 |
| Лицева корица на едно от най-известните произведения на Никола Благоев |
Български историк, юрист и политик, член
на Македонския научен институт. Роден е в семейството на свещеник.
Завършва класическата гръцка гимназия в Битоля, след това учи право в
Белградския университет (1894). В навечерието на Междусъюзническата война
на 23 април 1913 г. подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската
емиграция в София“, заедно с още 13 души от тези околии.
В него се заявява, че
Македония е българска област и се настоява за присъединяване на Костурско,
Леринско и Кайлярско към България. След завършването на висшето си
образование се установява в България и започва да се занимава с адвокатска
практика. Избиран е за народен представител в XIV Обикновено народно
събрание.
Преподава в Юридическия факултет на Софийския университет и се
занимава с научна и преводаческа дейност. От 1916 г. Н. Благоев е доцент, а от
1926 до 1934 г. – извънреден професор. Автор е на множество трудове, сред
които най-ценни са:
„История на старото българско държавно право” (1906) и
„Правни и социални възгледи на богомилите“ (1912). Прави ценен превод от
средногръцки на Византийската еклога (избрани закони), изследва
средновековното българско право, богомилството, пише статии за характера на
Самуиловата държава на основата на византийските извори.
0 коментара:
Публикуване на коментар