Илинденската епопея е начало на филмовото ни Рождество

четвъртък, 17 август 2017 г.

„Ке я освободиме тая желна Македония!” – изречени слова на български език от английския кинооператор Чарлз Райдър Нобъл” след Илинденската епопея! 

 Михаела Василева 

 Втори август е! Един различен поглед, обединяващ двете ми страсти – любовта към Македония и любовта към киното…. Иде реч за едно въстание, което по подобие на Априлското от 1876 г., разбунва духовете в Европа, поставя на изпитание външната политика на „големите” държави и отправя поредната провокация към европейското обществено мнение. Става въпрос за апогея в националноосвободителните борби на македонските и тракийски българи – Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско от 1903 г. 

Един от най-авторитетните изследователи на българското освободително движение – Христо Силянов, ще открои значението на това въстание години по- късно като „велик подвиг на малък народ” – „най-завършеното въплощение на българското бунтарство” и „най-скъпият принос на Македония в общата национална история на българите”. Отзвукът на въстанието сред европейското обществено мнение е грандиозен. Хиляди публикации в редица официозни, опозиционни и независими печатни издания от Италия, Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, Русия и др., проследяват историческата и политическа същност на македонския въпрос, дейността на четите, избухването на въстанието, жестокото му и кърваво потушаване, агонията на бежанците. 

Събитията в Македония и Одринско отразяват повече от 20 руски журналисти, кореспонденти на московските и петербургски вестници – „Санктпетербургские ведомости”, „Новое время”, „Московские ведомости”, „Русские ведомости” и др. Във Франция въстанието се отразява във в. „Матен”, в. „Република”, видни интелектуалци създават Македонски комитет и организират митинги. Италианските вестници „Куриере де ла сера”, „Национе”, „Аванти”, със своите постоянни представители, публикуват материали от мястото на събитието, а интелектуалците организират митинги в Рим, Палермо, Венеция. Особен интерес към македонския въпрос по това време регистрира Великобритания. Активна и последователна е дейността на множество британски новинари, анализатори и военни кореспонденти на „Таймс”, „Дейли нюз”, Дейли експрес”, „Мониторинг пост”, „Дейли Мейл”. 

Сред английските общественици и журналисти историята ни отрежда особено място на кореспондента на в. „Таймс” Джеймс Дейвид Баучер, който прекарва в България повече от 30 години, през които не веднъж е изправен пред трагичната гледка на измъчените и клети български бежанци и плаче, опитвайки се да прикрие спонтанно бликналите си сълзи. Той е автор на редица статии, репортажи и анализи, в които ревностно отстоява българския характер на славянското население в Македония, справедливостта и героизма на националноосвободителните ни борби. 

Неговият пример е последван от Алфред Хейлс, кореспондент на лондонския „Дейли нюз”, живял заедно с четите в Серския революционен окръг повече от два месеца и автор на серия репортажи за революционното движение в Македония; от английския учен и журналист Хенри Ноел Брайлсфорд, сътрудник на в. „Манчестър Гардиън”, ръководител на британската хуманитарна мисия в Македония през 1903 г.; от У. Милър; Р. Уайън и др. Активната дейност на кореспонденти и анализатори събужда изцяло пробългарски настроения сред английското общество. 

По подобие на Алфред Хейлс и руският военен кореспондент Борис Тагеев, които по време на въстанието се включват в четата на ген. Иван Цончев и предават серия от репортажи за революционното движение в Македония и за бойните действия по време на Илинденско- Преображенското въстание, през есента на 1903 г. друг един английски кореспондент, въоръжен обаче с кинокамера, заминава за Балканите и също се включва в бунтовническите чети. Това е операторът Чарлз Райдър Нобъл, станал любимец на българския периодичен печат година по-късно. През 1904 г. в Лондон, работодателят на Нобъл – Чарлз Урбан, започва да издава ежегодни каталози с описание на своята филмова продукция. До 1907 г. видно място в каталозите заема рубриката „През Балканските страни” със специален раздел, озаглавен България и Македония. „Четническите” киноленти на Нобъл се появяват в Каталозите и по-късно – в публикацията от 1907–1908 са обединени в един голям материал под заглавието „Македония и въстаниците”, а самото съдържание е предшествано от подробна анотация: „Сензационни кадри на въстаническите чети, грабнали оръжие, за да отхвърлят хомота на турската тирания. За да осигури описаните уникални изгледи, нашият оператор бе посветен в партизанското „братство”. 

Споделяйки бита на бунтовниците, придружавайки ги в „горещите точки”, рисувайки собствения си живот, той успя да оползотвори по невероятен начин времето, прекарано в тези сурови условия, и постигна целта си”. Голяма част от филмите са свързани пряко със заключителната част на Илинденската епопея и запечатват нелеката реалност на въстаническия живот, пресъздавайки героични епизоди от ежедневието на оттеглящите са чети на българските революционери Иванчо Карасулията и генерал-майор Иван Цончев, както и смелостта и самоотвержеността на въстаниците. С едно необходимо уточнение – тук става въпрос за „инсценирана хроника” или модерната в последно време „историческа възстановка”, в която героите са автентични и играят себе си, времевият отрязък е почти същият (въстанието е поизтляло, но битките с турците на места продължават), и единствено пространствените измерения не са съвсем ясни и вероятно се разминават с местонахожденията на действителните битки.

 Благодарение на усилията на английския кинооператор и на неговия продуцент – американеца Чарлз Урбан, България прави своята първа блестяща кинопремиера не у нас, а на световна сцена и то в столицата на Великобритания – Лондон, в именития мюзикхол „Алхамбра”, през същата 1903 г. и пред погледа на стотици зрители, кинокритици и журналисти, които след тази прожекция ще се надпреварват да коментират събитието в най-елитарните лондонски печатни издания – „Black and White“, „Morning Post“, „The Standard“, „Financial News“, „The Pelican“, а интересът към тези първи филми, показващи българската действителност, няма да стихне чак до 1907 г., което за комерческо изкуство като киното, си е едно истинско постижение. И всичко това, в резултат на тежката участ на тия изстрадали македонски българи и преди всичко на неповторимия подвиг на „илинденци”, оказали се първопричината за раждането на седмото изкуство и у нас. 

Какво е въздействието на Нобъловите кинопредставления в България през следващата 1904 г. Родната ни преса нарича англичанина „предан труженик на македонското дело и приятел на българския народ”. Освен в пресата, прожекциите на Нобъл в България са съхранени и в паметта на българският актьор, режисьор и сценарист Кирил Петров Перфанов, свидетел на един от сеансите, състоял се във Военния клуб в София. Той си спомня съдържанието на филмите, внушителна фигура на самия Нобъл и една фраза, произнесена от англичанина на български – „Ке я освободиме тая желна Македония!”, която провокира аплодисментите на всички присъстващи в залата военни и цивилни лица, отправени към сърцатия британец. 

Тези първи документални кадри, пресъздаващи българската реалност, са приети радушно и печелят обществена подкрепа, защото се вписват съвършено в патриотичните нагласи на българина по онова време – чрез тях той формулира волята си за обединение и изстрадва неволята на поробените си братя, с тях изрича пламенния си копнеж към реализиране на националния идеал, с тях се легитимира пред Европа и света.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017