В Битоля откриха ценен паметник за българската история

20/07/2019

Каменна плоча в църква край Битоля показва духовното родство на местните хора с България


Костадин Филипов

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 7, 2019

Паметна плоча с надпис на български в двора на църквата „Света Богородица“ в град Битоля свидетелства за общото духовно и църковно минало на България и Македония. 

 След получената информация за плочата учени от МНИ потвърдиха, че става дума за ценен паметник от епохата, отнасящ се за миналото на българите в Битоля и първата тяхна община като част от Българската екзархия. 

Плочата е захвърлена в двора на храма. Властите в Югославия след 1945 година нареждат да бъде заличена думата „български“ и производните ѝ. Върху плочата ясно си личи, че е използвано длето за изтриването на неудобната истина. Благодарение на факта, че надписът е написан на български и на гръцки той може да бъде възстановен. 

 В него се казва: 

Мѣстото за възди[гането на …]ца-та (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы училища, на свѣщарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго сь свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го подари на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876. Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, известна като „Света Богородица“ е възрожденска православна църква в Битоля. Тя е катедрален храм на Пелагонийска епархия на Българската екзархия. Църквата е разположена на десния бряг на Драгор, до училището „Св. св. Кирил и Методий“. 

Инициативата за изграждането ѝ започва в 1869 г. от страна на Битолската българска община, начело с Димитър Робев и д-р Константин Мишайков*. Д-р Мишайков купува мястото край Пипер хан за строеж на църквата. Изградена е през 1870 г., а е осветена през 1876 г. Църквата е известна със своя иконостас и резба. Иконостасът, дело на дебърски мияшки майстори, е съставен от иконостасите на църквите „Свети Димитър“ от Магарево (1835) и „Успение Богородично“ в Търново (1837), които са разрушени през Първата световна война. 

* Д-р Константин Мишайков е виден български лекар и общественик, деец на Българското възраждане в Македония

5 коментара:

  1. Дедо ми Трпко Георгиев Трпков, род 1888 г. кажуваше: Темелите биле положени ноке... Другиот ден грцкиот владика дава давија до мудурот, и турски полк ке ја руши (аскерот е без оружје и опрема). Бимбашијата (командант на 1000 души пешаци аскер) на коњ му вели на грцкиот владика кој со 2 заптии е на коњ: Како подносител на давијата првата тула ти да ја дигнеш! Гркот отказал - тоа е вакаф... Бимбашијата: И за нас е вакаф, војската во касарна! Така црквата Св. Богородица преживеала. Првата Блгарска црква во Битола е Св. Недела.

    ОтговорИзтриване
  2. Фактите винаги са много важни!

    ОтговорИзтриване
  3. Фактите винаги са много важни!

    ОтговорИзтриване
  4. От с. Пътеле/сега св.Пантелеймон/ е родословното дърво на майка ми Анастасия Дуклева.Аз съм кръстен на дядо ми Георги Дуклев.Доколкото знам е бил сподвижник на д-р Мишайков.

    ОтговорИзтриване

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024