Проф. Владимир Пенчев: Македония е книга, писана с душа

сряда, 2 октомври 2019 г.

„МАКЕДОНИЯ“ Е КНИГА, ПИСАНА С ДУША И СЪРЦЕ... 

 За живота, публицистиката и научните изследвания на Владимир Сис, за посланията на неговите книги, за любовта на чешкия журналист към България с фолклориста, етнолога и бохемиста проф. д-р Владимир Пенчев разговаря Костадин Филипов 

Владимир Пенчев e проф. д-р в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, славист, фолклорист, етнолог. Занимава се с историография на българската и славянската фолклористика и на българо-чешките културни взаимодействия, с етнология на славянството, изследвания на славянски миграционни общности у нас и на български в чужбина и т.н. Автор е на над 250 научни публикации, включващи книги и монографии. Участва и ръководи десетки български и международни научни проекти. Дългогодишен преподавател по славистика, етнология, културна антропология в ЮЗУ „Неофит Рилски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, НБУ, СУ „Св. Климент Охридски“; водил е лекционни курсове в чешки и словашки университети. Преводач от чешки и словашки език. 

– Проф. Пенчев, хайде да започнем от това – кой е Владимир Сис, авторът на книгата „Македония“? Вие и аз знаем, но вероятно нашите читатели и сънародници не го познават? 

– Забраняван по-рано в Чехия, забравен в България, днес писателят, журналистът и ученият Владимир Сис някак парадоксално е доста по- разпознаваем у нас, отколкото в родината си. И с пълно основание, защото неговото място е сред плеядата на заслужилите „български чехи“ – Иречек, Мърквичка, Шкорпилови и т.н. Вярвам, че той скоро ще го заеме в българското съзнание, включително и заради книгата си „Македония“. Владимир Сис е роден през 1889 г. (т.е. преди 130 години) в моравското градче Маршов, недалеч от Бърно. Големият му брат Франтишек, също писател и журналист, е активен политик, участник в чешкото съпротивително движение в началото на ХХ в. 

Логично и младият Владимир тръгва по неговите стъпки, заради което е принуден на емигрира. Установява се през 1912 г. в София и е не само наблюдател, но и активен участник в Балканските и в Първата световна война, като смята за свой дълг да представи и защити българските позиции и чрез журналистическите си публикации в най-четения чешки вестник „Народни листи“, и чрез книгите си „От бойните полета на България“, „Критичните дни на България“, „Гробовете на Трикери“, „Ние“, „Новите Балкани“, „Македония“ и др. (всичките вече преиздадени днес). 

Участва по онова време и в научни експедиции във Вардарска и Егейска Македония, осигурявайки за архива на БАН богат фонд от ценни средновековни ръкописи. Смята се, че Сис изиграва определена положителна роля и за установяването на дипломатически отношения между България и новосъздадената Чехословакия. През 1921 г. се връща в родината си, работейки в Прага основно като журналист, като продължава да пише за България във в. „Народни листи“, чийто дългогодишен редактор е, и да осъществява редица инициативи, посветени на нея. 

Става и съосновател на дружество „Чехословашко-българска взаимност“. През Втората световна война е участник в антихитлеристката съпротива. След нея обаче, по скалъпено обвинение е осъден и изпратен в затвор, където умира през 1958 г. През 1969 г. е реабилитиран, а през 1998 г. е награден посмъртно с най-високия чешки орден.

– Бихте ни ли разказали как Вие като съставител и преводач стигнахте до този ръкопис? Повтаря ли неговата съдба историята, при която важни исторически доказателства стоят непокътнати дълго време само заради нашата небрежност да ги извадим на бял свят? 

– Стигнах до личността и делото на Владимир Сис някъде в края на осемдесетте години на миналия век покрай диренията ми в областта на българо-чешките културни взаимоотношения. По онова време той не присъстваше в официалната им историография, но пък някои от книгите му можеше да бъдат намерени в Народната библиотека, както и архивните му материали в Научния архив на БАН. Вече по- късно, в началото на нашия век, се оказа, че далеч не съм единственият изследовател, заинтригувал се от Сис. И тогава организирахме с общи усилия научна конференция, посветена на него, материалите от която бяха публикувани. 

Този сборник, озаглавен „Владимир Сис и България“, е всъщност първият български знак на почит към чешкия българофил. Постепенно, с усилията на преводачката М. Генова, бяха реанимирани неговите книги, с работата на историците А. Златева, Т. Готовска-Хенце и др. се разшири значимо познанието ни за неговото дело, благодарение на режисьора Господин Неделчев се появи и пълнометражният документален филм „Гражданинът Сис“. 

Що се отнася до книгата му „Македония“, у нас са превеждани и могат да бъдат намерени в интернет откъси от немското ѝ издание (Цюрих, 1918). За мен обаче беше важно на български да се появи превод от оригиналното издание на чешки език (Прага, 1914). Искам тук да благодаря на колегите, които уважиха искреното ми желание да го преведа аз. По няколко причини. Познавам текста отдавна (със съдействието пък на колегите от Славянската библиотека в Прага) и изпитвах своеобразна вътрешна потребност да го направя, при това с всичките обяснения и бележки. Признавам си, че се забавих с превода по една или друга причина, но то си ми беше осъзнат ангажимент, който си знаех, че ще изпълня. Защото познавам личността и творчеството на Сис, защото познавам голяма част от чешките изследвания, посветени на Македония, защото за мен тази книга има много повече от историческа стойност. 

Мисля, че с това отговорих на въпроса – не, не е въпрос на небрежност. „Македония“ трябваше да види бял свят и на български език, защото такова е нейното послание. И това издание слага логичната точка в процеса на преиздаване на книгите на Владимир Сис. 

– Вие определяте Владимир Сис като „влюбен в истината“. Бихте ли разшифровали това красиво и правдиво определение? 

– Мисля, че е най-добре да дам думата на самия Сис: „Книгата, която предлагам на вниманието на обществеността, беше написана с цел да запълни поне частично празнината в чешката литература, в която липсва дори и един прегледен труд за Македония, както и да предотврати появата на грешна представа за т.нар. македонски въпрос... ако гледаме на Македония отстрани, то наистина македонският проблем ни изглежда като проблем. И на мен самия ми се струваше така, докато се запознавах с Македония само по литература. 

Но беше абсолютно достатъчно да отида в Македония, да се вживея в нейната естествена етническа ситуация с цел да допълня или коригирам прочетеното, и проблемът престана да е проблем“. Въпреки, че „Македония“ е книга, написана със сърце, книга, от която струи емоция от всеки ред, в позицията си на обективен наблюдател и анализатор Владимир Сис абсолютно съзнателно и съсредоточено представя различните гледни точки към поставените проблеми, за да защити мнението си за истината по тях, подкрепена задължително с доказателствен материал, като се позовава на български, но и на различни славянски и на западни учени, изследователи, пътешественици и др., чиито публикации и наблюдения във времето от Ранното средновековие до ХХ в. са посветени на Македония и нейното население. Основната си теза, че голямата част от жителите ѝ по онова време имат българско етнично съзнание, говорят на български език, изявяват и защитават българската си идентичност, той представя последователно, включително на базата на собствени наблюдения от пребиваванията си там. 

Сис целенасочено опонира, привеждайки разнообразни и убедителни доказателства на вижданията (актуални впрочем и днес), че тогавашното население в Македония е етнически пасивно и неосъзнато, подлежащо на външни манипулации, като ясно показва, че още от XVIII в., т.е. преди появата на българския национализъм и учредяването на българската църковна Екзархия, носителите на българско етническо съзнание далеч не са единици на македонска територия, че формирането на българското национално движение има до голяма степен корени тъкмо там. 

Именно затова твърдя, че той остава верен на една специално търсена истинност, без да абсолютизира и генерализира, разкривайки локалното и социалното разнообразие в процесите, различните вътрешни мотивации и външни влияния сред населението в отделните македонски области. Смятам, че макар и носеща белезите на времето си и най-вече на емоционално натоварения период около Балканските войни, книгата на Владимир Сис е не само ценно свидетелство за същото това време, но и повод за замисляне и осмисляне на днешните ни тези и позиции. Искрено вярвам, че си струва да препрочетем Сис... 

– В книгата си Владимир Сис се опира на лични наблюдения в Македония, но и на сериозна документална основа. Според Вас, достатъчни ли са те, за да се каже, че в изследвания период „голяма част от жителите на Македония имат българско етническо съзнание, говорят на български език и изявяват и защитават българската си идентичност“? 

– Ако оставим настрана публицистичния патос на текста (както казах и по-горе, наситената с взрив тогавашна атмосфера неминуемо повлиява върху авторовата стилистика) и искреното възмущение на Сис от конструираните според него сръбски (най-вече) претенции върху населението в Македония, книгата предлага един доста системен и целенасочен изследователски поглед, стремящ се не да внушава първосигнално, а да накара читателя да разсъждава по авторовите тези и доказателствата за тях. Той започва с уточняване на географските граници на Македония, включва исторически преглед на събитията, разгърнали се през вековете на нейната територия, както и познания за икономическото състояние на областта в актуалното за Владимир Сис съвремие. 

Особено ценни са приведените от автора статистически данни за населението в Македония от началото на ХХ в. и за етническия характер на училищата там и на техните ученици. Представен е и подробен образ на етническата стратификация на областта, целящ да покаже, от една страна, етническото ѝ многообразие, а от друга – преобладаващият български характер на населението. И тъкмо това, както стана дума, е изведено като авторова позиция на десетки страници в последната глава на книгата въз основа на многобройни доказателства, почерпани от различни източници, включително сръбски и гръцки. 

Оттам нататък вече е въпрос на научна добросъвестност дали днес ще приемем тезите и заключенията на Сис. 

– Какво ще научим, ако прочетем тази книга, проф. Пенчев? Ще ни развълнува само емоционално, или ще ни даде някаква документална и лична аргументация, за да оформим позицията си в наши дни? 

– Всъщност до голяма степен вече отговорих на този въпрос. Мисля, че текстът ще развълнува читателя, тъй като той е писан с душа и сърце. Както развълнува и мен, макар да съм от малцината българи, които нямат и капчица македонска кръв. Мисля също, че той представя сериозна документална аргументация, стига да поискаме да я приемем и осмислим. Както казах и по-горе, искрено вярвам, че си струва Владимир Сис да бъде препрочетен. И искрено вярвам, че тази книга не само ще намери многобройни читатели, но и тя ще им заговори... 

Книгата „Македония“ на Владимир Сис е преведена и подготвена за печат от проф. д-р Владимир Пенчев. Тя ще бъде представена в Чешкия културен институт в София, ул. „Г. С. Раковски“No 100, на 3 октомври (четвъртък) 2019 г. от 18 часа. Заповядайте.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019