Ръкописите, писани в самата Македония на македонски диалект, преди основаването на Българската екзархия и следователно преди времето, когато започва българското книжовно влияние чрез училищата, са особено важни, тъй като чрез тях се установява фактът, че местните книжовници са си служили за своите просветни цели с родния си език, българския характер на който е вън от всякакво съмнение.
Такива текстове притежаваме досега за жалост в твърде ограничен брой. Един подобен документ от 1849 г., в който са се отразили особености на дебърското наречение, бе обнародван преди години от проф. Л. Милетич... Ръкописът е намерен в с. Ъглен, Луковитско, гдето е бил пренесен вероятно от някой преселник от Македония. Според съобщението на писателя г. Илия Волен, родом от същото село, действително един от старите местни свещеници там е бил от Македония. Ръкописът сега е собственост на г. Стоян Атанасов, издател в София...
Такива текстове притежаваме досега за жалост в твърде ограничен брой. Един подобен документ от 1849 г., в който са се отразили особености на дебърското наречение, бе обнародван преди години от проф. Л. Милетич... Ръкописът е намерен в с. Ъглен, Луковитско, гдето е бил пренесен вероятно от някой преселник от Македония. Според съобщението на писателя г. Илия Волен, родом от същото село, действително един от старите местни свещеници там е бил от Македония. Ръкописът сега е собственост на г. Стоян Атанасов, издател в София...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар