В условията на нарастващо социално и политическо напрежение през октомври 1998 г. са проведени парламентарни избори в Р Македония, спечелени от опозицията, предвождана от ВМРО–ДПМНЕ. В коалиционното правителство начело с Люпчо Георгиевски влизат Демократичната партия на албанците и новосъздадената партия Демократична алтернатива, ръководена от стигналия до разрив с президента Киро Глигоров бивш комунистически фунционер Васил Топурковски.
Най-бързи и съществени са промените във външната политика. Принципът на привид¬на равноотдалеченост от съседите е заменен с идеята за „позитивна енергия“, мотивирана от конкретното състояние на двустранните връзки. През февруари 1999 г. е подписана съ¬вместна декларация между премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски, с която е преодолян застоят в отношенията между двете страни. Намерената компромисна формула по т.нар. езиков спор дава възможност за подписване на най-важните междудържавни споразумения. Косовската криза от пролетта на 1999 г. и многохилядният поток от бежанци към Р Македония стават първата пречка пред правителствените усилия за излизане от икономическата криза.
Усложнената обстановка в Югославия и косовският проблем се превръщат в траен фактор, влияещ пряко върху македонската политическа стабилност. Израз на подобрените отношения с България става значителното дарение от българска страна на тежко въоръжение за македонската армия, включващо танкове и артилерия. Подписан е и договор за свободна търговия между двете страни. Относителното стабилизиране на стопанството е постигнато чрез привличането на чужди капитали, сред които изпъкват гръцките инвестиции. Въпреки постигнатата макроикономическа стабилност, проблемът с високата безработица не е преодо¬лян, а допуснатите слабости в управлението и обвиненията на опозицията формират сред значителна част от населението нагласа за недоволство и безперспективност. На президентските избори в края на 1999 г. кандидатът на ВМРО–ДПМНЕ Борис Трайковски, подкрепен и от ДПА, е избран за председател на държавата. Преминал изцяло в опозиция, СДСМ влиза в остра конфронтация с управляващите, като използва успешно позициите и влиянието си в стопанската сфера, средствата за масово осведомяване и основните държавни институции. Изострените политически дебати дават нови аргументи за разгаряне на македонистичния национализъм, което се отразява върху междуетническите отношения и вътрешната стабилност на държавата.
През февруари 2001 г. въоръженият конфликт между албанските бунтовници и сръбските власти в Прешевската долина (Южна Сърбия) е пренесен на македонска територия. Страната е въвлечена в сериозна политическа криза, която поста¬вя на изпитание македонската държавност. Въоръженият сблъсък между албанските бунтовници от АНО с водач Али Ахмети и македонските сили за сигурност продължава няколко месеца и е прекратен след политическата намеса и с посредничеството на САЩ и Европейския съюз. Принос за овладяването на конфликта с балансираната си политика има и България.
През август 2001 г. в Охрид е сключено споразумение между основните политически сили в Република Македония, което обективно променя характера на македонската държава и поставя под съмнение македонистичния принцип „държава–нация“. Договорът е възприет като неприемлив от мнозинството македонци и първият резултат от усещането им за претърпян неуспех довежда до загуба на властта от управляващата коалиция. На проведените на 15 септември 2002 г. парламентарни избори СДСМ печели убедителна победа и впоследствие на 1 ноември е създадено правителство, оглавено отново от Бранко Цървенковски.
Д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар