Уникално издание с творби на Марко Цепенков

понеделник, 6 ноември 2017 г.

сп. "Македонски преглед", 2007, год. ХХX, кн. 2. Василева, М. - Марко К. Цепенков. Фолклорно наследство. Т. 1, С., 1998, 51 с.; т. 2, С., 2001, 530 с.; т. 3, С., 2001, 530 с.; т. 4, С., 2006, 426 с. … 136 - 140

Марко К. Цепенков. Фолклорно наследство. Т.1, С., 1998, 511 с; Т.2, С., 2001, 530 с ; Т.3, С., 2001, 530 с; Т.4, С., 2006, 426 с. 

 През последното десетилетие на книжния пазар се появиха първите четири тома от сполучливо замислената 6-томна поредица със събрани от Марко Цепенков, публикувани и непубликувани, материали. Формулирана от покойния вече проф. д-р Тодор Ив. Живков, идеята за това дело има своите много сериозни научни основания. Те се коренят в обема и богатството на това наследство като автентично градиво за българската народна култура в един от нейните регионални варианти, присъщ на македонските българи. Не е без значение и фактът, че то е натрупано от твърде интересна по своите характерологични черти личност. Сам носител на тази култура, М. Цепенков има твърдото вътрешно убеждение за нейната стойност и същевременно възрожденска нагласа да се посвети на събирането, записването и съхранението й. Не може да се каже, че името му и материали от неговите сбирки са неизвестни на изследователите в полето на българската хуманитаристика. М. Цепенков е сред кръга от сътрудници около проф. Ив. Д. Шишманов, които под вещите му напътствия публикуват на страниците на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” в края на ХІХ в.

 Във всяка от първите 17 книги на Сборника М. Цепенков обнародва части от своите записи. Такива могат да се намерят и в други издания с фолклорни материали, публикувани в края на ХІХ и началото на ХХ в. Богато документираните от М. Цепенков разнообразни явления в народната култура, непосредствено наблюдавани и съпреживени от него преди повече от век, му отреждат специално място сред имената на такива известни наши събирачи като Кузман А. Шапкарев, Димитър Маринов, Стефан С. Бобчев и още редица други. Подобно признание за личността и приносите на М. Цепенков, макар и споделяно досега от неговите изследователи, едва ли изчерпва всичко, което може да се каже. Точно амбициозното начинание на поредицата да представи цялото книжовно наследство на терзията от Прилеп отговаря на отдавна възникналата необходимост да се събере на едно място и в пълнота издиреното, описаното и разказаното от него. Всеки изкушен в тази проблематика може да прецени високата стойност на подобно издание. То ще осигури възможността за изследователска работа с целия изворов материал, завещан ни от М. Цепенков. Ще позволи да се направи най-точната оценка за делото му. И не на последно място, цялото наследство на М. Цепенков ще се открои като уникален документ за националната идентичност на македонските българи, съставен от позициите на ясно изразено българско национално самосъзнание и пламенен патриотизъм. 

Документ, който с времето ще става все по-ценен. Поредицата се подготвя и издава от сътрудници на Института за фолклор при Българската академия на науките. В т. 1 с подзаглавие „Автобиография. Песни. Пословици и характерни изрази” (1998 г.) съставителите Ек. Рускова и М. Райчева очертават структурата, общото съдържание и принципите за предаване на фолклорните текстове и изработването на справочния материал за цялата поредица. Сборникът започва с уводна статия от главния редактор Т. Ив. Живков, в която той разглежда личността и делото на М. Цепенков в контекста на развитието на българската наука от края на ХІХ и началото на ХХ в. Особен акцент тук е поставен върху въпроса за политическата интерпретация на фолклорната култура на българите в Македония. Наложените етнополитически концепции засягат пряко събраното от М. Цепенков и в крайна сметка отклоняват за дълго време изследователския интерес от богатите му сбирки върху етнокултурната традиция на македонските българи. Така авторът на статията подсказва една от особено важните документални страни в наследството на този плодовит събирач. Специално внимание е обърнато върху широкия диапазон на неговия събирателски интерес, в който попадат повече от 6 000 пословици и характерни изрази, поговорки, десетки предания, песни, тъжачки, детски игри, обреди, занаятчийски технологии и, разбира се, внушителния обем от над 600 приказки. 

Като първи раздел в тома е поместена автобиографията на М. Цепенков, датирана от него „1896, стол. Софиа” и съхранявана в архива на Ив. Д. Шишманов. Тексът въвежда читателя в живота и борбите на българите в Македония през втората половина на ХІХ в., както и в неговия личен живот, семейна среда, интереси и влияния, дали насоката на събирателската му работа през годините. Вторият раздел обема 188 песни от личния, обществения и политическия живот на българите от Югозападна Македония. При подредбата на материалите е възприета традиционната тематична класификация на СбНУ, използвана по времето, когато М. Цепенков публикува. Сред богатството от песенни образци се открояват два момента. Първият са записаните 35 разгърнати тъжачки, които илюстрират изключително устойчивата оплаквателна традиция в този регион. Вторият момент са описанията и поясненията на записвача към много от песните, свързани с изпълнението на различни обичаи, обреди или местни събития и лица. В третия раздел са включени 6020 пословици и характерни изрази, голямата част от които се публикуват за пръв път. Само по себе си това богатство от парамийни народни творби, твърде характерно за събирателния почерк на М. Цепенков, представлява специален изследователски интерес. Особено впечатляващ е поместения в тома Речник на прилепския говор /по материали от М. Цепенков/, съставен от Л. Антонова-Василева. Той представя богатата диалектна лексика в трудовете на М. Цепенков, т.е. от текстовете в шестте тома на поредицата. При изработването му е използван и речника на събирача „Материал за български речник. Думи и фрази от Прилепско”. Публикуваните досега в Скопие четири речника към трудовете на М. Цепенков, които са съставени според скопската регионална норма на т.нар. македонски книжовен език, по понятни причини съдържат много ограничена лексика, главно думи от турски произход. Тук речникът е съставен с оглед на българския книжовен език и, разбира се, българското самосъзнание на М. Цепенков. Включеният в речника и лексикографски обработен материал е органична част от наследството на плодовития събирач, която в бъдеще ще ползва както неговите изследователи, така и всички, интересуващи се от диалкетната лексика. Това придава на речника и самостоятелно значение. 

С много внимание съставителите са се отнесли към справочния апарат, който е твърде важен при подобен род научни издания. Той включва бележките по текстовете на самия М .Цепенков и отделно на съставителите, които за всеки материал посочват исковите данни. Изработени са три показалеца - на личните имена, на географските имена и на празниците. Поместена е и пълна библиография на публикациите от М. Цепенков и за него. Приказната традиция в Прилепско от ХІХ в. е представена в т.2 на поредицата чрез 208 текста, отнесени към двата основни дяла на приказната проза - вълшебни и новелистични приказки. Точно под това заглвие томът е съставен от Й. Коцева и М.Райчева. Вече споменах за предразположението на М. Цепенков към този фолклорен жанр и собствените му умения на отличен разказвач. Това обяснява многобройните записи в този дял от цялостната му наследство, зафиксирано чрез различни варианти на местни и международни типове. Подредбата на приказките е съобразена с Каталога на българските фолклорни приказки /от 1994 г./, а чрез него и с международната традиция, отразена в каталога на приказните типове на Аарне-Томпсън. 

При общото структуриране на текстовете са обработени няколко основни рубрики според жанровите разновидности на вълшебните и новелистичните приказки. Материалът в този том впечатлява с множеството версии и варианти на редица сюжетни типове. Освен това някои от текстовете се определят като едни от най-ранните записи на приказни сюжети в нашата разказна традиция. С оглед бъдещата изследователска работа върху поместения в тома материал много важен е справочния апарат, който включва Бележки на М. Цепенков, на Редакцията, Регистър на приказните типове и Показалец на разказвачите. Специален интерес заслужават бележките на редакцията. Освен коректното посочване на библиографските данни за всяка приказка /публикувана или взета от архив/, тук са привлечени и всички бележки, направени от редакцията на СбНУ при първото отпечатване на част от приказките. Информацията в тези бележки насочва към редица ключови за науката моменти, като разказвателната традиция в Прилепско, връзката между приказка и други фолклорни жанрове (напр. песен, пословица), мястото на приказките в живота и живота на македонските българи, както и по-общо развитието на българската наративистика в края на ХІХ в. Аналогична е структурата на т. 3, озаглавен „Приказки за животни. Смешни и еротични приказки”. 

