МНИ почете 130 г. от рождението на Владимир Куртев

Македонският научен институт почете 130 г. от рождението на Владимир Куртев 

По повод 130 г. от рождението на Владимир Куртев, Македонският научен институт, научно-информационната му група в Кюстендил и Народно читалище „Братство – 1869” организираха на 7 февруари 2019 г. възпоменателна вечер в Синята зала на Читалището. 

Между гостите на форума бе кметът на Кюстендил г-н Петър Паунов, музейни специалисти, общественици, учители и ученици. Присъстваха и гости от Босилеград, начело с председателя на Културно-информационния център в Босилеград г- н Иван Николов. Жизненият път на Вл. Куртев бе представен детайлно от модератора на събитието доц. д-р Ангел Джонев – ръководител на научно-информационната група на МНИ в Кюстендил. Владимир Куртев е роден в Плевен през 1888 г. 

След като се включва в редовете на революционното движение през 1905 г., животът му преминава през множество сражения преди, по време на войните за национално обединение, а и в последващия период, когато се установява в Кюстендил. Тук е учител, директор на училище, председател на местното дружество „Илинден“, ръководи Фонд „Тодор Александров“, участва в акции на ВМРО, избран е за пунктов началник, от 1932 г. е член на Централния комитет. До края на дните си се бори за освобождението на Македония и за съхраняване на българщината в областта. Награден е посмъртно с орден „Стара планина” I ст. за участието му в спасяването на българските евреи, а през 1910 г. е провъзгласен в Израел за „Праведник на света”. А. Джонев онагледи разказа си с множество фотоси, някои напълно неизвестни за обществеността. 

Доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт, допълни страници от живота на Куртев. Той направи аналогия с неговия кръстник – Иван Гарванов, роден също извън Македония, който работи като учител, по-късно е първостепенен фактор в освободителното движение, а през 1907 г. е наказан от свои бивши съмишленици. Житейският път на Вл. Куртев, започнал от Плевен, преминава през сражения с различни военни формирования – турски, гръцки, румънски и сръбски, работи също като учител, издига се до най-високото стъпало в революционната йерархия, подпомага дейността на Вътрешната западнокрайска революционна организация „Въртоп“, заловен е по нареждане на управляващите в София и ликвидиран през 1946 г. Според доц Гребенаров, българските историци и общественици са длъжници на Вл. Куртев, необходимо е неговото дело да бъде извадено от забравата на историята. 

Доц. д-р Димитър Тюлеков от ЮЗУ „Неофит Рилски“ и член на МНИ се спря на родолюбивата дейност на ВМРО, бореща се за освобождението на Македония. Той обърна внимание и на нейната обреченост, тъй като българската държава поставя под съмнение цялостното й съществувание, опитвайки се да ограничи нейните прояви. Обърна внимание, че е време историците да се насочат по-задълбочено към делата на Вл. Куртев, както и към проявите на останалите членове на ЦК на ВМРО в периода след Първата световна война. 

Гл. ас. д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания при БАН и член на МНИ сподели мисли за българската толерантност по отношение на другите народности. Той анализира някои факти, които говорят за малочислеността на еврейската общност в страната, а оттук и невъзможността да създаде проблеми в държавно-политическия, обществения и стопанския живот на страната. Припомни за случай, когато революционната организация на македонските българи се застъпва със специална декларация в нейна защита. 

 Историкът Николай Поппетров от Института за исторически изследвания при БАН и член на МНИ продължи темата за спасяването на българските евреи, разглеждайки участието на Вл. Куртев в създадената делегация през март 1943 г. в тяхна защита. Тази акция, макар и със закъснение, с основание влиза в историята, но се нуждае от още изследвания и по-обективни преценки. 

Гл. ас. д-р Володя Милачков от Института за исторически изследвания – БАН и научен секретар на МНИ се спря на акценти от доклада на отсъстващия гл. ас. д-р Георги Генов, представящ дейността на Куртев и членовете на ВМРО след 1944 г., както и на репресивните мерки срещу тях. Доц. А. Джонев благодари на всички присъстващи и закри възпоменателната вечер, посветена на българския революционер Владимир Куртев. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров