Българската дипломация по Македонския въпрос

четвъртък, 10 август 2017 г.

Сградата на МВнР в София
Сн. Уикипедия
сп. Македонски преглед, год. XXXII, 2009, № 3. Трохаров, Л. Българската политика и дипломация по македонския въпрос след Освобождението … 33 - 42.

Доброто познаване на българската политика и дипломация по македонския въпрос след Освобождението е важен фактор за тълкуване на случващото се по време на преходния период — след 1989 г. 

Важно е да се знае — кой и как през различни периоди е вземал решения, адекватни ли са били те на реалностите в държавата и в Македония, съобразявани ли са с интересите и действията на великите сили, имало ли е на държавно равнище стратегия за постигане на определени цели. В периода след Освобождението в българската официална политика се открояват две различни стратегии по македонския въпрос. Първата е за запазване на интегрирана, цялостна Македония и национално обединение. 

Тя е в сила до Балканската война (1912 г.). Втората стратегическа линия е разделяне на областта и завоюване на максимално възможен дял от нея до Втората световна война. Може да се твърди, че отстъплението от първата и възприемането на втората стратегия не се оправдава от ставащите вътрешни, регионални и глобални промени, а също така, че това отстъпление в значителна степен предопределя и съдбата на Македония. Може също да се твърди, че за постигането на едната и на другата стратегическа цел, българската политика допуска тактически грешки, последиците от които са трагични. Известни са обясненията на историците за причините.

 Знае се определено, че е бил погрешен подходът при определянето ролята на върховизма, при оценката на идеята за автономия на Македония, при подготовката и участието в Балканските войни, при ориентацията в търсенето на подкрепа от великите сили. Знае се кой е имал решаваща роля при вземането на решения на държавно равнище. Естествено възниква и въпросът за ролята на българската дипломация в този период...

Целият материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017