Доц. Ал. Гребенаров: Заедно сме по-силни и по-можещи

петък, 21 декември 2018 г.

Доц. д-р Александър Гребенаров
Уважаеми приятели, колеги и членове на Македонския научен институт! Благодаря ви, че се отзовахте днес, когато се почита паметта на св. Игнатий Богоносец и се слага началото на коледните празници, да отпразнуваме заедно 95 годишния юбилей на МНИ. 

Без да гадаем кой е влязъл първи в залата, както повелява обичаят „полазване“ според традицията на Народния календар, щом сте тук, означава че всички сте наши приятели и доброжелатели, а заедно сме по-силни и по-можещи! На нашата тържествена научна сесия ще поговорим за важни моменти от дейността на МНИ, за ролята на преподавателите от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и за ръководителите на Българската академия на науките, оказали безценна помощ за неговото създаване. МНИ се учредява в бурно време – на 21 декември през далечната 1923 г. 

Доц. д-р Георги Николов
Въпреки предупрежденията, че Делото може да не успее, заради влошените обществено-политически условия в страната и външнополитически натиск, 52 учредители сътворят една напълно нова и с непознати статути бежанска организация, която да отстоява каузата на македонските българи със строго научни средства. 

Е, ако Софийският университет има своите седмочисленици- учредители през далечната 1888 г., то МНИ също може да се гордее със своите създатели – 12 първостроители, които влизат в състава на Управителния съвет през 1923 г., а именно: председател – проф. Иван Георгов, първи подпредседател – проф. Александър Балабанов, втори подпредседател – проф. Михаил Арнаудов, секретар – Спиро Константинов, касиер – Диаманди Николов, членове – проф. Любомир Милетич, проф. Никола Милев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Георги Баждаров, Васил Пасков, Антон Попстоилов. 

Тяхното дело ще бъде представено тук чрез мултимедийна презентация, а изложба с техния лик, биографични данни, и слова от/за тях е експонирана в Македонския научен институт. Едно десетилетие по-късно отлично работещият организацион модел на МНИ ще бъде заимстван от българските преселници от Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Те ще изградят подобни формации, които също ще изучават и популяризират с научни средства българското културно-историческо наследство в останалите под чужда власт области. 

След 1944 г. българската държавна политика изоставя идеите и заветите на македонските българи за съдбата на областта, приемайки македонизма като държавна идеология. През 1947 г. бежанските организации, между които и МНИ, са разформировани, а българската кауза за Македония напълно изоставена. Години след възстановяването на МНИ през 1990 г. МНИ успя да изпълни мечтата на своите създатели – излезе от българската орбита и навлезе със самочувствие в територии извън днешните държавни граници, където организира научни форуми и представя своите многобройни издания. 

Особена гордост на Института е печатният му орган „Македонски преглед”, който излиза от 1924 г. до днес. Списанието е станало любимо четиво за поколения читатели у нас и по света. Къщата на филиала на МНИ в Благоевград се превърна в истинско родолюбиво културно- просветно огнище, а нашите центрове в Кюстендил, Дупница, Сандански, Разлог спечелиха нови приятели. 

Днес се изпълни и една отколешна мечта на МНИ – да учредим наградни знаци, с които да отличим организации и лица с особен принос за развитието на българската наука по отношение на Македония, за подпомагане, за издигане и утвърждаване авторитета и обществения престиж на Македонския научен институт като научноизследователска и родолюбива институция за опазване и популяризиране на българските национални традиции. 

Уважаеми приятели, още веднъж честит 95-годишен юбилей! Пожелавам ви весели коледни празници и нека 2019 г. да бъде още по-успешна и благодатна! 

 Доц. Александър Гребенаров – председател на МНИ

Още снимки от събитието тук

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019