Тук съставителите Д. Добрева и М. Райчева поместват 347 текста, с които продължават представянето на записаната от М. Цепенков приказна проза. Между тях са твърде разнообразните по тематика, съдържание и персонажи фабули, като приказки за животни, басни, хумористични приказки, анекдоти, еротични приказки. Общият структурообразуващ елемент в тях е конфликтът между хитрите и глупавите, които се явяват представители на различни животински видове или на различни етноси, съсловия, професии, полове. Чрез похватите на жанра, документирани в многобройните записи на М. Цепенков, се разкрива многопластовата картина на отношенията в патриархалното общество, ролите на мъжа и жената в него, моралните норми на поведение, отклонението от които народът осъжда и осмива, острото му чувство за комичното, както и смешното в ситуациите на ежедневния контакт между различните етнически и религиозни общности, характерен за този регион на Балканите. Материалът подсказва и поуките, които следват от едно или друго повествование. Томът е снабден с Бележки на М. Цепенков, Бележки на Редакцията, Регистър на приказните типове според Каталога на българските приказки и Показалец на разказвачите. Изработването на справочния апарат повтаря маниера от том 2. Последният публикуван засега том 4 със заглавие „Легенди и предания” е съставен от А. Георгиева, Й. Коцева и М.Райчева. 

Поместените 297 текста като образци на приказната и неприказната проза от Македония са структурирани тематично в пет раздела. Легендите и легендарните приказки са групирани по темите ”Когато се създаваше света”, „Божията промисъл” и „Човекът между Бога и дявола”. Текстовете в тези три раздела представляват варианти на библейско-апокрифни легенди, на различни космогонически, антропогенетични, етногенетични и пр. легенди, легенди за различни болести, като напр. чумата, холерата, треските и др. Самостоятелен раздел „Сенища, вампири, болести” обединява разказите, които в тази жанрова форма отразяват вярванията и представите на българите от Югозападна Македония през ХІХ в. в различни митични същества. Последният раздел „Разказано по предание” включва топонимични предания, предания за исторически личности и събития. Както се вижда от текстовете, става дума за много на брой и извънредно разнообразни варианти на предания за планини, реки и езера, местности, дървета, села и градове, църкви и манастири, мостове и пр. обекти. В многото случаи историческите спомени се преплитат с древни народни вярвания или легендарни елементи. Срещат се и текстове, чиито сюжети и мотиви са заимствани от агиографската литература. Чест пъти топонимичните предания са едновременно предания за исторически събития и личности, свързани главно с борбите срещу османските нашественици през ХІV в., или предания за известни персонажи от типичния за този регион юнашки епос - Крали Марко, Вълкашин, Секула и др. 

Фабулите в този раздел могат да служат и като извори за мирогледа на техните носители с присъщите им вярвания в митични същества, демони, чудесни предзнаменования. Освен с научната си стойност за фолклористиката и изобщо за изследването на народната култура, тези образци се отличават и като художествени произведения на народа-творец. Допълнителна информация при работата с материалите в тома осигурява справочния апарат. Той съдържа: Бележки на Марко Цепенков; Бележки на Редакцията; Регистър на приказните типове според КБП ; Показалец на личните имена с кратки данни за всяко лице, споменато в текстовете и бележките; Показалец на географските имена и Показалец на празниците. Към четирите тома са приложени резюмета на руски и английски език. Не бих искала да пропусна още един много важен принцип, който съставителите прилагат във всеки том. Става дума за споменатия още в началото принцип за представяне на фолклорните текстове. За да се запази автентичния език на записвача, неговия роден прилепски говор, текстовете са подложени на съвсем ограничена нормализация. Тя е специално и подробно уговорена в том 1 и следвана неотклонно навсякъде. Транслитерацията е направена от Л. Антонова - Василева и М. Райчева. Така са запазени особеностите, характерни за югозападно българския диалект, към които спада прилепският. 

Публикуването на първите четири тома от поредицата е събитие за българската хуманитаристика, каквото не се случва често. В тях е поместена основната част от фолклорното наследство на М. Цепенков. За пръв път тук са обхванати и онези материали, останали досега в архивите. По този начин чувствително се разширява изворния фундамент в изследването на народната култура. Пред нас е сериозно научно издание, най-пълното досега, с изключително богат автентичен материал върху етнокултурната традиция на македонските българи. Вън от всякакво съмнение е, че то ще срещне жив интерес от страна на много специалисти - фолклористи, етнолози, диалектолози, културолози, историци и др. Убедена съм, че наследството на М. Цепенков ще намери отзвук и в сърцата на онези наши сънародници, които милеят за българщината. Чрез това издание авторите отдават заслужено признание за всеотдайния труд и делото на М. Цепенков, един от най-видните и плодовити събирачи на български народни умотворения. 

 Ст. н. с. д-р Маргарита Василева

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2017