Георги Първанов иска прочистване на македонизма

понеделник, 27 май 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, 5

Доц. д-р Александър Гребенаров

На 15 май 2019 г. президентът на Р България от 2002 до 2012 г. Георги Първанов бе гост на Лектория „Македония“, водена от Костадин Филипов. Той представи книгата „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. през погледа на европейските дипломати“, която съдържа негов предговор под наслов „Неюбилейни размисли“. 

Отзив за труда е поместен в настоящия Бюлетин в раздела „Нови книги и издания“. Появата на документалния сборник е повод се потърси мнението на компетентна публика, която да коментира последиците от договорите, сключени от Скопие с Атина и особено с София. Според президента Първанов договорът от 1 август 2017 г. между Р България и Р Македония като цяло е позитивен акт от развитието на двете държави. До голяма степен той възпроизвежда Декларацията от 1999 г., която съдържа също добри текстове, но през годините често са нарушавани. 

Динамиката на Балканите през последните 20 години обаче е твърде голяма, има нови позиции във взаимоотношенията, с които създателите на договора не са съобразили, и в резултат – той е морално и политически остарял. Възражения будят някои елементи от него, като на първо място Г. Първанов обърна внимание на използваното понятие „обща история“, което е с неясен смисъл. Вероятно затова до момента липсва дефиниция за хронологическите параметри, както и за тематичното му тълкуване. За да не се допуска спекулация, е нужен дебат, който да изчисти този пункт от договора от неверни съждения и напразни очаквания. Може да се съгласим, че историята ни е обща, но на базата на българско национално самосъзнание, което преобладаващото население в Македония има. 

Първанов подкрепи тезата си за българския характер на областта с множество примери от различни исторически епохи – от Средновековието до създаването на македонската държава в края на Втората световна война, възприела македонизма като държавна идеология с антибългарски характер. В експозето си президентът Първанов се спря и на друг важен елемент от договора – Мултидисциплинарната комисия между Р България и Р Северна Македония, включваща уважавани колеги. 

Нейната дейност буди основателни възражения, заради неясните ѝ прерогативи и липсата на мандат и регламент. Това поражда основателни недоумения сред обществото, защото след няколко месеца Р Северна Македония започва преговори за членство в НАТО и в европейските структури и проблемите между двете държави ще останат неизчистени, а вероятно и нерешими. Това означава, че сегашното затишие на негативизма в медиите срещу България ще бъде прекратено, а желанието за противопоставяне на историческата истина за миналото на Македония ще ескалира в пълна сила. 

Затова София трябва да престане с компромисите и комисията да заработи пълноценно. Примерът с Атина, която „оряза“ с договора в Преспа т.нар. антични корени на държавата е показателен! В същото време, по думите на Първанов, двустранната комисия изпълнява ролята на церемониалмайстор, който по домова книга посочва спорните личности в историята на Македония и възможността за общи чествания. За съжаление, тя не разглежда в дълбочина миналото на областта, не постави въпроси за цялостната ѝ история до 1944 г., включително за българския характер на Илинденско-Пребраженското въстание и за националността на дейците от ВМОРО, признати за българи от дипломацията на Великите сили – доказателства, които се разкриват и от представения сборник с документи. 

Лекторът отговори на множество въпроси, които бяха повдигнати в изказванията на проф. Нина Дюлгерова, инж. Красимир Христов, проф. Трендафил Митев, посланик Любчо Трохаров, проф. Светлозар Елдъров, историка Петър Петров, докт. Владимир Митов, Коста Влахов, доц. Александър Гребенаров, както и на изпратени въпроси по електронната поща от доц. Георги Николов и на жители в РС Македония, между които Люпчо Курелов и Петър Богоески. Г. Първанов се спря обстойно на българо-македонските отношения, представи свои хипотези за статута на българската общност в Р Северна Македония и ролята на албанското население като държавнотворен фактор, засегна въпроса за Коридор № 8, чието изграждане умишлено се забавя и затормозява икономиката, назова някои геостратегически проблеми на Балканите, породени от амбициите на водещи страни в света, в качеството си на изследовател се спря на отделни страници от делото и живота на Димитър Благоев и Никола Вапцаров, за които имаше запитвания. 

 В заключение президентът Първанов изрази мнение, че ще бъде голяма загуба, ако се отречем от миналото на Македонския въпрос. Не може да си позволим отстъпление, заради „онези, които са дали живота си, но не можем да си го позволим и пред нашите наследници – това е загуба на идентичност. Надявам се да не го допуснем!“. Днес никой не желае да завладее Македония, нито да променя националното самосъзнание на днешните жители на Р Северна Македония – нека се наричат „македонци“, „американци“ или с други националности, но е наложително македонизмът да бъде изчистен от антибългарския му характер и чрез договора да се извади антибългарското му жило. 

Мнението на Г. Първанов е, че договорът между София и Скопие е неработещ, а комисията е безплодна, което налага подготвянето на анекс или на документ с друга подходяща форма. Той предложи Македонският научен институт, като авторитетен научно-изследователски център с традиции, да инициира национална научна дискусия за проблемите между Р България и Р Северна Македония. 

На нея биха могли да бъдат поканени членове на двустранната комисия, учени от БАН, преподаватели от висши учебни заведения, интелектуалци, общественици и др., за да се изработи българска позиция от учените, която да се придвижи по надлежния ред от дипломатите.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019