Представяне на книги на водещи учени от МНИ в Благоевград

събота, 28 април 2018 г.

На 25 април 2018 г. в конферентната зала на Военния клуб Благоевград бяха представени книги на водещи учени от Македонски научен институт. Организатори на събитието бяха филиалът на МНИ в Благоевград, Военният клуб – Благоевград и Съюзът на сержантите и офицерите от запаса и резерва „Полковник Борис Дрангов” – Благоевград.

При засилен обществен интерес премина обсъждането на книгите: „Полковник Борис Дрангов – живот и дела" – автор проф. д.ист.н.Тодор Петров, издание на МНИ; „Четническата акция на Македонския комитет 1895. Издание на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“, автор – проф.д.ист.н. Светлозар Елдъров; „Димитър Ризов от Битоля до Берлин (1862–1918)” – автор д-р Снежана Радоева, издание „Парадигма”.

На събитието присъстваха преподаватели и студенти от правно-исторически факултет към ЮЗУ „Неофит Рилски”, членове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса „Полковник Борис Дрангов” – Благоевград, представители на Регионална библиотека, Държавен архив, Регионален исторически музей, Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866” – Благоевград, Военно окръжие – Благоевград, литературен клуб „Оксиморон”, Краеведческо дружество, граждани и съмишленици.

Водещият обсъждането на книгите в лекторията „Македония” доц. д-р Иван Петров, член на УС на филиала на МНИ – Благоевград, даде думата на проф. Св. Елдъров да представи книгата на проф. Т. Петров „Полковник Борис Дрангов – живот и дела”. Проф. Елдъров припомни биографията на Борис Дрангов – офицер от Българската армия, командир и военачалник, военен теоретик и практик, преподавател и възпитател, изследовател и публицист, деец на македоно-одринското революционно движение, участник в борбите, въстанията и войните за национално освобождение и обединение.

Многобройните панихиди, поклонения и публикации в негова чест логично и заслужено се превърнаха в национално събитие, кулминирало на 26 май 2017 г. – датата на героичната му смърт. МНИ активно участва в Дранговите чествания, а най-значимият му принос беше издаването на книгата на проф. Тодор Петров. Книгата на проф. Петров, отбеляза проф. Елдъров, не е бутиково издание, което да краси библиотечните рафтове. Тя е издадена в скромно полиграфично оформление от МНИ, за да популяризира делата на един заслужил български пълководец.

Трудът на проф. Т. Петров съчетава в едно интегрирано цяло както научния облик на монографичното изследване, изградено върху непоклатими исторически свидетелства, така и хубавия език и популярния стил, които я правят достъпна за широк кръг читатели. Книгата на проф. Т. Петров също ще остане като един достоен паметник за този достоен българин. След като бе предоставена думата на автора, проф. Тодор Петров подчерта, че е изключително важно да бъде запазен спомена за този велик българин, защото е универсална ерудирана личност. Дрангов е преди всичко български патриот. Сам родом от Македония, той винаги е бил за освобождението ѝ и за нейното обединение към майката Отечество.

„Многобройните дейности, проведени в чест на героя, наименуването на трите села, на улиците, площадите и булевардите на българските селища на името на полковник Борис Дрангов и издаването на различни публикации за храбрия български офицер свидетелстват за преклонението на признателното поколение към неговия героичен жизнен път. Но те са и скромен израз на благодарност за достойно изпълнения от него дълг към майка България, които напомнят за делото на българския родолюбец и патриот, положил костите си пред олтара на Отечеството“ – завърши изложението си проф. Т. Петров.

Книгата на д-р Снежана Радоева „Димитър Ризов от Битоля до Берлин (1862–1918)” бе представена от проф. Т. Петров, проф. Св. Елдъров и от издателя и управителя на издателство „Парадигма” – Живко Кушев. В изложението си и тримата подчертаха, че авторът д-р Снежана Радоева проследява цялостната дейност на известния български революционер, публицист, политик и дипломат, неговата неповторима индивидуалност и ярко присъствие в българския политически живот. Той е един от създателите на дружество „Македонский глас” и лидер на легалното македонско движение през 1885 г. Участва пряко във военната и политическата подготовка на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, сред основателите е на дружество „Братски съюз” и член на Върховния македонски комитет.

