МНИ почете 130 г. от рождението на Владимир Куртев

11/02/2019

Македонският научен институт почете 130 г. от рождението на Владимир Куртев 

По повод 130 г. от рождението на Владимир Куртев, Македонският научен институт, научно-информационната му група в Кюстендил и Народно читалище „Братство – 1869” организираха на 7 февруари 2019 г. възпоменателна вечер в Синята зала на Читалището. 

Между гостите на форума бе кметът на Кюстендил г-н Петър Паунов, музейни специалисти, общественици, учители и ученици. Присъстваха и гости от Босилеград, начело с председателя на Културно-информационния център в Босилеград г- н Иван Николов. Жизненият път на Вл. Куртев бе представен детайлно от модератора на събитието доц. д-р Ангел Джонев – ръководител на научно-информационната група на МНИ в Кюстендил. Владимир Куртев е роден в Плевен през 1888 г. 

След като се включва в редовете на революционното движение през 1905 г., животът му преминава през множество сражения преди, по време на войните за национално обединение, а и в последващия период, когато се установява в Кюстендил. Тук е учител, директор на училище, председател на местното дружество „Илинден“, ръководи Фонд „Тодор Александров“, участва в акции на ВМРО, избран е за пунктов началник, от 1932 г. е член на Централния комитет. До края на дните си се бори за освобождението на Македония и за съхраняване на българщината в областта. Награден е посмъртно с орден „Стара планина” I ст. за участието му в спасяването на българските евреи, а през 1910 г. е провъзгласен в Израел за „Праведник на света”. А. Джонев онагледи разказа си с множество фотоси, някои напълно неизвестни за обществеността. 

Доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт, допълни страници от живота на Куртев. Той направи аналогия с неговия кръстник – Иван Гарванов, роден също извън Македония, който работи като учител, по-късно е първостепенен фактор в освободителното движение, а през 1907 г. е наказан от свои бивши съмишленици. Житейският път на Вл. Куртев, започнал от Плевен, преминава през сражения с различни военни формирования – турски, гръцки, румънски и сръбски, работи също като учител, издига се до най-високото стъпало в революционната йерархия, подпомага дейността на Вътрешната западнокрайска революционна организация „Въртоп“, заловен е по нареждане на управляващите в София и ликвидиран през 1946 г. Според доц Гребенаров, българските историци и общественици са длъжници на Вл. Куртев, необходимо е неговото дело да бъде извадено от забравата на историята. 

Доц. д-р Димитър Тюлеков от ЮЗУ „Неофит Рилски“ и член на МНИ се спря на родолюбивата дейност на ВМРО, бореща се за освобождението на Македония. Той обърна внимание и на нейната обреченост, тъй като българската държава поставя под съмнение цялостното й съществувание, опитвайки се да ограничи нейните прояви. Обърна внимание, че е време историците да се насочат по-задълбочено към делата на Вл. Куртев, както и към проявите на останалите членове на ЦК на ВМРО в периода след Първата световна война. 

Гл. ас. д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания при БАН и член на МНИ сподели мисли за българската толерантност по отношение на другите народности. Той анализира някои факти, които говорят за малочислеността на еврейската общност в страната, а оттук и невъзможността да създаде проблеми в държавно-политическия, обществения и стопанския живот на страната. Припомни за случай, когато революционната организация на македонските българи се застъпва със специална декларация в нейна защита. 

 Историкът Николай Поппетров от Института за исторически изследвания при БАН и член на МНИ продължи темата за спасяването на българските евреи, разглеждайки участието на Вл. Куртев в създадената делегация през март 1943 г. в тяхна защита. Тази акция, макар и със закъснение, с основание влиза в историята, но се нуждае от още изследвания и по-обективни преценки. 

Гл. ас. д-р Володя Милачков от Института за исторически изследвания – БАН и научен секретар на МНИ се спря на акценти от доклада на отсъстващия гл. ас. д-р Георги Генов, представящ дейността на Куртев и членовете на ВМРО след 1944 г., както и на репресивните мерки срещу тях. Доц. А. Джонев благодари на всички присъстващи и закри възпоменателната вечер, посветена на българския революционер Владимир Куртев. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2022