Екатерина Симидчиева (1872, Скопие – 2 септември 1899, Куманово)

петък, 23 август 2019 г.

120 години от подвига на Екатерина Симидчиева (1872, Скопие – 2 септември 1899, Куманово), българска революционерка и национална героиня, деец на ВМОРО и борец за църковна независимост в Македония. 

Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев. Завършва Солунската българска девическа гимназия, след което става учителка в българското екзархийско училище Куманово. Основава женско дружество в града. Омъжва се за Авксенти Георгиев – син на богат и влиятелен в българин. На годишния акт на училището в присъствието на турския валия вместо предвиденото стихотворение тя изрича бунтовни слова. Дейната и смела учителка основава женско дружество в града. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров за куриер и апостол на организацията. 

В Щип има среща с Даме Груев. Ек. Симидчиева се противопоставя на настъпваща сръбската пропаганда, която купува продажни българи, превърнали се в родоотстъпници и плаща на корумпираните османски чиновници, за да служат на сръбската кауза. През месец юли 1899 г. Скопският валия решава да принуди българската църковна община в Куманово да отстъпи на сърбоманите църковен имот за строеж на църква. 

Към средата на август се съобщава на българите, че по силата на султанско решение трябва да отстъпят църковен имот и да дадат 650 лири за построяването на сръбска църква, но те категорично отказват. На 22 август, пазени от турски войници, сърбоманите полагат основите на тяхната църква в българската църковна нива. 

Народът се разбунтува. Екатерина Симидчиева, въпреки напредналата си бременност, повежда кумановските жени, които разрушават основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: 

„Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди“. Храбрите кумановски жени не отстъпват пред войската, опитваща се да ги прогони. Вдъхновявани от примера на героичната учителка, те цял ден устояват на атаките на аскера. На 24 август при станалите сблъсъци много от тях са ранени. Ранена тежко е и Екатерина Симидчиева. 

Ударена с приклад в корема, след няколко дни тя губи рожбата си и на 2 септември 1899 г. героичната дъщеря на Македония умира. Но смъртта ѝ не е напразна. Още на следващия ден, уверили се, че българите са решени да се борят докрай, властта отменя своето решение. Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди.

 По-късно през същата година Иван Вазов написва и публикува стихотворението си „Героиня“, посветено на нея. Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, учредено на 3 октомври 1899 г. в София, носи нейното име.

Д-р Володя Милачков
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 8

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019