Доц. д-р Александър Гребенаров за перспективите пред МНИ

понеделник, 29 април 2019 г.


Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света" № 4

За традициите в дейността на Македонския научен институт, за приемствеността и новите форми на работата му, за бъдещето на МНИ разговаряме с неговия председател доц. д-р Александър Гребенаров

Доц. д-р Александър Гребенаров е роден в Кърджали. Потомък е на македонски и тракийски бежанци. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски” (1978). Започва работа като учител, по-късно уредник в Музея за история на София. След защита на дисертация (1989) е научен сътрудник, а от 2009 г. доцент в Института за исторически изследвания при БАН, ръководител на секция „История на българския национален въпрос”. Чете лекции по българското националноосвободително движение и държавно-политическата история на България (1878–1989 г.) в Нов български университет и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Дългогодишен член на Научния и на Управителния съвет на Македонския научен институт – София, на редколегията на сп. „Македонски преглед”, от 11 юни 2014 г. е избран за председател на МНИ.

– Господин Гребенаров, Вие сте председател на Македонския научен институт вече втори мандат. При подобни ситуация въпросът, който обикновено се задава, е какво успяхте да надградите за този период от време върху традиционната представа за МНИ?

– През изминалия двугодишен период Институтът защити авторитета си на научно-изследователски център. Дейността ни е огромна. Надявам се да не звучи като хвалебствен отчет, но ще спомена някои прояви: МНИ организира 19 научни форума в различни градове – София, Благоевград, Кюстендил, Дупница, Разлог, Перник, Радомир, Велико Търново, Тутракан. За първи път покани учени от други държави – Р Унгария, Р Полша, Р Косово, Р Северна Македония, Русия. Организира форуми отвъд държавните граници – в Босилеград, Скопие, Дойран. Представи в Европейския парламент в Брюксел позицията си по Македонския въпрос и свои книги за български характер на Македония. Подписа меморандум за сътрудничество с Албаноложкия институт в Прищина, както и договори с музея в страната.
В областта на книгоиздаването Институтът достигна своеобразен рекорд – от началото на 2017 г. до днес отпечата 11 труда и 9 книжки от сп. „Македонски преглед“. Подготвяме брой на списанието на английски език. Между авторите с монографии се нареждат и чуждестранният (дописен) член на МНИ проф. Ярослав Рубаха от Полша, и Лари Королов, редактор на в. „Македонска трибуна“, живеещ в Торонто. За да регулира този процес бе създаден Издателски съвет. Някои проекти са номинирани от Програма „Помощ за книгата“ към Министерството на културата, други – от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Очакваме сп. „Македонски преглед“, най-старото списание в света, посветено на историко-географската област Македония, скоро да получи регистрация в световната реферираща база данни „SCOPUS. През тази година предстои завършването на нов фундаментален труд за Македония, подготвен от многоброен колектив.

   Извън традиционната научна дейност на Института, за която споменахте, струва ми се, че и още негови прояви станаха забележими сред обществото. В последно време той сякаш стана „по-разпознавам“.

– Такава беше идеята, която обявих преди две години след повторния ми избор за председател на МНИ. Отварянето му към обществото – към неговите потребности, към неговите желания да научи повече чрез разнообразни средства за живота на българите в Македония, за своите предци, които са воювали, а мнозина и са загинали там, за нерадостния живот на бежанската неволя, за събитията след 1944 г. и пр. Лектория „Македония“ спомогна много от щекотливите въпроси да бъдат разис­квани с интелектуалци, политици, дипломати, вкл. и от Р Македония. Новоучреденият Младежки клуб „Даме Груев“, както и семинарът към него, допринесе част от проблематиката да стигне до по-младите. Негово дело е създаването на две изложби, на интерактивна карта в сайта и др.
    
