Погановският манастир в Западните български покрайнини

четвъртък, 13 декември 2018 г.

сп. "Македонски преглед", г. XXII, 1999, 2. Нешев, Г. Погановският манастир „Св. Иван Богослов“ в Западните покрайнини и неговото въздействие върху други наши културнонародни средища... 99 - 114

Погановският манастир е най-значимият обект от манастирите в западните български покрайнини. Незагубил през вековете българският си характер дори и днес е верен на своите традиции, той покорява посетителя, дошъл да му се наслади сред непристъпните скали в живописното ждрело на Ерма. 

От нещастната за родината ни 1919-1920 г. той е трудно достъпен за българските поклонници, но със стенописите и надписите си е останал ням свидетел на българската душевност, само е засилил притегателността си и значимостта си на българско многовековно културно гнездо. 

Манастирът е привличал вниманието на изследователя особено след приключването на националноосвободителните борби на Балканите и след формирането на балканските държави. На иконографията му се спира още в 1908 г. капацитет като Т. Шмит, изрично определил го като “българския манастир Поганово”. 

Десетина години преди това К. Иречек и братя Шкорпил заснемат старинните му надписи и описват старинните му книги, а Беню Цонев го нарежда на значимо място в своя Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София.

Знаменитият Андре Грабар посвещава на манастира две свои работи. Отделен труд за манастира посвещава и археологът, по-късно академик Кр. Миятев. И двамата са единодушни в преценката си за високото художествено майсторство на погановските стенописи. Всъщност манастирът привлича със своите фрески.

Забележителна по своята архитектура е манастирската църква с четвъртитата кула и красив осмостенен купол. Каменните й стени радват окото с тухлената си украса, която превръща малката църквица в богато строително творение. Този начин на строеж е характерен за църковната архитектура през ХIV в. в западната половина на Балканския полуостров. При Погановската църква тухлите образуват обаче само отделни пояси. 

Полученият художествен ефект започва да служи за модел на много народни майстори-архитекти. Така са се родили подобия при строежа на десети- на църкви в Трънско, Брезнишко, Пернишко... Старинно предание, битувало десетилетия в тукашния край и записано с появата на първите съчинения за манастира, дири дълбоко в древността строителите на паметника. Нещата се допълват от запазените на западната стена на манастирската църква имена на “Господин Констандинъ и госпогiа Елена”, ктитори от 1392 г., основатели или възобновители на старината. 

Самият “Констандинъ” е познатият владетел на Кюстендилското или Велбъждско княжество и феодал на султан Мурад - Константин Деянович...

Целият материал четете по-долу:

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019