Костадин Филипов
Темата „История и политика” бе дебатирана в рамките на Лектория
„Македония” на Македонския научен институт .Вниманието на водещия,
журналистът Костадин Филипов и на госта- първият български посланик в
Македония и сега съпредседател на смесената българо-македонска
комисия за история и образование проф.д-р Ангел Димитров, бе тъкмо
работата на Комисията след три нейни срещи през тази година тъкмо в
контекста на взаимоотношенията „История и политика”.
В своето изложение пред препълнената Голяма зала на МНИ проф.
Димитров разказа подробно за работата на комисията, състояща се общо от
14 човека, по седем от двете държави. Според него, всъщност комисията е
работила по същество само на двете си заседания- второто- в Скопие, и
третото- в края на ноември в София. За повече нямаше време, подчерта
проф. Димитров, и това се оказва един от факторите, който ни притиска.
Бил е направен преглед на съдържанието на учебниците по история в двете
страни за основното образование за периода от античността до 19-век.
И
двете страни са представили своите бележки по съдържанието, като в хода
на дискусията те са били обобщени и ще бъдат предадени на
правителствата на България и Македония за решение.
Проф. Ангел Димитров подчерта, че мандатът на комисията,
възложен от Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество,
подписан от премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев през август миналата
година е, комисията да се занимава със съдържанието на учебниците и с
търсене на възможности за съвместни чествания на личности и събития от
общата ни история.
Досега има договореност за съвместно отбелязване на
празника на светите братя Кирил и Методий, още повече, че вече има
практика в това отношение. Почти е постигната договореност и за
празнуване на годишнината от Григор Пърличев. Обсъждат се и други
личности и събития от общата ни история.
На госта бяха зададени многобройни въпроси както за конкретната
атмосфера на работа в комисията, така и за очакванията и перспективите за
бързи и конкретни резултати, на които той отговори компетентно. В
изказванията на присъстващите възникнаха въпроси за това могат ли да се
сравнява дейността българо-македонската комисия с гръцко-македонската
комисия, която също заседава от известно време насам.
Или за
възможността по някои теми да бъде привлечена и трета съседна държава,
например, Гърция. На въпроса на какъв език разговарят членовете на
комисията и няма ли преводач, бе отговорено, че всеки говори на
собствения си език без това да им пречи да се разбират отлично едни
други.
0 коментара:
Публикуване на коментар