И пак за Илинден, който разделя, но и сближава

сряда, 22 август 2018 г.

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света" № 8 

 В дните, когато се водеха преговорите между Македония и Гърция за постигане на договор за нормализация на отношенията им, като вариант за новото име на бившата югорепублика премиерът Зоран Заев изненадващо предложи „Илинденска Македония”. 

След кратката еуфория, причинена от изненадата от идеята на Заев, много скоро нещата си дойдоха на местата и, естествено, предложението не бе прието. Най-вече заради гръцката позиция, според която още от началото на преговорите, та до самия им край, Атина настояваше неизменно и твърдо на формулата – съчетано име с географско определение за обща употреба – у дома и навън. Дали предложението на македонския премиер бе опит да се минира тази формула, или беше някакъв сондаж за вътрешните настроения в страната му, може и двете заедно, вече няма никакво значение. 

„Илинденска” отпадна също така, както и други според нас разумни предложения, като „Вардарска” или „Нова”. За да се стигне в крайна сметка до Република Северна Македония, която може и да не се приема край Вардар, но напълно задоволява като компромис гръцката дипломация. Който не е водил преговори с гърци, само той не знае колко трудно се постигат отстъпки от тях. Но думата ми е за друго Тогава, в краткото време за живот на „Илинденска Македония” написах текст, в който като един от аргументите против тази идея посочвах, че искаме това или не, няма значение, Илинден повече разделя македонското общество, отколкото да го консолидира. Тази подялба не от вчера, тя има исторически характер и, за съжаление, се проявява и до днес. И то по начин, по който пречи на помирението между македонците, от което държавата и обществото се нуждаят, ако искат суверенна и независима Македония да върви напред. И най-жалкото е, че това разделение се проявява най-очевидно, на моменти драстично, тъкмо в деня, когато се отбелязва годишнината от Илинденско-Преображенското  въстание през 1903 г. – 2 август.  

Така бе и при тазгодишният македонски Илинден. С тази разлика, че ако при предишните отбелязвания на държавния празник македонците са се поделяли на две части, сегашният показа, че те вече се делят на три дяла. А дори и на повече, ако не броим демонстративната абстиненция на македонските граждани от албанската етническа общност от проявите, свързани с отбелязването на избухването на Илинденското въстание.  

Има и нещо друго – по времето, когато Македония беше част от СФРЮ, предимство при отбелязването имаше „вторият Илинден”. За такъв се смяташе заседанието на АСНОМ (Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония), проведено на 1 август 1944 г. в манастира „Свети Прохор Пчински”. Сега манастирът е на сръбска територия и е в принадлежност на Сръбската православна църква. „Първият Илинден” – Илинденското въстание беше в сянка на втория такъв. След обявяването на независимостта на Македония и откъсването ѝ от Югославия нещата се промениха. „Патриотичният „първи Илинден” получи предимство, докато идеологизираният „втори” отиде на заден план, макар и само временно. От политически съображения бе преценено, че „двата Илиндена” могат да вървят заедно с идеята да обединяват македонците, разделени от привързаността си и уважението си към единия от тях.  И по-точно – към събитието, което те олицетворяват, към идеята, която е вложена в него, към надеждите, което всяко от тях е пораждало и подържало през годините. Но така или иначе идеята Илинден да играе обединителна и консолидационна роля между македонците, така и не се осъществи. И всяка година 2 август е потвърждение за това.  

 Не е вярно ли? Хайде да видим. В предишните години патриотите, представлявани предимно от партията ВМРО-ДПМНЕ, отиваха в революционно Крушево и се качваха  на върха, наречен „Мечкин камен”. Там са станали основните сражения в този район по време на Илинденско-Преображенското въстание, в Крушево е родена и първата република на Балканите (така твърди македонската историография, която „умира” да търси  някакво местно първенство и лидерство в сравнение със съседите в най-различни области!), там е роден и израснал Никола Карев, първият председател на тази република, чийто паметник, качен на кон, се кипри пред парламента в Скопие. Там, на Мечкин камен е и паметникът от гранит на героя- въстаник, с надписа на него „Свобода или смърт”. Ходили сме там със съпругата ми няколко пъти в непразнични дни и винаги ни е правило впечатление, че всякога се намира по някоя спряла наблизо лека кола с македонска регистрация, от която с пълна сила звучи... сръбска фолк музика...  

Някак си така се наложи през годините от обявяването на Македония за суверенна и независима, че тъкмо ВМРО-ДПМНЕ получи неформален монопол на честванията в Крушево и на  „Мечкин камен”, даже и на подвига на илинденци от онова славно време. Даже спомням си, когато вече покойният първи президент на свободна Македония Киро Глигоров отиде на едно от честванията, се намери една нещастна женица, която  в израз на патриотизъм, го заплю публично, давайки да се разбере, че никой, който е свързан с македонската левица, няма право да ходи „горе”. Там са патриотите...  