Идеята за отваряне на МНИ към обществото е сложен процес. Той е свързан с придобиване на нови навици и практики, а учените по принцип са по-консервативни. Някои все още сякаш не могат да свикнат с институтските новости, които не са малко. Ще изредя някои от тях – от началото на 2018 г. се разпространява ежемесечно електронен Бюлетин на МНИ „Българите на Балканите и по света“. От 20 юли м.г. Институтът има собствена експозиция в Македония дом и така осъществи мечтата на учредителите си, заложена в първия устав. През м.г. бяха създадени почетните знаци „За научен принос” и „За Заслуги” за удостояване на заслужили дейци на науката, културата и общественици, както и институции и организации с особени заслуги за издигане престижа на Института. На  3 март 2019 г. стартира негово предаване по Национална телевизия „България24“  под наименование „Време е за Македония“. Така МНИ стана първият научен институт в България със собствено телевизионно предаване за история, култура и геополитика.

 – Как мислите, може ли да се каже, при това с пълна сигурност, че МНИ в днешните условия следва и изпълнява завета на своите учредители от преди 96 години?

 – За да отговоря на този въпрос, струва ми се, че е полезно да припомня историята на Института – създаден е през декември 1923 г. при силна политизирана среда след един преврат и две въстания. За чест на неговите ръководители трябва да се подчертае, че те съумяват да запазят политически баланс и академичен дух. Липсва открито политизиране, въпреки последвалата опустошителна стопанска криза, правителствените смени, превратът на деветнадесетомайците и тежките последици за освободителното движение на македонските българи. Ситуацията се утежнява след 9.9.1944 г., когато управляващите се опитват да променят политиката му в посока към македонизиране. Неговите дейци са репресирани, а много от книгите му са в списъка на забранената литература за ползване. След неуспеха да се овладее Института, той е закрит през лятото на 1947 г., а най-ценните му издания, архиви, етнографски материали и др. са предадени на Скопие.
Възстановеният през 1990 г. МНИ запази традициите на своите първостроители. Независимо от политическите пристрастия или партийна принадлежност на членовете му, той остана като независима неправителствена научна организация с обществен характер. Всички издания, декларации, открити писма и цялостните му изяви показват, че Институтът успешно се предпази от съблазнителни предложения за помощ в критични за него мигове, знаейки, че не са безкористни. Членовете му до днес са убедени, че всяко политическо опекунство или партийно вмешателство в неговата дейност са вредни за българската национална кауза. Стара истина е, че политическите формации са преходни, но нека да се знае, че предците ни през 1935 г. са приели чл. 1 в устава, според който МНИ е основан за вечни времена.

– По презумпция тъкмо МНИ би трябвало да притежава най-добрата експертиза по въпросите, свързани с днешна Северна Македония. Познавайки работата на Института отвътре, смятам, че това е така, но политическите елити и институциите в страната ползват ли тази експертиза?

– Не е тайна, че в Македонския научен институт членуват най-добрите и вещи специалисти от различни области на науката, които могат да предоставят експертни становища за Македония и държавите от т.нар. Западни Балкани, в които живеят и българи. На пръстите на едната ръка обаче се броят дипломатите, които заминават в тази посока и търсят наше съдействие. А има какво да научат от нас. Най-малкото да не повтарят грешките на колегите си, защото ни очакват битки за Македония на различни фронтове след сключените договори.
За съжаление, управляващите не се вслушаха в нашите исторически  аргументи срещу първоначално тестваните имена, които се подхвърлиха в пространството. Става дума за „Горна Македония“, „Северна Македония“, а по-късно и „Илинденска Македония“. Те влязоха в режим на първоначално отричане, но по-късно бяха готови да приемат всяко предложено наименование. Нашата страна не показа държавно-политически подход към името, сякаш ставаше дума за наименование в Антарктида, а не за област, която от векове е заселена с българи. В следващите дни МНИ ще представи нова декларация, в която ще изрази позицията си за името и за бъдещите отношения между България и Македония. Иска ни се да „приземим“ прекалените оптимисти, вкл. и т.нар. отговорни български фактори, самовнушаващи си, че всичко в тази съседна държава е наред. Напротив – почти нищо не е наред, а заканителните слова към управляващите в Скопие, че ще ги научим да уважават историческите факти в процеса на преговорите за при­съединяване, ще останат блед спомен след напътствие от някоя велика сила!