От 1897 г. започва дългогодишна дипломатическа кариера, преминала през Скопие (1897–1899), Цетине (1903–1905), Белград (1905–1907), Рим (1908–1915) и Берлин (1915–1918). Публичните изяви и обществено-политическата дейност на Димитър Ризов, (Битоля, 25 август 1862 – Берлин, 23 април 1918), отразяват и персонализират цяла една историческа епоха на България, всъщност най-важната и съдбоносна епоха в новата и най-новата история на българския народ – борбата за национално обединение от първите години непосредствено след Освобождението до края на Първата световна война.

С появата на книгата на д-р Снежана Радоева, дългогодишен служител във Военноисторическата библиотека при Военна академия „Г. С. Раковски“, се запълват важни пропуски от в историята на България. Подчерта се, че това всъщност е първото цялостно биографично изследване за живота и делото на Димитър Ризов. Въпреки мястото и ролята му в политическата история на страната и неординерността на неговата личност, а може би тъкмо заради тях, досега той е оставал непознат или недостатъчно известен на историческата наука и на българската общественост.

 С появата на тази книга може с пълно основание може да се твърди, че авторът ѝ е направил първата и най-решителна крачка за връщането на Димитър Ризов, като една от влиятелните фигури през епохата, част от онзи ярко индивидуализиран и разнолик политически и интелектуален елит, който чертаеше съдбините на България в продължение на четири десетилетия.

Третата книга „Четническата акция на Македонския комитет 1895”, с автор – проф.д.ист.н. Светлозар Елдъров, бе представена от проф. д.ист.н. Тодор Петров. Преобладаващото дълго време негативно отношение на историографията към това събитие, донякъде оправдано от задкулисните политически манипулации и допуснатите на места ексцесии, подминава най-същественото – Четническата акция извежда македонското движение в България на качествено ново равнище, на което освободителната борба за извоюване на политическата автономия вече няма алтернатива. Изследването на проф. Елдъров, подчерта проф. Петров е важно и от историографска гледна точка. Досега у нас нямаше цялостно монографично изследване, което да разглежда едновременно и взаимосвързано учредяването на Македонския комитет, осъществяването на Четническата акция и личността и делото на Трайко Китанчев.

В българската историография продължават да битуват някои конюнктурни и остарели тези, а в скопската истината изцяло се преиначава. Затова появата на книгата „Четническата акция на Македонския комитет 1895” е навременна и полезна. Научните приноси на монографията могат да се търсят по много направления. На първо място тя е оригинално изследване, което ще запълни съществуващата празнина в историческата наука. Освен това авторът, изтъкна проф. Тодор Петров е проучил задълбочено редица архивни фондове в българските архивохранилища и е въвел в научно обръщение документи и материали, които досега са били малко познати или неизвестни на изследователите. След като бе предоставена думата на автора на книгата, проф. Светлозар Елдъров, благодари на колегата си и подчерта, че монографията е спечелила субсидия по конкурса „Помощ за книгата“ на Министерството на културата и e второто научно издание на Читалище „Кузман Шапкарев – 2009“, което от създаването си заедно с МНИ работи за съхраняване и популяризиране на българското културно-историческо наследство в Македония.

 В обсъждането на книгите взе участие и публиката. Обясним бе интересът на аудиторията особено към книгата на проф. Тодор Петров „Полковник Борис Дрангов – живот и дела”. Направено бе предложение към Македонския научен институт да направи второ издание, което да бъде пуснато на книжния пазар, за да могат всички желаещи да си закупят от ценната книга.  
Снежана Захариева,
Научен секретар на МНИ – филиал Благоевград

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018