Великобритания и Македонският въпрос (1919 - 1949)

петък, 8 февруари 2019 г.

Илко Дренков. Великобритания и Македонският въпрос (1919 - 1949). С., 2017, 257 с.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И МАКЕДОНСКИЯТ

ВЪПРОС (1919–1949)


СЪДЪРЖАНИЕ:

Предговор .................................................................................................... 7
Началото .................................................................................................... 14
Македонският въпрос на Парижката мирна конференция от 1919 г. .. 20
Неразрешеният въпрос ............................................................................. 27
Британската мирна политика и македонският проблем (1920–1923) .. 38
Великобритания и конфликтите на Балканите (1923–1925) ................ 66
Успокояване на региона чрез икономическа и политическа стабилност
(1926–1929) ............................................................................................... 91
Форин офис и стихването на Македонския въпрос (1929–1934) ....... 119
Привидното затишие в Югоизточна Европа (1934–1938) .................. 146
Македонският въпрос отново на фокус (1938–1941) .......................... 166
Пренареждането през Втората световна война (1941–1945) .............. 186
От мир към блоково противопоставяне и разделение (1945–1949)... 204
Заключение .............................................................................................. 214
Резюме на английски език ..................................................................... 221
Използвани източници ........................................................................... 224
Справочник на имената .......................................................................... 237

CONTENTS:

Preface ..........................................................................................................7
The beginning .............................................................................................14
The Macedonian question at the Paris Peace Conference in 1919 ............20
The unresolved question .............................................................................27
The British peace policy and the Macedonian problem (1920–1923) .......38
The United Kingdom and the confl icts in the Balkans (1923–1925) .........66
Pacifi cation of the region through economical and political stabilization ...
(1926–1929) ...............................................................................................91
The Foreign Offi ce and the subsiding of the Macedonian question
(1929–1934) .............................................................................................119
The apparent calm in Southeastern Europe (1934–1938) ........................146
The Macedonian question again in focus (1938–1941) ...........................166
The realignment during the Second World War (1941–1945) ..................186
From peace towards Block confrontation and separation (1945–1949) ...204
Conclusions ............................................................................................. 214
Summary...................................................................................................221
Sources .....................................................................................................224
Index of names .........................................................................................237

В продължение на три века политическата история на Европа е под въздействие на външната политика на Британската империя. Изследователският опит да се достигне до научното познание, родено от пресичането на лондонските дипломатически усилия и развитието на невралгичния македонски въпрос, е оправдан от всяка една гледна точка. Ако през XVIII век Русия извоюва правото си да защитава подвластните на Османската империя християнски народи, то през XIX Великобритания е един от основните международни фактори, довели до създаването на Македонския въпрос. 

Още след Виенския конгрес, в условията на системата „Метерних“ и особено след 1856 г. Англия успешно съгласува и направлява външнополитическата стратегия на цивилизована Европа спрямо империята на Босфора. Налице са международноправни основания за арбитърна намеса в нейните вътрешни дела, особено спрямо християнските ѝ поданици. Но има и друго. Прякото следване и отстояване на глобалните имперски интереси по- греба градивното и благородно начало на етническия принцип в зародишния български държавен строеж. Проблемът за правата и свободите на българите в географската област Македония, както и историческата съдба на населяващите я етнически общности попадат в условностите на геополитическа върхушка. 

Затова Македонският въпрос има взривоопасен потенциал и възможност да влиза почти непрекъснато в горещия световен дневен ред. Близо 140 години Македонският въпрос присъства на политическата карта като възлов проблем за региона и за държавите от Югоизточна Европа. Той се оказва отличен инструмент, особено при пренареждането на политическите схеми след двете световни войни. Великобритания като водеща световна сила има значителна роля в региона и в настоящия анализ британската външна политика по Македонския въпрос служи като основен изследователски фокус. От средата на 70-те години на XIX век освободителните движения на християнските народи, намиращи се в пределите на Османската империя, привличат вниманието на европейската дипломация. Развръзката на поредната криза от Източния въпрос е показателна. 

През декември 1876 г. в Цари- град е свикана посланическа конференция. Благородната цел е разбираема и мотивирана от широкия европейски отзвук от Априлското въстание, особено силен в почти всички по-големи английски градове. Образованият хуманизъм и християнската съпричастност са провокирани от непознатото въстаническо геройство и мъченичество на Балканския изток. То пък е последвано от почти неконтролираната османска отмъстителност, изляла се във вълна от неоправдани жестокости върху беззащитното население. В дневния ред на предста- вителния форум е съдбата на християнското население, дръзнало да въстава през 1875 и 1876 г. срещу османския деспотизъм. Сред европейския концерт Илко Дренков 8 се оформя цивилизовано обединение, което е подчинено на идеята за възтър- жествуване на бленуваните национални правдини и отнемане на колкото се може повече християнски земи „под сянката на падишаха“. 

От 1396 г., т. е. от 480 години, за първи път българският национален въпрос заема главно място в дневния ред на Цариградската посланическа конференция. На път е да започне нов етап за модерната българска държавност. Великите сили решават България да се раздели на две автономни области – Западна и Източна. Имайки подкрепата на Великобритания, щадейки Турция от надвисналата руска заплаха и криейки се зад обявената младотурска конституция, Високата порта отказва да изпълни решенията на конфе- ренцията. Макар и по труден и необичаен начин, се стига до тринадесетата по ред Руско-турската война от 1877–1878 г. Тя завършва със Санстефанския предварителен мирен договор (3 март 1878 г.). От Лондон министър-председателят Дизраели съзира в Санстефанска (Игнатиева) България заплаха за британското господство в Средиземноморието. 

Секретна предвоенна договорка не допуска създаването на голяма славянска държава, а руското влияние в региона е ограничено и поставено под контрол с последвалия Берлински договор от юли 1878 г. Западноевропейската дипломация оставя една част от българското етническо землище под зависимостта на Османската империя. Други части са предадени на съседните балкански страни. Македония и близката до Цариград Одринска Тракия остават в пределите на империята. Постановката, която европейските Велики сили създават с решенията си на Берлинския конгрес, заляга в неспокойните отношения между страните от Югоизточна Европа от края на XIX и първата половина на XX век. Русия, Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия разпределят наследството на разпадналата се Османска империя, съобразявайки се един- ствено със собствените си интереси. Общобългарските опити за национално обединение са обречени на провал поради липсата на подкрепа от страна на Великите сили. Създава се магически кръг, изкуствено усложнен от териториалните аспирации на Сърбия, Гърция, Румъния, България и Турция. 

Научните доказателства и правата на слабия бледнеят. Аргументацията на външнополитическите пропаганди и враждебните четнически действия отравят балканската атмосфера и блоки- рат опитите за разбирателство. Освен Македонския национално-териториа- лен въпрос се пораждат въпросите за Добруджа, Тракия, а след Първата све- товна война и въпросът за Западните покрайнини. Стремежът за национално единство на българите мотивира участието на България в Балканските войни, Първата световна война и позицията, която страната заема по време на Втората световна война. В същността си Македонският въпрос е политически, но и емоцио- нално обагрен и е неразделна част от балканските национално-териториални въпроси. Различни аспекти от Македонския въпрос са обект на проучване и Великобритания и Македонският въпрос (1919–1949) 9 анализ от много български изследователи, които в хода на изложението са ци- тирани и са посочени историографските им приноси. Всички те в научните си трудове доказват обвързаността на Македонския въпрос с отделни възлови политически събития, както и с лица, идеологически доктрини, междудър- жавни отношения, намерили израз в разнообразни извори и в спомените на десетки личности, съвременници на събитията. Безспорно историографията обогатява представата ни за разглеждания период. 

Македонският въпрос в периода преди 1918 г., както и отношенията на международната дипломация към него, са изследвани от Милчо Лалков, Георги Марков, Константин Пандев, Радослав Мишев, Светлозар Елдъров, Валентин Китанов, Иван Петров, Тодор Петров и др. За този период има и публикувани сборници с британски дипломатически документи и статии от английския печат, като фокус в тях е връзката между Великобритания и бъл- гарския национален въпрос, част от който е и Македонският въпрос. Безспорен е изследователският принос на Васил Василев и Димитър Митев, двама колеги, проучващи темата Великобритания и Македонският въпрос. Васил Василев обстойно разглежда балканската политика на Форин офис по ключови за региона политически събития като Ньойския договор от 1919 г., Нишката спогодба между България и Сърбо-Хърватско-Словенското кралство от 1923 г., българо-гръцкият протокол Калфов–Политис от 1925 г. и др. Димитър Митев също работи по проблема, като освен отделни статии, той публикува и документален сборник в два тома с британски документи от Националния архив в Лондон, обхващащи периода 1919–1941 г. Публикува- ните в сборника дипломатически писма тематично са свързани с управлението на цар Борис III, но в тях присъства и наболелият за периода Македонски въпрос.

