130 години от рождението на Владимир Куртев

Македонският научен институт, научно-информационната му група в Кюстендил и Народно читалище „Братство – 1869” организират Възпоменателна вечер, посветена на 130 години от рождението на Владимир Куртев 

 Ангел Джонев 

Владимир Спиридонов Куртев е роден в Плевен на 19 октомври 1888 г. Той е син е на бесарабски българин, офицер от армията. Включването му в редовете на освободителната организация на македонските и тракийските българи – ВМОРО се отнася към средата на първото десетилетие на ХХ в., а негов посветител се явява Иван Гарванов. 

От изпълнението на първите куриерски функции, с които е натоварен през четничеството, Вл. Куртев получава образ на храбър и последователен деец на революционното движение. Участието му във войните допълва облика му на жертвоготовен, но и хладнокръвен патриот, окичен с ордени за храброст и множество рани. 

Интелектуалното му израстване следва стълбицата на начално образование във Враца, прогимназия и гимназия в столицата и завършва със специалността „История и география” в Софийския университет. След Първата световна война се установява в Кюстендил, където съвместява учителската професия и конспиративната дейност. Закратко е директор на Основно училище „Марин Дринов”. Деец и председател на дружество „Илинден” в града, за което е арестуван и изпратен през земеделския режим в Сливенския затвор. Председател на фонд „Тодор Александров”, който изгражда паметник на убития лидер на освободителното движение в Кюстендил. В редиците на ВМРО напредва, като между 1926–1932 г. е началник на Кюстендилския пограничен пункт. На Седмия конгрес (1928) е избран за запасен член на ЦК, а на Осмия конгрес на организацията (1932) е избран за редовен член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Георги Настев. 

Без кръвна връзка с Македония и Кюстендил, той обвързва съществена част от живота си с тези географски предели. Деветнадесетомайският преврат заварва Вл. Куртев сред основните ръководни дейци на ВМРО. Той е арестуван и осъден, но в началото на 40-те години на ХХ в. е амнистиран и отново се включва в борбите на македонските българи. Изградените отношения и връзки с кюстендилското гражданство водят след години отново Куртев в Кюстендил, за да вземе дейно участие в акцията по спасяването на българските евреи в началото на март 1943 г. 

Той е един от първите, които научават за готвените събития и съобщават на местната общност. Не се ограничава само с информирането им, но се включва в делегацията, която заминава за столицата. Куртев заедно с Асен Суйчмезов, Иван Момчилов, Петър Михалев търсят подкрепата на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев и на редица други видни личности, с цел да се спре депортацията на евреите от довоенните предели на Царството. 

Тяхната съвместна дейност се оказва успешна и планираните дейности са отменени. Постигнат е резултат, който запазва достойнството на България пред света. Владимир Куртев търси и намира убежище в Кюстендил непосредствено след 9 септември 1944 г. Укриват го както българските му съратници, така и местни евреи. Жизненият му път завършва неизвестно как след арест от Държавна сигурност на 8 юни 1946 г. Едва след демократичните промени се създават условия за популяризиране на приноса му в историята. 

В края на ХХ в. за участие в спасяването на българските евреи е награден посмъртно с орден „Стара планина” I ст., а през 1910 г. е провъзгласен от Държавата Израел за „праведник на народите”. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил”. В града има няколко места на памет, където се чете и споменава името на Владимир Куртев. 

 * 

По повод вече навършените 130 г. от рождението му, Македонски научен институт, научно-информационната му група в Кюстендил и Народно читалище „Братство – 1869”, организират на 7 февруари 2019 г. възпоменателна вечер.

На събитието, което ще се състои в Кюстендил, в сградата на Читалището, Синя зала, с начален час – 17.30 ч., отношение за жизнения път и дейността на Владимир Куртев ще вземат председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров, председателят на читалище „Братство” г-н Иван Андонов и историците доц. д-р Димитър Тюлеков, д-р Володя Милачков, Николай Поппетров, д-р Георги Георгиев и доц. д-р Ангел Джонев.