„Светецът” – непозната песен за Тодор Александров

неделя, 4 март 2018 г.

Тодор Александров
(1881-1924)
„Светецът” – непозната песен за Тодор Александров

 Николета Войнова 

 На 4 март 1881 г. в Ново село, Щипско, е роден „последният цар на планините” – Тодор Александров, деен участник в революционното движение на македонските и тракийските българи, а след Първата световна война – фактически и безспорен водач на ВМРО. Още приживе образът на Тодор Александров влиза в легендарното. Личността му оставя трайни следи в народната памет, а едно от доказателствата е песенният фолклор. По случай 137-годишнината от рождението му ще насочим вниманието на читателя към една от малко познатите песни, посветени на Т. Александров. Това е песента „Светецът”, написана от Иван Кантуров непосредствено преди отбелязването на 70 годишнината от убийството на бележития революционер. Музиката е дело на Никола Ваклинов.

 Текстът е публикуван във вестник „Македония”, бр. 34 от 30 август 1994 г. В следващите редове ще представим биографични сведения за автора на песента Иван Кантуров, чиито текстове на песни са сред най-познатите, но неговото име остава непознато. Ив. Кантуров е роден на 23 март 1923 г. в град Горна Джумая (дн. Благоевград). Той е петото дете в семейството на учителите Стоян и Атина Кантурови. Баща му е родом от с. Пехчево, Малешевско, а майка му – от Струмица. Стоян Кантуров е революционер на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и съратник на войводите Петър Самарджиев, Добри Даскалов, вкл. и на Тодор Александров. Именно от своя баща Иван Кантуров е слушал истории за „некоронования цар на македонските българи” и неговото влияние сред населението. 

 През 1941 г., след навлизането на българските войски в Македония, Стоян Кантуров е назначен за кмет на родното Пехчево. През септември 1944 г. се прибира със семейството си в Г. Джумая, но не за дълго – скоро е предаден на Скопие от управляващите в България и осъден на смърт. Последствие присъдата е заменена с доживотен затвор. Излежава наказанието в затворите в Идризово и Сремска Митровица. 

След амнистирането му през 1953 г. се завръща в България. Умира в Благоевград през 1959 г. Не е пожален от военния трибунал в България и един от синовете на Стоян Кантуров – Любен, роден през 1916 г. във с. Фролош, Дупнишко. През 1945 г. той получава от Народния съд 28 годишна присъда, а близките му са изселени от Г. Джумая. 

 Другият син на Стоян Кантуров – авторът на песента Иван Кантуров, завършва гимназиалното си образование в Благоевград през 1959 г., но въпреки отличния си успех е посочен като „неблагонадежден” и изпълнява трудова повинност. Ив. Кантуров завършва Библиотекарския институт в София, след това следва задочно българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. 

 Работи като библиотекар, методист и зам. директор в Окръжната библиотека в Благоевград, преподава във Висшия педагогическия институт, сътрудничи и в радиото. Събира материали за местния фолклор и има сериозен принос в областта на краезнанието. 

Иван Кантуров е автор на изследването „Периодичният печат в Пиринския край, 1903–1944”, на множество песни, фейлетони и афоризми, негови творби са публикувани в печата, а през 1981 г. и 1991 г. излизат библиографии с неговите произведения. Умира на 26 март 1997 г. в София. Сред неговите най-известни текстове на песни са „Прошки“, „Бежанци“, „Струмичанка“, „Татко“ и др. 

Отправяме сърдечна благодарност към Божидар Симеонов, предоставил ни записа с песента, както и на Александра Вулева, която ни изпрати  биографични данни за своя баща – Иван Кантуров, а също на Георги Якимов, Никола и Христо Ваклинови, които съдействаха песента „Светецът” да бъде разпространена и слушана от всички почитатели на Тодор Александров и делото му! 

 Текст на песента 
„Светецът”

 В Ново село, Щипско, момък се роди. 
Свойта младост чиста, с книга освети.
Български учител с Кирилско А, Бе
родното ни слово тръгна да чете. 

Тодор Александров 
– рало и орач нивата браздеше 
и денем, и в здрач. 
Слушаха бащите минало било, 
душеше душите, робското тегло 
С пушки и пищови дигнаха глава, 
рушеха престоли стряскаха света. 
Тодор Александров робите зове: 
„За Македония всичко да дадем!”

Гледа ни в очите, стиска ни ръце и на нас
говори с грейнало лице. 
Ражда се зората идват светли дни. 
Виждам свободата, ний ще победим! 
Тодор Александров истински борец! 
Падна, но възкръсна Български светец!
        

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018