Архангел Михаил – войводата на всички ангели

Архангел Михаил – войводата на всички ангели и закрилник на Българските западни покрайнини

Маргарита Цачева

 На 8 ноември (21 ноември – стар стил) Българската православна църква чества Събор на св. Архангел Михаил, познат из българското землище още като Архангеловден, Рангеловден, Хрангеловден. От 1922 г. насам по един особено вълнуващ и емоционален начин, този ден заема специално място в календара на българина и като Деня на Западните български покрайнини. 

 През 1920 г. Сърбия незаконно окупира 25 български села в Босилеградско, Царибродско, Струмишко, както и части от Трънско и Кулско. След тази окупация и изкуствено поставената „черна граница” в знак на траур българките от Западните покрайнини в продължение на три години носят черни забрадки. Ето какво пише френският журналист Анри Пози, съвременник и очевидец на целия този нечовешки акт: 

„Тъй като границата е прекарана единствено по стратегически съображения, минава през места, където най-малко може да се очаква; телените мрежи минават също през тях. Много са селищата, неизброими са нивите, които пресича... Има къщи, където дворът е сръбски, кухнята българска... Аз видях гробища, разделени на две... Нещо повече: гробове! Главата на мъртвеца е между телените мрежи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска територия, да идат да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближат. Те са все пак щастливи, че докато е копана някоя вълча яма, не са изхвърлени върху насипа костите на нещастните мъртви – както видях при Извор.” „Телените мрежи са били поставени по затворената граница най-напред, за да се спре изселването на поробената население, доведено да отчаяние от насилия и гонения”.

 В българското народно самосъзнание Архангеловден е един от най-големите и уважавани български празници. В съзнанието на българина това било ден, посветен на неговия ангел – закрилник и пазител. На много места дори правели курбан в негова чест. Българският възрожденски книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев пише, че в Охрид хората принасяли в жертва добитък, специално угоен за този ден, и по месото гадаели каква ще бъде зимата. 

 Ето какво пише св. Йоан Дамаскин за ангелите и как българинът си е представял тези божествени създания: 

„И така, ангелът е същност, надарена с ум, постоянно движеща се, свободна, безтелесна, служеща на Бога, получила по благодат безсмъртие за естеството си... И така, ангелът е разумна природа, надарена с ум и свободна воля... Ангелите са втори светлини, умни, заимстващи светлината си от първата и безначална Светлина... Не ги спират нито стени, нито врати, нито заключване, нито печати. Защото са неограничени... Те са силни и готови да изпълняват божествената воля и благодарение на присъщата за природата им бързина мигновено се озовават навсякъде, където божественият знак им заповяда; и охраняват земни области, и управляват народи и страни... Те са трудносклоними към зло, поради привързаността си единствено към доброто.” 

 Вярвало се, че всеки човек има свой ангел, който бди над него и който по време на целия му живот следи и записва и добрите, но и лошите постъпки на човека. Вярвали още, че Архангел Михаил е господар на ангелите. Сред българите в Гевгели съществувало поверието, че когато дойде време човек да си отива от този свят, той стоял на райските порти с теглилка в едната си ръка и сабя в другата, с която вадел душите на хората. Според това колко добрини е сътворил човекът през живота си, решавал дали той ще отиде в Рая или в Ада. Поради това на много места е наричан още Душевадник или Вадидушник. В представите на българина Архангел Михаил се явява като пазител на душите, борец против злото и вожд на небесните сили. Освен вярванията, свързани със смъртта и отвъдния свят, съществувало и друго поверие сред старите българи.

 Известният български фолклорист от Прилеп Марко Цепенков разказва и за друго едно вярване. По време на венчавка ангелът на всеки от младоженците стоял на рамото му и му държал венеца над главата. Когато приключила венчавката, ангелът отлитал, за да извести Господ Бог. Винаги в съботата преди празника е и една от най-големите, почитани от българина задушници – Архангеловата. Това е последната голяма задушница в църковния календар. На този ден се почита паметта на мъртвите. Наричана още Мъжка или Войнишка задушница, този ден заема специално място в обредния календар на българина не само заради починалите близки и роднини, но и заради всички онези славни българи, жертвали живота си и загинали на бойното поле.

 От 1924 г. насам в този ден почитаме паметта на всички онези знайни и незнайни храбри български мъже, хвърлили се в битка, загинали, оставили жени и деца в името на България. В този ден си спомняме за всички онези славни български герои, оставили костите си по планини и по долини, по бреговете на реки и езера от Черното море до Охрид и от Дунав до Бялото море. 

В този ден се прекланяме пред несломимия български дух, пред борческия нрав и безкористност, пред храбростта и героизма на българина в името на един повече от възвишен идеал – обединена и целокупна България. И днес св. Архангел Михаил бди над душите на българите, останали извън пределите на българската държава. Наблюдавайки догарящата свещица-живот на всеки в борбата му един ден отново свободно да изяви българското си самосъзнание. Наблюдавайки току-що пламналите свещички, вещаещи нов живот. Живот, изпълнен с нажеджа, че българщината ще възтържествува отново по тези места и в тези земи, където винаги е тържествувала. Живот, изпълнен с вяра, че един ден, с помощта и закрилата на Архангел Михаил, ще падне „черната граница”, разделила цели семейства и родове, дворове и къщи, гробове, села и пътища. 

И днес още войводата на всички ангели пази при себе си душите на онези стотици хиляди българи, борили се за вярата и идеала, посветили живота си на каузата и оставили костите си на бойното поле в името на българския род и родина, в името на България.