Почти веднага след падането на България под византийска власт през 1018 г., българите правят опити да възобновят своята държава. Наследниците на Василий II изоставят политиката на омиротворяване и натоварват българския народ с непосилни тегоби, свързани с необичайния дотогава паричен данък. Търпението се изчерпва, когато на охридския архиепископски престол е поставен византиец. На 30 август 1040 г. е вдигнато въстание в западните български земи, начело на което застава Петър Делян.
Провъзгласил се за син на Гаврил Радомир и внук на цар Самуил, Делян успява да убеди българите в своите права върху престола и да ги поведе на борба. Оглавява въстанието и е провъзгласен за цар с името „Петър“, с което царят светец Петър (927¬–969) се превръща в знаме на българската независимост и държавната традиция. Хронистът Скилица лаконично обобщава настроението на бунтовниците: „Българите отскоро положили врат под ярема и силно се стремели към свобода“.
Петър Делян проявява несъмнен стратегически усет, избирайки за огнище на бунта най-отдалечените от византийската столица северозападни български земи – Поморавието и района на Белград, които последни падат под властта на Василий II. След Белград въстаническата войска овладява Ниш и Скопие, по това време главен град на тема България, най-обширната в покорените български земи. В императорската войска има много българи, което се оказва фатално за византийците. Начело със своя съотечественик Тихомир те я напускат, провъзгласяват го за „цар на България“ и се присъединяват към бунтовниците на Петър Делян. Изход от настъпилото двувластие се намира като Тихомир става изкупителна жертва и е физически отстранен.
Подпомагани от местното българско население, войските на Петър Делян, придобил цялата власт, се отправят към Солун и разбиват войската на византийския император Михаил ІV, който бяга панически и изоставя целия си обоз и шатрата с императорските скъпоценности. След тази голяма победа българските въстаници завладяват Драч и настъпват в Тесалия. Българското въстание предизвиква широк отклик в цялата империя. Вестта за успехите му стига чак до Армения, където е вторият син на последния български цар Иван Владислав – Алусиан. Неговата поява при въстаниците е неочаквана за Петър Делян, който изпитва опасения от смутове.
Въпреки това в знак на доверие му възлага отговорната задача да превземе Солун с 40 000 армия. Военната кампания се оказва неуспешна и коства 15 000 жертви от българска страна. Отношенията между двамата предводители на въстанието се обтягат и се стига до ослепяването с измама на Петър Делян. Алусиан губи още едно сражение с ромеите и накрая изменя на въстанието и с цялата си войска преминава на страната на императора. Въстанието продължава още няколко месеца с голяма степен на екзалтация и упоритост при понижен боен дух на българите. Михаил ІV събира елитна войска и нормански наемници.
Решителното сражение става при Остров, където българите са разбити, а Петър Делян е пленен и отведен в Константинопол. В македонските и в сръбските учебници се правят различни машинации свързани с въстанието, водено на територията на днешна Сърбия и на днешна Република Северна Македония, като има своите проекции и на територията на днешна България. Въстанието е несъмнена част от българската история и навсякъде в хрониките се говори само за българи.
По материали на проф. д-р Георги Николов
0 коментара:
Публикуване на коментар