепям такава идея за чести срещи между историците и езиковедите, за да видим къде са спорните проблеми и евентуално да се опитаме да решим някой от тях с различни способи, каза още доц. д-р Гребенаров. 

По отношение на твърденията от някои македонски историци, че Илинденско-Преображенското въстание е македонско, а не българско, доц. Гребенаров заяви, че различни псевдоучени и директори на музеи в Македония интерпретират факти, които са далеч от науката. „Не ми се иска да се спирам на конкретни имена, защото десетилетия наред работеше цяла пропагандна машина в тази насока. Неслучайно преди 2 години, точно на 20 юли аз попитах колегите и друг директор на най-големия им музей в Скопие, защо както са надлежно подредени всички устави и правилници от движението и изобщо от създаването на организацията, липсва само един устав и само един правилник – това е устав и правилник, създадени през 1896 година от двамата задгранични представители на организацията - Гоце Делчев и Гьорче Петров. Този устав и правилник, никъде няма да го видите изложен в никой от музеите в Македония. Колегите тогава ми казаха, че го нямат, а аз им предложих да го сканирам и да им го изпратя, но те не изразиха голямо задоволство от тази моя препоръка и желание. И всъщност дори днес този правилник и този устав липсват, което е показателно защо се бяга от името на организацията, нейния характер и въстанието“, подчерта доц. Гребенаров.

 Той изрази надежда, че в близко време всички тези неща, за които говорим малко или постепенно ще променят възгледите в Македония. „Надявам се, че повече ще се виждаме и чуваме с тях, за да може да им дадем повече документални извори, което от своя страна ще им даде възможност да променят някои свои възгледи по въпроса за характера на организацията и цялостното движение“, коментира доц. Гребенаров. Според него Илинденско-Преображенското въстание ни завещава много послания. „Мисля, че всички наши герои от Илинденската епопея са били в голямата си част интелектуалци, освен революционери и ако вземем техните завещания ще видим, че най-важното според тях е да пазим българския дух, трябва да пазим спомена за това, което е станало и чрез различните исторически способи да припомняме на днешното поколение какво е било и да не загърбваме тези страници, защото те са важни. Все още има неизвестни неща, въпреки че има пребогата литература. Мисля, че историческата наука има още какво да даде на обществото“, отбеляза доц. Гребенаров.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017