Албанска статистика за Западна Македония (1941-1943)

сряда, 3 юли 2019 г.

сп. "Македонски преглед", 2019, кн. 4. д-р Антон Панчев. Етнически състав на населението в Западна Македония през Втората световна война по албански официални статистики...139 - 148 

След разгрома на Кралство Югославия през април 1941 г. територията на Вардарска Македония е пресечена с демаркационна линия между България и Италия. По-голямата част от областта попада под българска администрация, докато западните части, а именно – Тетовско, Гостиварско, Дебърско, Кичевско, Стружко, както и дялове от Охридско и Преспанско, общо около 4000 кв. км, влизат в италианската зона и в тях е установена италианско-албанска администрация. 

Между България и Италия се пораждат редица спорове относно справедливостта на териториалното разграничение. Българската страна изтъква, че в италианската зона са останали чисто български краища. Българското население там е подложено на натиск от албанската администрация, на терор и преследване от албански националисти и разбойнически банди. 

Особено остър е спорът за числеността на българското население в италианската зона, както и на албанското население в българската зона на Македония. Българското военновременно управление във Вардарска Ма-кедония изработва през 1942 г. своя статистика за народностния състав на населението, което се намира в българската зона. Българските власти същевременно събират и данни за етническите пропорции в италианската зона. 

Приведени по проучването на Н. Кочанков, те обрисуват следната картина по райони: 1) От Охридско са откъснати 38 селища, с изцяло българско население. Едва 1% са албанци и турци, а единственото селище, в което няма българи, е край манастира „Свети Наум“...

Целият материал четете по-долу:

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019