 Богатият изворов материал в сборника провокира нови изследвания върху развитието на българо-британските политически отношения. Канадският историк Андрю Росос в статия със заглавие „Британският Форин офис и македонската национална идентичност 1918–1941“ посочва правилно непризнаването от страна на Великобритания на македонска иден- тичност. Авторът изтъква, че т. н. македонски национализъм е „млад, нов и закъснял“. Този извод е резултат от сравнението с останалите по-рано формирали се балкански национализми. По този начин на практика е уеднаквено отношението на България, Гърция и Сърбия спрямо Македония. Оттук оценъчният извод е ясен: политиките и на трите държави са определени като експанзионистични. 

Това целенасочено заличаване и приравняване на българската позиция спрямо Македония с тази на Гърция и Сърбия е типично аксиоматично твърдение в унисон с днешната македонистка доктрина, нало- жена в БЮРМ, Р Македония от есента на 1944 г. Държавата, която е наслед- ница на изкуствено обособената само във Вардарска Македония Народна РМ (НРМ) е трансформирана по-късно в Социалистическа Република Македония в състава на СФРЮ (Социалистическа Федеративна Република Югославия). Видно е, че Росос селективно и тенденциозно представя еманципирането на Илко Дренков 10 македонизма и го извежда като самородно движение. Противобългарската ма- кедонистка идеология и практика имат многопластов произход и разполагат с доста гъвкав тактически арсенал. Процесът на формиране на държави на Балканите е сложен и в него роля изиграват външните фактори. Затова една от изследователските ни задачи е тематичното проследяване на британската политика и търсенето на отговора за нейния принос в новото, следвоенно издание на македонизма във Вардарска Македония. Македонският национализъм е закъснял с повече от век на фона на сръбския, гръцкия и българския, и това се дължи на липсата на етнически предпоставки за по-ранното му появяване. 

В настоящото изследване ще изведем различните проявления и търсения за решаване на Македонския въпрос от страна на Великобритания и от останалите държави, заинтересовани от темата и изиграли роля в разглежданите исторически процеси. Македонизмът е еклектичен в своя генезис и есеистично казано, има много архитекти. Изследването не търси и не се основава на сериозна етническа предпоставка за неговото развитие, тъй като реално тя не съществува. Разбира се, динамиката на процеса и засиленото автоцензурно употребяване на македонизма, особено след Втората световна война, се ползват предимно от колеги в Скопие. Схемата е добре разработена чрез изкривяване или обоб- щаващо фалшифициране на събития от организирания живот на македонски- те българи, като прояви на политически сепаратизъм се поставят в услуга на следвоенния комунистически македонистки национализъм. Настоящата книга проследява македонизма като антибългарски про- дукт на Македонския въпрос. Задачата е да се откроят неговите корени, етапите му и кулминацията му във времето между двете мирни конференции, уреждащи края на световните войни. Това е тридесетгодишен период, през който водещ дискурс са търсените възможни решения от страна на британското външно министерство – Форин офис. Началото на този период е утвърждаването на станалото през 1913 г. тройно разчленяване на османската провинция, чието име Македония в империята никак не е долюбвано. Специфич- но изследователско търсене е открояването на британския поглед към трите части на Македония, намиращи се в три съседни държави: България, Гърция и Югославия (Сърбо-Хърватско-Словенско кралство до 1929 г.) – държави с различен статут и геополитическа тежест. 

От 1876 г. до края на изследвания период сред британската имперска общност са налице две линии на отношение спрямо българската тема. Те не са провокирани само от опозиционни нагласи и политическа пристрастност между либерали и консерватори. От едната страна са британските хуманисти, интелектуалци и обикновени хора, носители на християнско милосърдие и защитници на справедливостта и на националното право на народа ни да живее достойно и свободно. От другата страна са официалните представители на Великобритания, които са призвани с хладна пресметливост да бранят вековните интереси на морската империя...
 Целият материал четете по-долу:

 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019