Хърватска национална институция иска сътрудничество с МНИ

петък, 29 ноември 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11.

За личността и делото на Йосип Юрай Щросмайер, за историческите връзки между Загреб и София, за общото културно наследство между хървати и българи, както и за борбата то да бъде съхранено с посланик Генка Георгиева разговаря Костадин Филипов. 

Извънредният и пълномощен посланик на Република България в Република Хърватия г-жа Генка Георгиева е родена в Ямбол. Завършила е Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет, д-р по журналистика. През 1992 г. започва работа в Министерството на външните работи. Последователно работи в българските мисии в Загреб, Белград, Виена, заема отговорни длъжности в МВнР и в състава на български делегации на различни форуми в Европа и по света. От 4 март 2019 г. е български посланик в Република Хърватия със седалище в Загреб.

 – Здравейте, госпожо Георгиева, благодаря Ви за готовността да разговаряме за дейността на българското посолство в Загреб, която да представим в Бюлетина на МНИ „Българите на Балканите и по света“. Предлагам да започнем с това – ако едно българче живее в Хърватия, има ли къде да получи образование? 

 – О, да. Има, разбира се. Вече открихме българско неделно училище към Посолството и към Дружеството за хърватско-българско приятелство в Загреб. То носи името на народния поет Иван Вазов, на когото тук е издигнат паметник. Българската диаспора в Хърватия не е голяма, затова засега сме само с 20 деца. Но Министерството на образованието и науката в София направи изключение и регистрира училището. Искрено се надявам с течение на времето броят на децата да се увеличи. – Къде се помещава училището, имате ли подходящи помещения – Уместен въпрос. Сега търсим помещение, като водим разговори и с Горноградската гимназия в Загреб за ползване поне един път месечно на тяхна учебна стая. Избрахме я неслучайно – в тази гимназия са учили доста български деца още от XХ в. Хубавата новина е, че министърът на външните работи на Хърватия Гордан Гърлич-Радман прие поканата да гостува на учениците за открит урок по история, посветен на традиционното българо-хърватско приятелство. 

 – Това е чудесно, защото помага на развитието на образователните връзки. А контактите между научните институции, те на какво ниво са? 

 – Това е един от приоритетите на нашата работа. След доста дълги разговори и лобиране Лексикографският институт „Мирослав Кърлежа“ се съгласи да говори с БАН за формирането на работна група, която да направи преглед на съдържанието на тяхната Енциклопедия, свързано с българската история. Лично аз възлагам огромни надежди на този проект, който ще ни отвори вратите и към учебниците и тяхното съдържание. Разбира се, оттук, от Загреб трябва да кажа, че стискаме палци за по-нататъшни успехи на Смесената комисия по история и образование със Северна Македония. Установихме контакти и с „Матица Хърватска“, които отправиха покана за сътрудничество с Македонския научен институт от София, като най-напред би могло да бъдат разменени посещения между двете институции. Мисля, че би било добре и за МНИ, и за приятелите от Загреб едно такова сътрудничество. Ще изпреваря малко събитията и ще кажа, че проведох и среща със заместник-председателя на Хърватската академия на науките акад. Давор Миличич. Разговорът се състоя във връзка с честването на делото на Йосип Юрай Щросмайер в подкрепа на българското просвещение и за утвърждаване на българската идентичност. Но това бе повод да обсъдим сътрудничеството между Хърватската академия на науките и изкуствата (ХАНИ) и БАН, като бе изразено общо желание това сътрудничество да бъде разширено и задълбочено, както в сферата на историческите изследвания, така и в други области от взаимен интерес (биология, химия, езикознание, архитектура, медицина). Разменихме идеи за отбелязване на Деня на светите братя Кирил и Методий (24 май) през 2020 г. в рамките на Хърватското председателство на Съвета на ЕС, чрез подходяща изложба в ХАНИ с експонати както от Хърватия, така и от Центъра по славяно-византийски изследвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. 

– Знаете ли, винаги когато стане дума за хърватско-български исторически връзки, на преден план изниква названието „Джаково“ и името на Йосип Щросмайер, когото ние свързваме с дейността на братята Костадин и Димитър Миладинови и издаването на техните „Български народни песни“. Ще бъда ли прав ако кажа, че това са свети места и имена за всеки българин? 

– Разбира се, но не само те. Заедно с Джаково активизирахме работата и с градовете Вуковар и Осиек. Чакахме само да минат местните избори у нас, за да организираме бизнес посещения от Русе и Пловдив. В Джаково вече имахме една изложба, подготвена от Католическата църква в България по повод визитата на папа Франциск у нас. Темата на изложбата, която премина при доста висок интерес, бе „Християнските корени на Европа. Папството и българите от IX до XXI в.“. Имаме съгласието на кмета на града да включат български фолклорен ансамбъл във фестивала „Джаковачки везови“, като при финансова възможност от наша страна можем да бъдем и страна партньор с други съпътстващи прояви. Само за сведение искам да кажа, че на тези фестивали редовни участници са ансамбли от Република Северна Македония. 

 – Казахте, че активизирате дейността не само за Джаково. Разкажете ни, моля Ви. 

 – С удоволствие. Досега имах три визити във Вуковар, знаково място за съхраняване на войнишката ни памет. Имаме намерение за 9 май следващата година там да открием изложба, която да е съпътстващата културна проява към традиционната церемония по полагане на венци на паметника на загиналите ни воини. Очаквам подкрепа за това от Министерството на отбраната и Военната академия у нас, а също така се надявам Военният ТВ канал да подготви документален филм за Блайбург по книгата на Диана Гласнова „Ангели на милосърдието“, която се базира на документи за събитията от нашия военен архив. По повод Деня на Съединението – 6 септември, поставих венец на паметната плоча на Стйепан Юринич в Самобор. Обмисляме за следващата година да организираме събитие, припомнящо хърватската подкрепа на този акт, включително и участието на хърватски доброволци в защитата на Съединението по време на Сръбскобългарската война. Активизирали сме работата и в Далмация. 

В Сплит работим за създаване на Дружество за приятелство, а със Задарския университет преговаряме за лекторат по български език, евентуално в рамките на сътрудничеството им с Великотърновския университет. В Дубровник говорихме за евентуална изложба на документи с конференция и последваща публикация на тема „Дубровник и България“ по повод годишнината от Хартата на цар Иван Асен II за свободна търговия с Дубровнишката република. Ще се опитаме с Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН – София да организираме изложба на шевици и костюми, чрез които да подчертаем близостта в културното наследство и да направим референция към българските заселници в Дубровнишкия край и дубровнишките колонии в България през XV–XVII в. 

 На 7 декември 2019 г. в Загреб ще гостува Софийската филхармония (в програмата е включена и Рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров). Очаквам да стане дума за последващо сътрудничество със Загребската филхармония. За следващата година работим за гостуване и на Народния театър „Иван Вазов“. – Както се вижда, богата културна програма. Дано да се реализира. Наскоро у нас празнувахме Деня на народните будители. Би било интересно да научим как го отбелязахте в Хърватия, има ли будители сред българите там? – Разбира се, че има. По инициатива на посолството и по повод Деня на народните будители, съвместно с ХАНИ и с лектората по български език в Загребския университет поднесохме венци пред паметника на епископ Йосип Юрай Щросмайер, както и на паметната плоча на д-р Франьо Рачки В церемонията се включи и председателят на Националната общност на българите в Хърватия Рашко Иванов. Денят на народните будители бе отбелязан и с поднасяне на венци на гроба на епископ Щросмайер в криптата на катедралата в Джаково. 

Ето, пак стана дума за Джаково и за Йосип Щросмайер. Церемонията се състоя на 29 октомври 2019 г., с участието и на Джаковачко-Осиечкия архиепископ Джуро Хранич, с когото преди това проведох много съдържателна среща. Предвид Хърватското председателство на Съвета на ЕС, предвиждаме в Джаково през 2020 г., да проведем конференция, представяща дебатите от началото на ХХ в. между проф. Иван Шишманов и епископ Щросмайер по бъдещето на Европа, със съпътстващ концерт на български хор в Катедралата в Джаково. И още нещо-пак във връзка с Деня на народните будители Посолството лансира и проект за четене на български народни приказки в превод на хърватски език в обществените библиотеки в Хърватия. Първото подобно четене бе в Самобор, последвано от четене в Загреб и в Джаково. В Джаково се включиха деца от I до III клас в местното начално училище, както и представители на кметството. Както се вижда, опитваме се чрез популяризиране на културното и историческо наследство , което обединява двата народа, да увеличим близостта помежду си. Все пак сме две държави, членки на НАТО и на Европейския съюз, което пък е допълнителен мотив да укрепваме приятелството и добросъседството между нас.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019