Виктор Канзуров: Хора от ръководството на СДСМ работят срещу Заев

вторник, 27 ноември 2018 г.

Виктор Канзуров в Македонския научен институт
МАКЕДОНИЯ ОЦЕЛЯВА ПРЕДИ ВСИЧКО ПО ВОЛЯТА НА САЩ


Костадин Филипов

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 11

Разговор с журналиста от Скопие Виктор Канзуров за актуалната ситуация в Р Македония след бягството от страната на бившия премиер Никола Груевски, за българо-македонските отношения, за това искрен ли е Зоран Заев когато твърди, че е искрен приятел на народа ни.  

Виктор Канзуров е журналист от Скопие. Дълги години бе литературен и културен наблюдател на „Македонско дело”. Не крие своето българско самосъзнание, но е критичен към всяка проява на неразбиране или груба намеса от страна на хора и институции от България в живота на страната му. Отличен познавач на историята на Балканите. Известен е с понякога крайните си оценки за хора и събития, както в Македония, така и в България, но в повечето случаи оценките му са точни и аргументирани. 

 - Господин Канзуров, като журналист вие следите отблизо ситуацията в родината ви. Тя бе разтърсена от новината, че осъденият на две години затвор бивш премиер Никола Груевски е напуснал нелегално страната и е потърсил политическо убежище в Унгария. Как мислите, какви ще бъдат политическите последици от бягството на Груевски? 

 – Последици ще има, а тежестта им ще е в зависимост от това, дали бягството е съгласувано с американците. Ако е извън такава договореност, тогава САЩ, които са главните спонсори на идването на настоящите македонски управляващи на власт, ще отчетат поредната неспособност на правителството на Зоран Заев. Защото политическите последици от бягството на Никола Груевски за актуалното правителство и за Зоран Заев лично, идват в пакет с неуспешния референдум за приемане на Договора с Гърция, състоял се на 30 септември, който дори не мина психологическата бариера от 40% участие в гласуването. Да не говорим за конституционните 50 на сто. Бягството показва, че Заев е слаб лидер, който не контролира изцяло процесите нито в страната, нито в собствената коалиция и партия. Това психологически влияе върху гласоподавателите. Мнението ми е, че бягството на Груевски допринася за допълнителен спад на рейтинга на управляващия СДСМ и на Зоран Заев. Република Македония оцелява най-вече благодарение на волята на САЩ. 

Очевидно Заев беше сложен на поста премиер с огромна американска помощ с цел да поведе страната си към НАТО и да реши откритите въпроси с Гърция, България и с етническите албанци в самата Република Македония. Тези открити въпроси въобще не са решени, нито югокомунистите от т.нар. СДСМ имат желание наистина да подобрят отношенията с гръцката и с българската държави. За да се случи това, трябва Република Македония да обективизира собствения исторически разказ. Воля за това управляващият СДСМ не показва. За американците и за политическите представители на други влиятелни западни страни, струва ми се, всичко се изчерпва с подписване на договорите с Гърция и България. Но те са само първата, а не последната крачка към постигане действителни добросъседски отношения. 

По-сериозни политически последици за управлението на СДСМ могат да настъпят в момента, когато западните им партньори разберат, че те не са искрени по отношение на постигане на разбирателство с гърците, българите и албанците. Тоест, когато западните страни разберат, че целият проблем за неинтегрирането на Република Македония в НАТО и ЕС, е в югокомунистическите догми и канони, с които се идентифицира мнозинството от жителите на Република Македония. 

Пречка западният свят да разбере това са изключително силните и непоклатими, затвърдени в собствените крайно субективни държавни исторически наративи, гръцки, български и албански национализми. Заради тях САЩ и другите западни страни и политици, не се задълбочават в корена на проблемите и понякога възприемат национал-шовинистичната Република Македония, като някакво кротко, невинно агне, обкръжено от лоши и агресивни съседи, или просто смятат, че трябва да бъдат медиатори между два национализма, от една страна, македонския, от друга, поотделно с национализмите на всички съседни страни.

 Освен този на Сърбия, чийто преобладаващо антизападен национализъм до голяма степен съвпада с разбиранията, желанията и идеологическата идентичност на повечето македонци. Интересно е какви последици ще има бягството на Груевски върху рейтинга на опозиционното ДПМНЕ-Вальево, както аз критично и иронично наричам ВМРО-ДПМНЕ, чийто почетен председател е той. Забелязах, че в последното си изявление по тази тема, настоящият лидер на екстремисткото ДПМНЕ-Вальево, Християн Мицкоски, между другото каза:

 „Все още смятам, че Груевски и други членове на ВМРО-ДПМНЕ, са жертви на политическо преследване...“. Това „все още“, показва, че Мицкоски допуска и да промени „мнението“ си, а и че не вярва искрено в това, което говори. Впечатлението ми е, че той се предлага на тези, които решават... 

 – Доста сте критичен към всички политически партии в Македония. Но все пак някой трябва да понесе отговорност за бягството на Груевски. Кой, според вас трябва да бъде това? 

 – Премиерът Зоран Заев и министърът на вътрешните работи Оливер Спасовски. Освен, ако не става въпрос за по-голяма игра, в която да е включена не само Унгария на Виктор Орбан, ами и Сърбия, Русия, албанските връзки на дългогодишния коалиционен партньор на ДПМНЕ – ДСИ-Кральево на Али Ахмети, а може би и САЩ и други страни членки на НАТО. Трудно ми е да възприема, че Груевски е напуснал територията на Република Македония необезпокояван от никого, макар и не на гранично-пропускателен пункт, без някой сериозно да внимава за него. Една версия, която се шири из Скопие, говори, че бягството на Груевски е част от предварителен договор, в който той (и партията му) осигуряват 10 депутати, които да гласуват конституционните промени в Събранието на Република Македония, което и се случи. Само с мнозинство от най-малко 80 депутати, две трети от общия брой на депутатите, може да се приемат конституционните промени, с които името на страната става Република Северна Македония. Но може би бягството на Груевски е част от по-широк пакет договори, още от началото на политическата криза в Република Македония (от февруари 2015 г.), с която постепенно започна промяната на властта. Забелязва се обаче, че министърът на вътрешните работи Оливер Спасовски невинаги е лоялен към Заев. Като че министърът на отбраната Радмила Шекеринска, Спасовски и някои други министри и хора от партийното ръководство на СДСМ работят срещу Заев и срещу външния министър Никола Димитров, който не принадлежи към определена партия, поне с формално членство. Преди месеци в седмичника „Фокус“, който, нека да използваме речника на Мицкоски, все още е до известна степен близък до СДСМ, имаше статия срещу Никола Димитров, написана или подписана от главният редактор Зоран „Жоро” Димитровски, която приличаше по всичко на поръчкова, но поръчана от кръговете на властта. А същия Димитровски, понякога доста некритично хвали Шекеринска... 

 - Зоран Заев бе премиерът на Македония, който подписа Договора с България. Той твърди, че искрен приятел на страната ни, често гостува у нас. Как оценявате, искрен ли е Заев в отношението си към България? 

 – Разбира се, че не е. Но проблемът не е толкова у него, колкото в партията му. Един от главните акценти в кампанията за референдума от 30 септември, както и по-късно, в агитирането за ратифициране на Преспанския договор с Гърция в парламента, беше акцентирано на опасността от получаване на българско гражданство и българизацията в Македония. Изход от тази опасност щяло да бъде членството ни в НАТО, условие за което е приемането на Преспанския договор. Хубаво, така решили, така пропагандирали. Но освен мнозинството граждани и кандидатстващи за български паспорт, в Република Македония има и хора, които се чувстват българи. Можем ли този вид кампания на македонското правителство и на коалицията около СДСМ да тълкуваме по друг начин, освен като антибългарски шовинизъм!? 

Особено всичко това става лицемерно на фона на идеята, идваща от СДСМ, новото име на страната да бъде Илинденска Македония, което не беше прието от Гърция. Каква тежка болест на ума и липса на контакт с реалната действителност е това да си антибългарин, а да искаш да наречеш страната си: Република Илинденска Македония!!! 

 - Веднага след бягството на Груевски премиерът Заев дойде в София. Какво се говори в Скопие- защо така спешно той пристигна в България и се видя с премиера Бойко Борисов?  

– Заев дойде в София на европейски форум с премиерите на Сърбия, Черна гора и Албания. Срещна се и с българския министър-председател Бойко Борисов, и в София заяви, че действията по всички точки от Договора между Македония и България за добросъседство, приятелство и сътрудничество, вървели чудесно – нещо, което изобщо не е вярно. Освен шовинистичния антибългаризъм, при кампанията за приемането на Преспанския договор, пропагандата на СДСМ твърд , че техните „противници“ (аз бих казал, еднакво мислещите) от ДПМНЕ-Вальево, са преки наследници на предателското историческо ВМРО на Тодор Александров и Ванчо Михайлов, от времето между двете световни войни и великосръбския терор във Вардарска Македония. Какво е „предателското” на историческото ВМРО на Тодор Александров и на Ванчо Михайлов?! Ами, българското им самосъзнание. Това внушава Александър Литовски, а същите становища изповядат и югокомунистическите фанатици Мирослав Гърчев, Бранко Тричковски, Златко Оригански и доста други медийни войници, членове, симпатизанти и гласоподаватели на СДСМ. Тричковски е „по-коректен“, та сред предателите и предателските организации, слага и историческото ВМОРО от османския период, тъй като не крие, че и то е преобладаващо българско, в етнически смисъл. Питам – къде има тука добросъседство и коректно представяне на историческите факти?! Кого заблуждават Зоран Заев и СДСМ?! Обещаното – според думите на Заев, извън рамката на Договора за добросъседство – възстановяване на паметника на полковник Константин Каварналиев в Дойран, който е разрушен през 1966 г. при акция за унищожаване на български военни паметници в бивша Югославия, както и на плочата на загиналите стотици български офицери и войници през 1916 г. при битката на Каймакчалан, са неща, които трябва да се подразбират. Тъжен факт е, че когато става дума за народите участници в Първата световна война на нейна територия, Македония досега е правила проблеми само за възстановяване на паметници, плочи и гробове на българи… 

 – Вече се състояха две заседание на Смесената комисия за история и образование, формирана съгласно Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество. Предстои трето заседание на комисията в София на 29 и 30 ноември, какво очаквате от него? Ще изпълни ли комисията тежката задача, която и е възложена? 

– Не очаквам нищо и съм леко разочарован от българските участници в комисията, особено от Ангел Димитров и Наум Кайчев, които лично познавам. Мисля, че Ангел Димитров, като председател на българската част от тази комисия, трябва да оповести нейното закриване. Плащат се командировъчни и хонорари за нищо. Самото участие от македонска страна в тази комисия на Александър Литовски и Ванчо Георгиев, доказани антибългари и лица, които не блестят с широки знания и с бистър, остроумен и обективен разсъдък, си беше гавра с желанията на всеки македонски и български гражданин за обективизиране на историята и за напускане на идеологическите догми в тълкуването ѝ. От това, което излиза като информация в медиите за работата на тази комисия, може да разберем, че няма приближаване по ключовите въпроси. Работата на тази комисия ще се протака, толкова дълго, докато Македония окончателно не „прецака” България и получи нейна безрезервна подкрепа в момента, когато ще се решава членството ѝ в НАТО и ЕС. Искам да подчертая, че тук не става въпрос за някаква българска наивност, доброта, или нихилизъм, а за болен български национализъм, който все се надява на някакво ребългаризиране на Македония, отказвайки да приеме реалността такава, каквато е, и не разбирайки процесите на акултуризация и социализация на територията на днешната македонска държава през изминалите стотина години, особено от 1944 г. насам. 

– Ръководителят на македонската част от комисията проф. Драги Георгиев каза, че тяхната задача е промяна на учебниците, но не и на македонската историография. Как гледаш на това? 

– Като на словесна еквилибристика от страна на Драги Георгиев. В неговите послания, както и в тези на Петър Тодоров, още един член на комисията от македонска страна, виждам опит да се хващат за факта, че нациите са съвременно понятие и явление, в което няма нищо спорно. Но струва ми се, че те ще искат с това да релативизират, даже и да неутрализират, присъствието на българския етноним през Средновековието на територията, която днес знаем като географска област Македония. 

– Господин Канзуров, вие познавате много македонци с българско гражданство. Това е популярна тема в Македония. Как гледате на скандала около българското гражданство – кой има интерес от него? 

– Има интерес българското общество да разбере кой прибира комисионни и взема рушвети от нелегално придобиване на българско гражданство. Става въпрос, вероятно, за битка за влияние и мощ в рамките на управляващата коалиция в България, но е възможно и Брюксел да е настоявал за реакция, след като излизат данни за разни европейски престъпници, придобили български паспорт. Разследването би трябвало да се фокусира и върху това, коя политическа сила е предложила неправителствени политически организации (НПО), регистрирани извън България във вид на български етнокултурни сдружения, да могат да дават удостоверение за български произход. Документът се получава, срещу легализиран рекет от 30 евро, ужким за членство в сдружението. Има две-три такива македонски НПО, които имат, точно такава „културна“ дейност. Според мен това е била планирана вметка в закона с цел обогатяване на частни лица от такива НПО, както и на техните покровители, лобисти и създатели от България. Бизнесът, при някои НПО, предполагам, не е приключвал с издаване на удостоверения, а май, не винаги е бил и в легализираните рамки, особено когато става въпрос за неплащането данък, и не само. Проблемът е, че колкото и тези НПО да са без особено влияние и в българската, и в македонската държава, говоря конкретно за македонските, все се намират някои българи от България и от Македония, които определено време им вярват и с това ги легитимират, поне частично. 

 Редакцията на „Българите на Балканите и по света” си запазва правото да не е напълно съгласна с някои от тезите и наименованията, засегнати в интервюто.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018