"Изповедта на един македонски четник" навърши 90 години

Алберт Сониксен

ЗА АЛБЕРТ СОНИКСЕН ПО ПОВОД 90 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ НА ВЪЛНУВАЩАТА МУ КНИГА „ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН МАКЕДОНСКИ ЧЕТНИК“ 

 Д-р Володя Милачков 

Американският журналист, писател и обществeник Алберт Сониксен, наричан „романтичен борец за свобода”, е роден на 5 май 1878 г. в Сан Франциско, Калифорния, в семейството на емигранти. 

Настроен със симпатии към борещите се за свобода малки народи, като научава за героичната изява на българите от Македония и Одринско през 1903 г. се свързва с представители на ВМОРО в Ню Йорк. Участва в създаването на Македонски комитет от българи и американци през март 1904 г. и като негов секретар допринася за засилване на обществения интерес в САЩ към българите и освободителните им стремления. Желаейки да се запознае отблизо с техните прояви през лятото на 1904 г. заминава за България. Пребивава около две години в страната, изучава български език, следи събитията в Македония и изпраща дописки до американски и български вестници. Сближава се с Д. Груев и други ръководители на ВМОРО. Полага клетва да се бори за свободата на Македония и става четник при войводите Лука Иванов и Апостол – Ениджевардарското слънце. 

След завръщането си в САЩ описва своите преживелици в увлекателната си книга „Изповедта на един македонски четник”. През 1919 г. по нареждане на американското

правителство изготвя доклад във връзка с условията за мир, в който се противопоставя на решенията, ощетяващи България. Написва първите публикации за националноосвободително движение и Д. Груев в енциклопедично издание на английски език и изтъква, че Вътрешната организация е призната от световната общественост за главен фактор и единствен представител на борбите в Македония. 

Поддържа преписка с Националния комитет на македонските братства, МПО и редакцията на в. „Македонска трибуна”. Споделя своите политически виждания по македонския въпрос, които претърпяват развитие по отношение ролята на българската държава. Дава висока оценка на спомените на дейците, събрани от проф. Л.

Милетич, както и ценни напътствия за популяризиране каузата на македонските българи в САЩ. Не престава да се интересува от революционната борба в Македония и има намерение да напише роман за нейната съдба. 

Дълбоко преданият на освободителното движение, наричан „американския Баучер”, почива на 17 август 1931 г. в Уилимантик, щата Кънектикът.