Част от Западна България е застрашена от екологична катастрофа

Екокатастрофа застрашава районите на Кюстендил,
Земен и Трекляно. На снимката, чийто автор е нашият сънародник
 от Западните български покрайнини Бранко Митов, 
се вижда ясно резултатът от бездействието на сръбските официални 
власти в решаване на наболелия проблем в Босилеградското крайще

Костадин Филипов

Босилеградското землище пряко, а косвено и Кюстендилският край са заплашени от екологична катастрофа поради неразумното отношение към природата на собствениците на някои мини за ценни метали, които се намират в тази част на Сърбия. 

До тази констатация стигнаха участниците в лекторията, посветена на екологичните проблеми на Босилеградско- Кюстендилското землище, проведена в Македонския научен институт. Това беше първата

Изглед към река Караманичка 

проява на новосформираната секция за Западните покрайнини в МНИ, с което институтът разширява своята изследователска територия и приобщава нови приятели по темата за съдбата на българите в Македония и в Сърбия. 

В беседа по темата, илюстрирана с богат снимков и видео материал, инженер Милчо Арсов описа параметрите и конкретните прояви на замърсяването от работата на мините за цветни метали в тази част от територията, като акцентира на бездушното отношение на сръбските власти по проблема с опазването на природата в Босилеградско.

 Водещият на лекторията, журналистът Костадин Филипов даде думата за много въпроси и изказвания по болезнената за всички тема. В тях вниманието бе акцентирано на правната страна на проблема със Западните покрайнини в светлината на предстоящото отбелязване на годишнината от Ньойския договор, на перспективите българите там да получат повече права в рамките на междудържавните отношения със Сърбия, както и на ролята на обществеността за поддържане на публичния дебат по всички въпроси, свързани със ситуацията в Босилеградско.