116 години от героизма на Преображенци

неделя, 18 август 2019 г.

116 години от героизма на Преображенци и историческите интерпретации за въстанието от 1903 г. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 8

   Доц. д-р Александър Гребенаров 

 На 6/19 август, когато отбелязваме св. Преображение Господне, отдаваме заслужена почит към подвига на въстаниците в Тракия. Събитието, от което ни делят 116 години, е важно не само за българската история. То е отразено в множество чуждестранни документи, вкл. и в османски извори. И с основание – тези няколко хиляди зле въоръжени български въстаници с кримки и дървени колове, дръзнали да извоюват национално освобождение срещу многочислени турски формирования, разполагащи с модерни оръжия, извършват низ от подвизи и геройства. При това в опасна близост от столицата на петвековния поробител, за чието спокойствие и благоденствие се грижат повечето Велики сили. 

 В очакване на нови „батални битки“ с македонски интелектуалци за характера на националноосвободителното движение, както и за народността на хилядите участници в него, вероятно ще се отвори дума и за продължението на Илинденско-Преображенското въстание в Одринско. Събитието като цяло отсъства от учебните помагала в Северна Македония. За него не се говори, нито пише с претекст, че Преображенското въстание е „българско“ за разлика от Илинденското, което е „македонско“. Тази доста застаряла теза се реактивира в Скопие след миналогодишната реплика на премиера Зоран Заев, че въстанието от 1903 г. е „македонско“. Последвалата полемика на високо държавно ниво завърши с извинение. Няма да навлизаме в детайлите за въстанието в Тракия, защото има достатъчно литература, вкл. и по-нови издания, между които е творбата на г-жа Надежда Недкова, посветена на нейния именит дядо – Михаил Герджиков, отразена в предишния ни Бюлетин от месец юли 2019 г. 

Тук бих искал да обърна внимание на факта, че независимо от голямото разстояние между въстаническите центрове в Македония и Тракия, сред 47-те делегати, дошли на конгреса на Петрова нива на 28 юни/11 юли 1903 г., за да изработят план за действие и изберат ръководство на въстанието, откриваме немалко имена на македонски дейци. Между тях са летописецът Христо Силянов – роден в Цариград, но с потекло от Охридско, интелектуалецът Васил Пасков от с. Осиково, Неврокопско, учителите Велко Думев от Воден, Тодор Станков от Прилеп, Георги Тодоров от с. Стенче, Тетовско. За друг участник в събитието – Иван Панчев Варналиев от Велес, местното население в региона ще сътвори и запее специална песен. 

В четиричленното ръководство на конгреса влизат В. Пасков – председател, В. Думев – подпредседател, Хр. Силянов и Анастас Разбойников – секретари. Организационният форум на Петрова нива избира тричленно задгранично представително тяло, между които двама македонски българи – В. Пасков и В. Думев. За член на Главното ръководно боево тяло, който ще се изяви като фактически ръководител на въстанието в Одринско, е избран един от първите приятели и съидейници на Гоце Делчев – Михаил Герджиков. Както е известно, роденият в Пловдив деец прекъсва през 1899 г. следването си Женева, за да влезе в Македония като учител под името Тодор Луканов и да се посвети на Делото. 

След запознанството му с Даме Груев, Г. Делчев и други ръководни дейци има важна организационна роля във ВМОРО дори на ниво ЦК в Солун. Именитият деец успял да увлече за освобождението на Тракия и Македония мнозина дейци, вкл. и от старите предели на Родината. От казаното дотук не е изключено някой предубеден читател или „специалист“ в Република Северна Македония да включи и въстанието в Одринско като част от националната история на държавата си. 

Защо пък не – при толкова македонски дейци-делегати на Петрова нива, мнозина заели и възлови ръководни постове. Многобройните исторически доводи обаче от всякакви чуждоземни извори показват, че характерът на въстанието в Македония и Тракия през 1903 г. е несъмнено български. Независимо от това как ще наречем или разделим поименно въстанието – Илинденско-Преображенско, или Илинденско и Преображенско, то е едно цяло. Всепризната историческа истина е, че въстанието е ръководено от българска революционна организация със синхронно действащи пирамидални структури в двете географски области, населени с преобладаващо българско население. 

За народността на организационните водачи сигурно ще припламне нова полемика, както и за оцелелите въстаници от Илинденско-Преображенската епопея и техните потомци, които след по-малко от едно десетилетие ще се наредят като доброволци единствено в българската армия, за да се сражават за освобождението на Македония и Тракия. 

 Днес, 116 години по-късно, вместо да хабим безсмислена енергия, за да доказваме безусловни исторически истини за характера на въстанието от 1903 г. и за народността на неговите водачи, по-добре е да се сведем глави пред героизма на сражаващите се илинденци и преображенци, без да забравяме за извършените погроми над мирното население и за последвалите кервани с бежанци, търсещи спасение от майка-България.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019