105 години от Карнегиевата анкета

понеделник, 29 юли 2019 г.


105 години от публикуването на Карнегиевата анкета

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 7
д-р Володя Милачков

„Доклад на Международната комисия за разследване на причините и последиците от Балканските войни 1912–1913“, който е по-популярен като Карнегиевата анкета, е публикуван през юли 1914 г., няколко дни след атентата в Сараево. 

Той е резултат от труда на Комисията за изследване на Балканите, създадена от Европейското бюро на Карнегиевата фондация за международен мир. През лятото на 1913 г. централата на основаната от американския милиардер Андрю Карнеги „Карнегиева фондация за международен мир“ решава да се проучат причините и начинът на водене на Балканските войни. Отделението за международни връзки и образование чрез своето Европейско бюро назначава международна комисия със задачата да подготви „безпристрастен доклад за информиране и осветляване на световното об¬ществено мнение по истинските факти във връзка с двете балкански войни от 1912–1913 г.“. За президент на анкетната комисия е поканен барон д’Естурнел дьо Констан – френски сенатор и председател на Бюрото на съветниците към фондацията в Европа. 

Той определя за членове на „Комисията за изследване на Балканите“ австрийския професор по държавно право във Виенския университет д-р Йозеф Редлих, французина Жюстен Годар – юрист и депутат, германския професор по право в Магдебургския университет д-р Валтер Шюклинг, британските журналисти Френсис Хърст – редактор на „Икономист“ и Хенри Ноел Брайлсфорд, члена на руската Дума – проф. Павел Милюков и американеца д-р Самюел Т. Дътън – професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет. Комисията започва работата си на Балканите на 26 август 1913 г. При разследването си в Сърбия и Гърция членовете на комисията срещат големи затруднения от страна на властите в двете балкански държави. 

Въпреки това за кратко те успяват да посетят Белград, Солун, Серес, Драма, Кавала, Доксат, Кукуш, Атина, Цариград, Източна Тракия, София, Самоков, Дупница. Дейността на комисията официално завършва на 28 септември 1913 г. Нейният рапорт, публикуван през юли 1914 г. съдържа 496 страници текст, 5 гравюри и 8 карти. В доклада подробно е разгледана предисторията на конфликта на Балканите. 

В него проф. Милюков подчертава, че дори до 70-те години на ХIХ в. никой в Сърбия или Гърция не е оспорвал, че в Македония живеят главно българи. Руският учен и политик изразява сериозни съмнения в „жизнеспособността“ на Букурещкия мирен договор. Най-подробно са представени начинът, по който е водена войната; поведението на ре¬довните и нередовните войски към мирното население; опитите за насилствено променяне на етническата картина в спорните области; положението на военнопленниците; иконо-мическите последствия. 

Според комисията, всички воюващи страни са показали липса на хуманност. Докладът е посрещнат с голям интерес. На английски език са отпечатани 13 000 екземпляра, а на френски са издадени 5000. Въпреки че истината за поведението на българските войски през войната не е особено приятна, докладът е приет най-добре в София. 

Повечето вестници в страната публикуват хвалебствени отзиви за него. Докладът на Карнегиевата комисия се оценява като едно от големите дела на пацифизма в началото на ХХ в. Независимо от някои слабости, никой не е в състояние сериозно да оспори изводите на анкетата. Факт е, че всички български правителства прибягват към доклада на комисията в критични фази на междубалканските отношения.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019