И македонските социалдемократи от СДСМ наистина не ходят там. Но ако ходят, се подлагат на риска да бъдат обругани от специално подбраната „патриотична” публика. Така, както стана сега. Няколко министри от правителството на Зоран Заев отидоха да отдадат почит на подвига на героите от въстанието и бяха освиркани, по тях бяха хвърлени бутилки с минерална вода от публиката, която организирано от ВМРО-ДПМНЕ бе дошла на „Мечкин камен”. Официално домакин на тържествата бе президентът Георге Иванов, опитал се да излезе от вътрешната изолация, която сам си наложи с крайно деструктивната си и противоконституционна дейност с отказите си да подпише важни закони и да подкрепи договорите на Македония с България и с Гърция.  На Иванов му трябваше жива публика и трибуна, от която да се опита да аргументира своята позиция против договорите, против Закона за езиците, против... всичко. Той искаше да говори и някой да го слуша, като един герой от древногръцката митология, който се оглежда в във водите на малкото езеро, за да реши сам, че е много красив... Нарцис, само че политически.  И  Иванов говори, за да потвърди вербално цялото впечатление от досегашните си действия, но говори така, че и най-верните му фенове, колкото и малко да са те, останаха с отворени уста от злобата, която „бащата на всички македонци” изля върху сегашното правителство, срещу нормализирането на отношенията със съседите, дори срещу евроатлантическата перспектива пред страната. От истинския патриотизъм, от истинското уважение към героите от Илинден не остана нищо...  

Премиерът Зоран Заев като лидер на Социалдемократическия съюз спази традицията и отиде да почете празника в местността Пелинце,  близо до манастира „Св. Прохор Пчински”, само че на македонска територия. Там, в една от стаите на манастира на 2 август 1944 г. е свикано първото заседание на АСНОМ, определило бъдещето на Македония като част от Титова Югославия и поставило началото на нейната дебългаризация.  Сръбската православна църква преди години реши да не позволява честването да се провежда в манастира. Тогава социалдемократическото правителство на Бранко Цървенковски направи някаква реплика на въпросната стая, където заседанието се е провело, на една поляна до местността Пелинце, отсам границата със Сърбия. Нали е важна за най-новата история на Македония... Та, там ходят представителите на македонската левица, поводът е „онзи” Илинден от 1903 г., но всъщност те отбелязват тъкмо и само АСНОМ. И Заев сега отиде там, сякаш да ни напомни, че е лидер на основната лявоцентристка партия в страната, произлязла от някогашния Съюз на комунистите в Македония. Да се знае.  

Тази година имаше и трети център на празнуванията. Първият човек на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски не отиде нито в Крушево, нито – пази Боже!, на Пелинце. Какво ще прави той там при онези „комунари”. Той избра някакво стружко село със странното име Ташмарунища, което – признавам си, дори не знаех къде точно се намира, въпреки че съм кръстосал Македония надлъж и нашир, при това няколко пъти. Оттам Мицковски отново обвини управляващите социалдемократи и лично премиера Зоран Заев, че предава националните интереси и идентичност с Договора, който бе подписан за промяна на името с Гърция. Така и без това поделено македонско общество „празнично” се разкъса на три части. Главно, казвам, на три части, защото, както вече споменах, ако притурим и дистанцията, която албанската етническа общност държи по отношение и на двата Илиндена – от 1903 и 1944 г., току виж дяловете станали повече. Но това не попречи на Зоран Заев в едно от много си изявления напоследък по повод въстанието от 1903 г. да отбележи, че в него са участвали освен македонците, и албанци, турци, власи... Без българи, разбира се.  

Премиерът Заев по-късно през деня се опита да компенсира подялбата с едно отиване до Благоевград, където заедно с Бойко Борисов празнуваха Илинден и положиха цветя пред паметника на Гоце Делчев. Този факт бе достатъчен за това опозицията в страната да добави още едно обвинение към премиера, защото с присъствието си и с участието си в тържеството в Благоевград отново и за пореден път бил извършил предателство, преглъщайки, че Гоце е общ герой. Е, два дни след това Зоран Заев в телевизионно интервю по една местна македонска медия категорично заяви, че „Илинденското въстание е македонско”, та предизвика буря в България с тази си едностранчива и невярна исторически оценка. Заев се опита да се извини, но го направи също толкова несръчно, колкото и несръчно направи гафа си с оценката за въстанието. Чрез пост на стената си във Фейсбук Заев увери в искреното и дългосрочно македонско-българско приятелство, но така или иначе, горчивината от неговите думи остана. Да не говорим, че неговото „извинение” даде аргументи в ръцете на опозицията от ВМРО-ДПМНЕ да го атакува за цялостната му политика и да се закани, че ще бойкотира референдума на 30 септември, който трябва да отговори на въпроса „Дали сте за членство в НАТО и в ЕС и за одобрение на Договора с Гърция?“. Тако че и тази година празникът „Илинден” на втори август, посветен на 115-та годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, повече раздели македонското общество, отколкото да го обедини. Но пък за малко да провали и опитите за сближение между България и Македония и да постави под съмнение устойчивостта на подобряването на отношенията между двете толкова близки държави.   

                             Костадин Филипов 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018