Македонски политик иска още по-голямо сближаване между Скопие и София

събота, 20 януари 2018 г.



Интервю с Африм Гаши, единственият депутат албанец в парламента на Република Македония, който е член на групата за приятелство с България. 

Интервюто е специално за Македонския научен институт.

- На 15 януари 2018 г. в парламента на Република Македония се ратифицира Договорът за добросъседство с България. Как оценявате този договор? 

- Нямаше никаква причина да не се ратифицира едно такова многоочаквано споразумение между двете страни. В интерес на истината, единственият политически субект, а в същото време и най-важният и най-големият опозиционен субект, ВМРО-ДПМНЕ, се показва скептично и реагира доста остро срещу това споразумение, но те все още не взимат участие в работата на парламента, заради арестуването на няколко депутати от тяхната партия, затова ратификацията не беше застрашена. В този контекст искам да подчертая, че Движение „Беса” приветства и това споразумение и го подкрепя в общественото мнение, защото „Беса” проявява голям интерес за задълбочаването на отношенията и между албанците и България, затова всяко споразумение или договор, който подпомага тези отношения, е добре прието за Движение „Беса”. 

- Според Вас, имат ли добри перспективи отношенията между Република Македония и Република България и в които области може да очакваме развития? 

- Така, както започват да се развиват последните стъпки между тези две страни, съм много оптимист, че бъдещето на отношенията между тези две страни ще върви към подобряване и задълбочаване на отношенията, толкова повече, ако се ускори процесът на евроатлантическата интеграция на страната. Според мен, колкото повече Македония напредва към интеграцията в НАТО и ЕС, толкова по-добри ще бъдат отношенията с България и с другите съседи. Развитията в другите области трябва да предхождат подобряването на инфраструктурата между нашите страни, защото столиците на Македония и България са на разстояние от само 240 км, а комуникацията между двете страни е затруднена и с не добър достъп. Само за сравнение, Скопие и Белград са на разстояние от 450 километра, но комуникацията на македонците със Сърбия е много по-напреднала във всички области, и особено в културната, образователната, политическата, медийната и др. Затова, смятам че Скопие и София трябва да „се сближават в разстоянието”, т.е. непременно да се развиват всички контакти. След това, развитието на комуникационните връзки не е достатъчно само по себе си, но то би трябвало да бъде сред предусловията на развитието и в другите области, където между другото за мен най-важни са културните, политическите, икономическите и образователните отношения, но и в други области. 

- Започна българското председателство на Съвета на ЕС, сред приоритетите на което е интеграцията на държавите от Западните Балкани в ЕС. С какво може да бъде полезно за Република Македония това Председателство? 

- Държавата, която председателства Съвета на ЕС е много важна по отношение установяването на приоритетите, в този случай по причина, че самата България има пряк интерес да види Македония в ЕС. Затова вярвам, че тя ще направи нужното, за да подпомогне тази страна и района в интеграцията в ЕС. Няма никаква дилема, че фактът, че България пое председателството на Съвета на ЕС е една полза и предимство за Македония тя да ускори своя път към ЕС. Следователно, в този случай ще имаме синергия от две държави, за да подпомогнат този процес и един такъв случай не трябва да се изпуска нито от Македония, нито от България. Затова, моето предложение е след ратификацията в съответните парламенти на споразумението между нашите държави да се интензифицира комуникацията и да се изработи една обща стратегия между нашите страни, за да може в рамките на 6 месеца да имаме координирани действия по посока на напредъка на евроинтеграционния процес на Македония в ЕС. 

- Европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония зависи много от разрешаването на въпроса за името с Гърция. Как смятате, има ли напредък в тази насока и ще се разреши ли през тази година този проблем? 

- Именно! Македония изостава по своя евроатлантически път най-вече заради спора, който има с Гърция за името на държавата и това започна да струва много не само на Македония, но и на района. Трябваше да мине едно дълго време, че и околните държави, но и регионалните и глобалните сили с влияние в района, да разберат, че този спор не може да се разтяга още, защото се превръща в „ябълка на раздора” за тези две страни, но и за целия район. Този спор поставя под въпрос развитието на повечето инфраструктурни проекти, но преди всичко изолира района, превръщайки го в нестабилен и много крехък район. Факт е, че новото правителство в Македония, още от своето формиране, изразява много добра воля по отношение разрешаването на този спор, но трябва да припомним народната поговорка, че „дали за война, дали за любов, трябват две страни”. В този контекст, макар че има позитивни сигнали и от страна на Гърция, въпреки това не се забелязват големи промени на Гърция от нейната бетонирана позиция. Желая моето политическо чувство да бъде погрешно и да се разреши колкото се може по-скоро. В този контекст, като Движение „Беса”, сме казали, че за албанците в Македония разрешението на този проблем е важно по две причини. Едната е интеграцията, за което вече всички сме единни, докато втората е, че Македония да стане наистина мултиетническа държава, изграждайки една включваща държавна идентичност, където биха намерили себе си и албанците, а не както е сега една изключваща идентичност, където албанците са изключени. Защото, не е справедливо „македонец” да бъде и държавна принадлежност, и етническа принадлежност, докато в тази държавна принадлежност да се включваме и ние албанците. Ние признаваме македонския народ и македонския език, но бихме искали да имаме обща държавна идентичност, неетническа и недискриминираща. 

- В Република Македония се прие от парламента Законът за използване на езиците. Напредват ли правата на албанците с този закон и могат ли и другите общности да спечелят от неговите разпоредби? 

- Законът за използване на езиците се прие в парламента на Македония и е факт, че този закон е стъпка напред в употребата на албанския език и на другите езици в страната. Това е причината, заради която Движение „Беса” гласува този закон. Обаче, другият факт е, че проблемът за употребата на албанския език в Македония не приключва тук, защото албанският език и с този закон не става втори официален език, а само прогресира, докато проблемът остава отворен. Именно по тази причина ние надигаме глас и искаме този проблем да се приключи, защото сме убедени, че има един доста подходящ климат този закон да се одобри с консенсус между всички по-големи партии в страната, но за съжаление, партиите от парламентарното мнозинство не сметнаха за подходящо да се консултират с албанската опозиция, за да се вкара този закон в парламента като консенсусен проект. Другото лошо нещо е, че Македония и македонците все още нямат смелост да приемат истината, че в тази страна живеят албанците, които официално съставят 25.17% от населението на страната (според последното преброяване от 2002 г., защото Македония е единствената страна в Европа, която не е организирала преброяване вече 16 години) и те говорят своя албански език. Този факт трябва да се отрази в Конституцията на страната, където трябва да се каже категорично, че… „албанският език е официален език в Македония”… Дотогава всяко правителство, което е реши този въпрос ще се схваща като правителство, което желае да държи етническите проблеми все още открити и неразрешени. 

 По отношение на последната част на Вашия въпрос, дали ще прогресират правата на албанците с одобряването на този закон, ще напомня факта, че този закон е задължение, предвидено в Охридското споразумение, което е подписано през 2001 г. и което трябваше да се приложи до 2004 г. Затова, когато имате закъснение от 17 години в приемането на непълен закон, но отново частично завършен, това означава, че имаме дискриминация или, че нещата вървят със скоростта на костенурка, докато всички знаем, че закъснялата справедливост е несправедливост.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018