"Северна Македония" и "Горна Македония" са неприемливи за България

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Според учени от Македонския научен институт названията "Северна Македония" и "Горна Македония" за име на съседна Р Македония са неприемливи за България. Това стана ясно по време на вчерашната пресконференция в БТА, на която ръководството на МНИ представи своята позиция по повод преговорите между Атина и Скопие за името на Република Македония.

Пред журналистите и гостите говориха председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров, заместник-председателите на МНИ – проф. дин Трендафил Митев и доц. д-р Георги Николов, доц. д-р Наум Кайчев и журналистът Костадин Филипов – член на УС на Института.

 На основата на богат фактологически материал доц. Г. Николов проследи в детайли историята на възникването на наименованието „Македония” в древността. В своето изложение той подчерта, че само в античността това име е свързано с племето на древните македонци. През следващите епохи – Средновековието, Възраждането и Новото време името има преди всичко военно-административен, държавен и географски характер.

 Доц. Гребенаров припомни официалните статистически и етнографски данни в Македония в края на 19 в., които показват превъзходството на българския етнос в областта. Изявите му в църковно-просветния живот са безспорни. Затова говорят заварените от сръбските и гръцките власти през 1913 г. български църкви и манастири, както и множество училища, вкл. гимназии, с многобройни преподаватели и десетки хиляди ученици в цяла Македония. Той се спря на програмните документи на националноосвободително движение на македонските българите. Създадената през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация, преименувана от 1919 като ВМРО, издига в уставите си искания най-вече за „Автономна Македония”, по късно за „Независима Македония”, с признание за преобладаващия български характер на населението в цялата област. Сходни са и програмните цели на многобройните македонските бежански формации в страната.

 Проф. Трендафил Митев фокусира вниманието си върху изявите на преселниците от Македония в Северна Америка, напуснали родния си край след Илинденско-Преображенското въстание, и втората голяма вълна след войните за национално обединение през второто десетилетие на ХХ век. Повечето от тях не забравят своя български произход, език, име и култура. Български по характер е и създаденият през 1922 г. Съюз на Македонските политически/патриотически организации. Формацията също издига искане за „Независима Македония” в защита на българския елемент в цялата област. Според Проф. Митев, фактите недвусмислено показват опитите за злоупотреба с българската идентичност и раждането на мита за нова „македонска” идентичност в разрез с историческата истина.

Доц. Наум Кайчев и Костадин Филипов очертаха съвременните проблеми с името на Република Македония, както и опитите да се намери решение на спора между Р Македония и Р Гърция по начин, който да отвори пътя на Скопие към евроатлантическата интеграция. Цялата историческа аргументация е основание на българската страна да следи внимателно преговорите за името под патронажа на ООН, и в същото време да се грижи за интересите на страната ни. Бе подчертана ролята и на българската дипломация за намиране на подобно решение, което от своя страна да не предизвиква в бъдеще претенция от балканските ни съседи към отделни части от територията на България. Факт е, че историята познава редица недобре подготвени договори и споразумения, които създават условия за злоупотреби или за неизпълнение.

В този смисъл МНИ оценява, че ако се стигне до прием от двете преговарящи страни на формулата, съчетано име с географско определение, то предлаганите варианти „Северна Македония” или „Горна Македония” са неприемливи за България.

В заключителните си думи доц. Гребенаров благодари на гостите и на участниците в пресконференцията и съобщи , че от няколко часа новият брой на електронния Бюлетин на МНИ „Българите на Балканите и по света” вече се разпространява. На неговите страници всички желаещи могат да се запознаят с последните новини, свързани с Македония и с българската диаспора на Балканите и по света.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018