 |
| Сградата на МВнР в София Сн. Уикипедия |
Доброто познаване на българската политика и дипломация по
македонския въпрос след Освобождението е важен фактор за
тълкуване на случващото се по време на преходния период — след
1989 г.
Важно е да се знае — кой и как през различни периоди е вземал
решения, адекватни ли са били те на реалностите в държавата и в
Македония, съобразявани ли са с интересите и действията на
великите сили, имало ли е на държавно равнище стратегия за
постигане на определени цели.
В периода след Освобождението в българската официална
политика се открояват две различни стратегии по македонския въпрос.
Първата е за запазване на интегрирана, цялостна Македония и
национално обединение.
Тя е в сила до Балканската война (1912 г.).
Втората стратегическа линия е разделяне на областта и завоюване на
максимално възможен дял от нея до Втората световна война. Може да
се твърди, че отстъплението от първата и възприемането на втората
стратегия не се оправдава от ставащите вътрешни, регионални и
глобални промени, а също така, че това отстъпление в значителна
степен предопределя и съдбата на Македония. Може също да се
твърди, че за постигането на едната и на другата стратегическа цел,
българската политика допуска тактически грешки, последиците от
които са трагични. Известни са обясненията на историците за
причините.
Знае се определено, че е бил погрешен подходът при
определянето ролята на върховизма, при оценката на идеята за
автономия на Македония, при подготовката и участието в Балканските
войни, при ориентацията в търсенето на подкрепа от великите сили.
Знае се кой е имал решаваща роля при вземането на решения на
държавно равнище. Естествено възниква и въпросът за ролята на
българската дипломация в този период...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар