Българските средновековни твърдини в Албания

Изглед към част от крепостните стени на "Пронища"

Доц. д-р Георги Н. Николов 

 Историческите извори за историята на Самуилова България показват наличието на редица български крепости в днешните албански земи. Те били изградени в непристъпните албански планини. Не трябва да се забравя, че за известно време в края на Х и началото на ХІ в. под властта на цар Самуил (997–1014) се намирало важното пристанище Драч (дн. Дуръси). Пред стените на Драч загинал българският цар Йоан- Владислав (1015–1018). През 1018 г. българският управител на крепостта Белград (дн. Берат) Елемаг (Елинаг Францис) заедно със съуправителите се предал на византийския император Василий ІІ (976–1025) в крепостта Стаг. В хрониката на Йоан Скилица, в ръкопис от ХIV в. има описание на тази крепост: 

„Крепостта Белград пък е трудно достижима и за враговете съвсем недостъпна. Понеже от юг е увенчана със стръмнини, сред които тече и река: Асона се нарича тя. А [само] един вход има към крепостта“. 

Всъщност Асона е дн. река Осуми, която тече край Берат. В този район се намира и крепостта „Ракова“ (т.е. Оряхово), командвана от българския военачалник Гавра, който заедно с Елемаг организирал заговор срещу византийския император и впоследствие бил ослепен. 

Доц. д-р Георги Николов е един от
най-изявените съвременни български медиевисти.
Преподавател е в ИФ на СУ "Св.
Климент Охридски", член на Македонския
научен институт

Друга царска резиденция била Копринища (Пронища). Тя се намирала във високите части на планината Томор (дн. в Албания). Най-вероятно тази царска резиденция била изградена още по време на цар Самуил. Тя била една от няколкото български крепости, разположени по недостъпните върхове на планината Томор и нейното подножие. Самата планина е с голямо надморско равнище, а нейните два най- високи върхове достигат 2417 и 2379 м. От двете страни на планината в посока от юг на север текат реките Томорица и Осуми, в които се вливат десетина по-малки реки, извиращи от Томор. Суровите климатични условия предопределят сравнително малкото поселения във вътрешността на планината и досега. Нейното подножие обаче е с по-голяма плътност на заселване.

 Според Йоан Скилица резиденцията Пронища имала много хубави дворци с градини и места за удоволствия. В центъра на тази планинска резиденция бил изграден висок замък, който бил здраво укрепен и могъл да бъде превзет само със сила. Сред другите сгради имало и църковен храм, където се отбелязвал тържествено празника Успение на света Богородица. Самата резиденция също била укрепена, а нейният вход се охранявал от пазачи. До укрепената резиденция се стигало единствено през изходите 2 на планината. По тази причина пребиваването в резиденцията трябвало да се ограничи за известен период от време, докато има запаси от храна. Затова през 1018 г. император Василий II заповядал на своите войници да завардят изходите на планината и обсаденият български престолонаследник Пресиан и неговите двама братя Алусиан и Аарон, които се укрепили на Пронища, се принудили да се предадат.

С червен цвят са обозначени местата в днешна Албания,
където живеят хиляди наши сънародници.  Те са може би
единствената ни "жива" връзка със средновековната
 българска държава, разпростирала се на запад
до Дуръс и Адриатика

След тях в царската резиденция, наричана Врохот (т.е. „върхът) през лятото на 1018 г. се установил храбрият българин Ивац. Почти два месеца императорът се оказал безсилен да се справи с него. Нещо повече, Ивац демонстративно празнувал празника на св. Богородица, като канел на угощение в този ден не само близко живеещи, но и мнозина от твърде далеч, така че се събирало огромно множество народ. С коварното убийство на Ивац от Евстатий Дафномил на 15 август 1018 г. резиденцията Пронища преминала във византийски ръце. Няма сведения тя да е използвана по-късно. Всички тези крепости се споменават едва през 1018 г. защото били последните огнища на българската съпротива срещу Василий ІІ. Дотогава те били доста отдалечени от фронта на българо-византийската война. След завладяването на България императорът ги изоставил и днес могат да се видят останките им в различни части на Албания. 

Славянската топонимия в албанските земи е още едно доказателство за българското присъствие тук през средновековието, а местните разкази и легенди само потвърждават това. Крепостта Дона Калис е поредното доказателство за това. Най- вероятно нейното българско име е било Долно кале или Долна крепост. Археологическите проучвания на средновековните твърдини на територията на днешна Албания биха допринесли много за изследването на българската история от Ранното средновековие.