Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879)

четвъртък, 1 август 2019 г.

140 години от края на Кресненско-Разложкото въстание (5 октомври 1878 – юли 1879). То е закономерно продължение на българската националноосвободителна революция, започнала с комитетското десетилетие, чийто апогей е Априлското въстание (1876). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 7
д-р Володя Милачков

По време на Руско-турската война и след нейното завършване в Малешевско, Пиянечко и Горноджумайско се разгръща въоръжено движение. То е вследствие на възобновените насилия, издевателства и грабежи на турските власти в тези райони, както и на изразената готовност на македонските българи да се борят за освобождение и за присъединяване на региона към освободените вече български земи. Движението има стихиен характер до лятото на 1878 г., когато с организацията и военната подготовка на въстаническите действия се заемат духовни лица, интелигенти (Натанаил Охридски, митрополит Мелетий, В. Диамандиев, Д. Карамфилович и др.) и комитетите „Единство“. Софийският комитет „Единство“, изпълняващ функциите на централен комитет, подготвя и изпраща към Кюстендил четите на Адам Калмиков и Луис Войткевич. Същевременно в Кресненското дефиле се разполагат четите на Стоян войвода, Тодор Паласкаря и др. 

 Въстаническите действия започ-ват на 5 октомври 1878 г. с успешна атака срещу турските войски, разположени при кресненските ханове. В следващите дни въстаниците завладяват редица села в южна посока, намиращи се от двете страни на р. Струма. Въстанието, освен Креснен-ското дефиле, скоро обхваща селата в Мелнишко, Малешевско, Петричко, Неврокопско, Демирхисарско, Сярско и Валовишко. След първите въстанически успехи възникват сериозни разногласия за тактиката на бъдещите военни действия. През зимата на 1878–1879 г. въстаническото ръководството се занимава предимно с организационна дейност, набиране на средства оръжие, обучение на доброволци и пр.

 През януари–март 1879 г. в Македония по собствена инициатива навлизат няколко по-малки чети, но те не постигат сериозни успехи срещу противника. На 4 април с.г. голяма сборна чета начело с няколко войводи преминава българо-турската граница, достига р. Вардар и се озовава при Клисура, където води успешна битка срещу турски формирования. Нови разногласия довеждат до разпадане на сборната чета. По-дълга е съпротивата в Кършияка и Мелнишко, където четите водят боеве до средата на 1879 г. 

В началото на юли под силния натиск на турски военни части те са принудени да напуснат позициите си. Поражението на въстанието и издевателства-та на войската и башибозука принуждават хиляди жители от Разложко, Мелнишко и други части на Македония да потърсят спасение в пределите на Княжество България. С Кресненско-Разложкото въс-тание се цели да се отхвърлят постановленията на Берлин-ския конгрес, да се освободи Македония и тя да се обедини с Княжеството. 

 Международната конюнктура обаче е неблагоприятна. Русия ограничава въстаническото движение поради заплаха от война с Англия и Австро-Унгария, за която не е готова. Другите Велики сили също не желаят промяна на статуквото, установено в Берлин.Поради организационни неудачи, тактически грешки и неравностойност на силите въстанието не придобива достатъчен размах и масовост. Независимо от неуспеха му, то ярко демонстрира народната воля за свобода и единение на българския народ.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019