– И аз, и Вие, господин Гребенаров, изповядваме идеята, че и най-блестящите научни разработки ще си останат само като научен проект, ако об­ществото не бъде запознато с тях. Какво правите като председател на МНИ, за да стигне печатното слово до почитателите на тематиката?

– Наистина, това е мое старо верую. Познавам научната гилдия от десетилетия. Тя е чувствителна и ранима. Голяма част от колегите остават с вижданията си от по-старите времена – подготвят дълго и старателно своите изследвания, което не е малък подвиг в тези трудни времена за науката, но не мислят, че е тяхно дело да „затворят процеса“, т.е. да  издадат книгата си. Затова някои трудове и до днес остават непознати.

Ще дам два примера, които са показателни в това отношение. Преди 10 години, след като учредихме Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“,  ми представиха един великолепен труд, включващ публицистиката на видния български книжовник К. Шапкарев, който до скоро скопските историци не смееха да „македонизират“, но преди седмица и това направиха. Трудът бе подготвен от изявени специалисти и бе престоял около 2 десетилетия в разни библиотечни шкафове. Един зам.-министър на културата по това време, като прочете откъси от ръкописа, стана на крака. Предполагам, че чувствата на министъра бяха смесени – възхищение от написаното, и недоумение от нежеланието на издателите да отпечатат труда! Подобно нещо се случи и преди броени дни. Известни изследователи ми представиха събрани произведения на Васил Кънчов за Македония, публикувани в края на XIX в. И тези чудесни материали  бяха „отлежали“ добре. След няколко месеца и този труд ще види „бял свят“ като издание на МНИ. 

В този ред на мисли ще си позволя да дам още един съвет към пишещите колеги. Трябва да привикнем, че писменото ни слово може да стигне до повече хора, и да повлияе не само със средства от епохата на Гутенберг. Някои не желаят да променят стереотипите си, но времето го изисква. Дори малко научно съобщение, коментар по дадено събитие или отзив за нова книга, може да се превърне в новина минути след качването в сайта или във фейсбук страницата на МНИ. Неговите приятели са няколко хиляди. Там се получава и обратна връзка за значимостта на събитието или за неговото правдиво отразяване.

В политиката ни на книгоразпространение се опитвам да въведа практика – книгите на МНИ да достигнат до най-голям брой почитатели. За целта използваме списанието, сайта, бюлетина, както и новото ни телевизионно предаване. Организираме и чести срещи с публика, при това не само в столицата. Така печелим нови симпатизанти, които ни вярват и поощряват.

– Ако обикновен гражданин – български или чужд, поиска да се запознае с научните разработки на учените от МНИ, или му потрябва книга или документ, свързани с историята на Македония, ще може ли да ги намери при Вас?

– Независимо от иззетите през 1947 г. книги от Скопие, Институтът успя в последните десетилетия до голяма степен да запълни празнините си. Често получаваме дарения от книги и архивни материали, които обработваме. Регистрираме всички направени дарения. В сайта на МНИ са обнародвани част от заглавията на изданията, които се съхраняват в библиотеката. В следващите месеци предстои инвентаризация на книгите, след което целият списък ще бъде обнародван и читателите ще имат възможност да посещават и четат в библиотеката желаните издания, вкл. и в електронен вид. В момента тя се модернизира и реорганизира и в скоро време ще заработи пълноценно. Така че, който желае да почете повече за Македония, да заповяда. Вратите на библиотеката и на Македонския научен институт са отворени за всички! На „Пиротска“ 5, ет. 2, не отказваме диалог с никой по теми за геостратегическите политики в региона, както за миналото, настоящето и за бъдещето на Македония.


Костадин Филипов
                                         

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019