След Кючук-кайнарджийския мир [2] (21 юлий 1774 г.), Русия взе настойчиво да се проявява като
покровителка на православните народи в Турската империя в противовес на западните велики
сили, които се смятаха за покровителки на католиците и протестантите в Турция.
Според чл. 7 на
тоя договоръ, Турция беше длъжна постоянно да покровителствува християнската вяра. Русия е
считала тоя член за юридическо основание да се намесва във вътрешните работи на Отоманската
империя в защита на православните християни. [3]
Кримската война беше последица от отказа на
Високата Порта да признае официално правото на Русия да покровителствува православните християни в Турция. Според манифеста на руския цар Николай I, тя бе обявена (26 юний 1853 г.)
в защита на православната вяра. [4]
И след Парижкия мир (16 април 1856 г.), руската политика
към Близкия изток е продължавала да се движи от идеята за покровителство над православните християни. На новия (след Кримската война) руски посланик в Цариград била дадена инструкция
да работи за все по-голямото стягане връзките на Русия „с Източноправославната църква и особено
с Цариградската патриаршия", като „център на православието"...
Целият материал четете по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар