Кой ще е бъдещият президент на Р Македония?

събота, 5 януари 2019 г.

Костадин Филипов

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 12 

През април или май 2019 г. в Р Македония трябва да се проведат президентски избори. Вторият петгодишен мандат на сегашния държавен глава, на противоречивия и с крайно нисък публичен рейтинг проф. Георге Иванов, изтича. 

И преди годината да е приключила, в Скопие вече се заговори за предстоящия вот, който трябва да определи петия македонски президент, избран с пряко гласуване, след като през есента на 1994 г. старият белградски апаратчик и политически хитрец Киро Глигоров спечели още на първия тур срещу починалия неотдавна популярен театрален режисьор, а после посланик в България и в Сърбия Любиша Георгиевски.

От тези първи в Македония преки избори за държавен глава и до днес, толкова години от тогава, още е силен горчивият вкус от съмненията за манипулации и фалшификации на резултатите. Това не попречи обаче на Глигоров да изкара целият си петгодишен мандат, въпреки атентата срещу него в началото на октомври 1995 г., организаторите и извършителите на който все още не са установени. Разбира се, до пролетта има още време, а преди това на Република Македония предстоят още изключително важни политически битки. Най-важната от тях ще бъде на 15 януари, когато депутатите ще трябва да кажат своето мнение, дали приемат произтичащите от Договора с Гърция в Преспа конституционни промени, в това число и промяната на името на Република Северна Македония, или не. 

Един отказ и липса на подкрепа от най-малко две трети от пратениците, т.е. 80 гласа от всичките 120, ще означава блокиране на Договора с Гърция и рязка промяна на посоката на евроатлантическото бъдеще на Република Македония. Последствията трудно можем да си представим. На всичко отгоре, при гласуването на онези от четирите конституционни промени, които засят параграфите от преамбюла на македонския основен закон, ще бъде пуснато в действие и така нареченото „правило Бадентер”. Според него, освен „голямото мнозинство” от две трети от всичките 120 депутати, проектозаконът ще трябва да има подкрепата и на най-малко две трети от депутатите от албанската етническа общност.

След последните парламентарни избори те са двадесет на брой, представляващи три политически партии на албанците, плюс поделените на две пратеници от Сдружението „Беса“. Две трети от 20 са 13 депутати, които също трябва да кажат „да” на промените, произтичащи от Договора от Преспа. Само да припомня: „правилото Бадентер” бе записано в македонската конституция при промените в нея, произтичащи от Охридския мирен договор от 13 август 2001 г, с подписването на който приключи въоръженият граждански конфликт в страната. Според него при гласуването в парламента на закони, които се отнасят до културната идентичност на някоя етническа общност, тези закони трябва да бъдат подкрепени най-малко от две трети от депутатите от тази етническа общност. 

Всъщност в конкретния случай с Република Македония, това се отнася преди всичко и най-вече за партиите на албанците в Събранието на страната. А името Бадентер не е избрано случайно – то е на известния френски конституционалист Робер Бадентер, който в началото на 90-те години на миналия ръководеше специалната комисия от ЕС, чиято задача бе да установи кои от бившите република на СФРЮ могат да бъдат признати за независими и суверенни държави. Заключението на комисията бе, че и Македония изпълнява условията за това, и на 15 януари 1992 г. България първа призна суверенна и независима Република Македония. А през 2001 г., при подготовката на Охридския мирен договор, лично Робер Бадентер настоя в него да бъде включено правилото за необходимостта от „малко мнозинство” от две трети за закони, при които се засяга културната и етническата идентичност на някоя етническа общност. 

Този прецедент за парламентарната система на Балканите бе последван и от Косово, където в конституцията на новата държава бе записано, че определени закони и най-вече промени на основния закон не могат да минат без да има две трети от гласовете на депутатите от етническите общности. В косовския парламент те са общо 20 от всички 120, като десет са предоставени на сърбите в страната. ...Когато председателят на парламента Талат Джафери насрочи сесия за гласуването на конституционните промени на 15 януари, го приех съвсем нормално. От дългата ми кореспондентска работа в Скопие съм си направил извода, който досега не ме е опровергавал, че държавата Република Македония от 1 януари до 14 същия месец или празнува, или спи и „лекува раните” от празненствата. Вижте каква поредица: Нова година, на 6 януари – Бъдник (Бъдни вечер), на 7 януари – Коледа, на 13- ти срещу 14-ти – т.нар. Стара Нова година, празненство по сръбски маниер. И чак тогава – я да видим дали наистина Новата година е дошла и ако това е вярно, да вземем да потръгнем на работа ли, що ли... Но го прочетох. Но 15-ти е сигурен. Пък и имаме спомен от 15 януари – първо, както вече казах, първи признахме суверенна Република Македония, и второ, през отиващата си година на 15 януари в македонския Парламент бе ратифициран Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между София и Скопие, подписан на 1 август миналата година в македонската столица. Сега думата обаче ми е за друго. 

Онзи ден една от частните телевизии в Скопие с най-голям (казват!) зрителски интерес – „Телма”, публикува резултатите от първата изобщо анкета в Македония за рейтинга на евентуалните кандидати за президентския пост в страната. В нея са посочени 14 популярни имена на актуални политици, от които четирима са албанци. Както се вижда, и тук е спазено съотношението между македонци и албанци, което е характерно за присъствието на едните или другите в структурите на държавната администрация. 

Картинката е крайно интересна и въпреки че е много рано и изборите все още официално дори не са обявени, някои тенденции вече се очертават. Да хвърлим едно око на резултатите от анкетата. С най-висок кандидатпрезидентски рейтинг е, разбира се, премиерът социалдемократ Зоран Заев. Той има подкрепа от 12,4 % от анкетираните, независимо дали са македонци или албанци. Подкрепата им за Заев е обща. Но това е само половината от неговия личен премиерски рейтинг, което подсказва, че македонците предпочитат той да си остане ръководител на правителството, а не да се впуска в президентската надпревара. Пък и самият Заев досега не е направил и най-малък намек, че има намерение да смени кабинета си от облепената със стиропор сграда на правителството край Вардар с вилата на държавния глава под хълма Водно. 

Имал още обещания да изпълнява, още реформи да прави, пък и в НАТО, и в Европейския съюз Република Македония да вкарва... От другата партийна страна, лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски има общо 8,2% подкрепа, което, както смятат наблюдателите, го легитимира като лидер на македонската десница, но от друга, да, той е най-подкрепяният политик, но само ако се вземат резултатите на македонските участници в анкетата, без тези на албанците. Значи, би могъл да бъде номиниран от ВМРО-ДПМНЕ за президент, и дори при добра кампания на първия тур да отиде на балотаж. На втория обаче загубата не му мърда – за да победиш на втория тур, са ти нужни гласовете на албанските избиратели, без тях просто не може. Досегашната изборна практика го показва категорично. Е, и албанец не може да стане президент без подкрепата на македонците. 

От албанците с най-висок рейтинг е вицепремиерът от коалиционния партньор на социалдемократите на Зоран Заев Буяр Османи от Демократичния съюз за интеграция с 6,5%. Достатъчно ниско, но няма да му попречи да си опита късмета поне на първия тур, където всяка от албанските политически партии традиционно излъчват свои кандидати, давайки си ясна сметка, че това по-скоро е тест за премерване на авторитета на мераклиите сред тяхната етническа общност, и по-малко е реален шанс да се премине на балотажа. От независимите кандидати най-ярко се очертават двама – външният министър Никола Димитров с 8,2% и националният координатор за НАТО Стево Пендаровски с 6,8%. Като кандидат на СДСМ Пендаровски веднъж вече се яви на надпреварата преди пет години и загуби от отиващия си Георге Иванов. Пендаровски е открит за диалог човек, има подкрепата на американците, но все пак избирателите го свързват повече с образа на партиен кандидат на левицата, отколкото като независим. В септемврийския брой на нашия Бюлетин публикувахме интервю с него за значението на предстоящия тогава референдум. Даже му обещахме да му стискаме палци, ако бъде номиниран... 

Другият независим кандидат е външният министър Никола Димитров... Тук се налага да се извиня за своята нескромност, но преди няколко месеца, в навечерието на референдума в Македония на 30 септември за промяна на името на държавата, в столичен ежедневник публикувах на цяла вестникарска страница портрет на Никола Димитров тъкмо в контекста на предстоящите президентски избори. На основата на личните качества на Никола и на конституционните изисквания към държавния глава направих извода, че той е най-възможният кандидат за президент и най-реалният победител. В същото време предпазливо изказах предположението, че от резултата на референдума ще зависи дали моята прогноза ще се сбъдне – една победа при вота ще означава, че това е и лична и политическа победа за младия дипломат, изиграл ключова роля при разговорите между Скопие и Атина и подписал Договора от Преспа. 

И ето сега, при първата анкета в Македония той е добре ситуиран и има шансове да бъде номиниран, и дори да победи. Никола има всичко, което досегашният президент Георге Иванов няма, той е всичко, което Иванов не е. През двата си мандата Иванов докара до такова състояние президентската институция, че в Скопие започнаха да си задават въпроса, дали имат ли нужда от нея. И аз никак не изключвам Димитров да бъде номиниран и подкрепен именно с идеята да възвърне значението на институцията държавен глава и да я изпълни със съдържание по начин, по който тя е вписана в конституцията на страната, както и да ѝ придаде полагащото ѝ се място в международното общуване. Познавам почти всички от тези 14 имена, представени в анкетата. С някои от тях съм приятел, с други ме е свързала професионалната ми кореспондентска работа в Скопие. Само че не мога да схвана критерия, по който те са подбрани, за да бъдат включени като евентуални номинации за македонски президент. Хора от науката, публични личности, някои от които дължат популярността си само на постоянното си появяване на ТВ екрана, министри, като този на вътрешните работи Оливър Спасовски. Той има нищожните 1,4% – знак, че цялата афера около бягството на Никола Груевски в Унгария е нанесла сериозен удар върху рейтинга му. Малко по-добре – 2,4%, има министърът на отбрана Радмила Шекеринска, която много иска да се впусне в битката, но очевидно няма необходимия капацитет за победа. Тя е партийно чедо, израснала е в СДСМ, но дали това е достатъчно? 

Не виждам обаче едно име, за което съм абсолютно сигурен, че има всички качества да бъде президент на Македония. Това е проф. Денко Малевски, първият външен министър на суверенна Македония и после неин представител в ООН. Той е известен като интелектуалеца, който пръв се опита да заговори за компромиса в македонската политика. За съжаление, направи го в момент, в който междупартийните битки и подялбата на обществото по различни линии, в това число и етническа, бяха толкова остри и непримирими, че никой не искаше да говори за каквито и да било компромиси. И това, казват, коствало на проф. Малевски политическата му кариера. Но пък му спечели уважението до степен лидерът на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети сега, в навечерието на Нова година, да го предложи като консенсусен кандидат на македонци и албанци за президентския пост. Идеята за консенсусен президент не е нова, но се актуализира винаги преди подобен вот. Според нея, би било добре основните парламентарни партии на македонците и на албанците, далече преди да започне предизборната президентска надпревара, да се договорят за един общ кандидат, с който още на първия тур да спечелят. 

Това трябва да бъде безспорна и за двете „страни” кандидатура, около която да бъде постигнат консенсус. И Али Ахмети вижда тъкмо в лицето на проф. Денко Малевски такъв учен, политик, интелектуалец и човек, който може да задоволи критериите и претенциите за консенсусна номинация. Впрочем идеята за „консенсусна демокрация” бе вкарана в политическа лексика в Република Македония от емблематичния Арбен Джафери, лидера на Демократичната партия на албанците (ДПА) още докато бе жив, макар и тежко болен. Според него за преодоляване на етническата подялба на македонското общество, президентската институция в страната трябва да бъде съставена от двама човека на консенсусна основа – президент македонец и вицепрезидент албанец. И така да върви като правило винаги занапред. Това, разбира се, не „мина”, защото беше съпроводено от нуждата да бъде променена конституцията, но повече заради липсата на разбиране на политиците и от двете страни на етническия ров. 

И ето сега Али Ахмети, въпреки че е от партия, която отне лидерството на Джаферевата ДПА сред албанската етническа общност, лансира подобна идея, без да се вторачва в това кой е нейният автор и кога е било това. Е, аз се свързах с проф. Малевски и от него получих отговор, че засега никой не е водил подобен разговор с него, но дори и да има покана, ще трябва да размисли задълбочено и сериозно дали да се включи в играта. Във всеки случай ми препоръча да прочета негов текст в един портал от Скопие, озаглавен „Всички тъжни македонски президенти”, което, за щастие, вече бях направил при ежедневния си преглед на македонските медии. Ако го намерите, прочетете го и вие и много неща за президентската институция в Република Македония и нейното инструментализиране на политическата сцена ще ви станат ясни. Ако пък си зададете въпроса, защо са толкова ниски процентите подкрепа към евентуалните бъдещи номинации за президентския вот, ще ви кажа, че според анкетата цели 18,8% не харесват нито един от кандидатите, докато тези, които още на са направили своя избор, са 14,9%. Ето къде отиват големите проценти, при цялата условност на понятието „големи”. 

Това е последният ни „Акцент на броя” за тази година. Ще продължим в първия брой на Бюлетина „Българите на Балканите и по света” през януари 2019 г. Затова – от нас, авторите и редакторите му – весела Коледа и щастлива Нова година!

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2018