Завършва история във Висшето училище (дн. СУ) и география в Лайпциг. Доцент по география и обща етнография (1898), извънреден професор (1903) и редовен професор (1909) по география, основател на Географския институт (1898) при Висшето училище – София, един от основателите и първи председател на Българското географско дружество (1918).
Поставя начало на системните географски проучвания на българските селища. Работи в областта на икономическата география, етнографията, картографията, геоморфологията, орохидрографията, хидрологията и климатологията.
Автор е на множество книги и статии, сред които са:
„Упътване за изучаване на селищата в българските земи“ (1906), „Принос към етнографията на македонските славяни“ (1907), „България и Бяло море. Политико-географски чертици“ (1914), „Физическа география на Добруджа“ (1918), „Западна Тракия и договорът за мир в Ньойи“ (1920).
д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар