сп. "Македонски преглед", година XXVI, 2003, № 1. Михайлидис, Я. (Гърция) Славяномакедонски политемигранти в Народна Република Македония (1949-1954)… 47 - 60Епилогът на гръцката гражданска война завърши в края на лятото 1949 г. в планините Грамос и Вич в Гръцка Македония. Въоръжените комунистически бойци от Демократичната армия на Гърция (ДАГ) там бяха унищожени от войниците на националната армия.
Останалите живи, около 60-70 хиляди
души, с изключение на 28-те хиляди „насилствено отвлечени
деца“ (термин, известен в Гърция като „педомазома“ — бел.
прев.), намериха временно убежище предимно в Албания — в
Бурели и Елбасан и на второ място в Берковица — България.
Някои от тях също така забягнаха на югославска територия,
въпреки затварянето на границата от югославска страна. За
победените комунисти албанската и българската територия се
оказаха първа спирка на една последвала одисея. Много скоро
комунистическото ръководство се погрижи за преместването им
в други социалистически страни. Около 16 500 партизани бяха прехвърлени в Съветския съюз, 13 500 в Чехословакия, 9 000 в
Полша, 5 500 в Румъния, 2 000 в Източна Германия, 9 000
останаха в България, а някои — и в Югославия.
Между партизаните, забягнали в източните страни, имаше и значителен брой славяномакедонци, които в мнозинството си съставляваха частите на НОФ, сражавали се на страната на силите на Демократичната армия на Гърция (ДАГ). Славяномакедонците бяха в основата си комунистически партизани, избягали в Югославия и главно в Народна република Македония (НРМ). Мисията им естествено не беше неизвестна.
Още в средата на 40-те години те сновяха до Скопие и обратно в рамките на сътрудничеството на Гръцката комунистическа партия (ГКП) с Македонската комунистическа партия (МКП). В средата на 1944 г. например Наум Пейов, един от видните дейци на СНОФ, начело на малка група (от около 80 души) славяномакедонци-снофити, които се стремяха към отцепване на Гръцка Македония, стигна до сблъсък с ръководството на организацията и беше принуден, за да не бъде пленен от партизаните на ЕЛАС, да избяга в Югославия.
През есента на същата година го последва Илиас Димакис (Илия Димовски), известен като „Гоче“, който начело на около 500 души, принадлежащи към 28-и полк на 9-та дивизия на ЕЛАС, се сблъска с горепосочените партизани от ЕЛАС и следвайки примера на Пейов, също избяга в НРМ...
Между партизаните, забягнали в източните страни, имаше и значителен брой славяномакедонци, които в мнозинството си съставляваха частите на НОФ, сражавали се на страната на силите на Демократичната армия на Гърция (ДАГ). Славяномакедонците бяха в основата си комунистически партизани, избягали в Югославия и главно в Народна република Македония (НРМ). Мисията им естествено не беше неизвестна.
Още в средата на 40-те години те сновяха до Скопие и обратно в рамките на сътрудничеството на Гръцката комунистическа партия (ГКП) с Македонската комунистическа партия (МКП). В средата на 1944 г. например Наум Пейов, един от видните дейци на СНОФ, начело на малка група (от около 80 души) славяномакедонци-снофити, които се стремяха към отцепване на Гръцка Македония, стигна до сблъсък с ръководството на организацията и беше принуден, за да не бъде пленен от партизаните на ЕЛАС, да избяга в Югославия.
През есента на същата година го последва Илиас Димакис (Илия Димовски), известен като „Гоче“, който начело на около 500 души, принадлежащи към 28-и полк на 9-та дивизия на ЕЛАС, се сблъска с горепосочените партизани от ЕЛАС и следвайки примера на Пейов, също избяга в НРМ...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар