Голяма българска стена чака Скопие по пътя му към ЕС

сряда, 6 ноември 2019 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 10

д-р Антон Панчев

Особено аргументирано е мнението на посланик Шабан Мурати, един от най-опитните дипломати и политически анализатори в Албания, който в своя статия изказва своята позиция относно българо-македонските отношения. 

В анализа си „Българската стена, която очаква Скопие след шампанското за ЕС”, посланик Мурати излага последователно своите аргументи защо позицията на София е важна за членството на Република Северна Македония в ЕС и представя своите прогнози за бъдещето на тези отношения.

Шабан Мурати

Според посланик Мурати, заради разрешаването на конфликта за името с Гърция, който блокираше пътя на европейската и атлантическата интеграция на Република Северна Македония, както и заради удовлетворението от голямата международна подкрепа за Преспанското споразумение с Гърция, Скопие е преценило по погрешен начин, че може да неглижира българските искания и условия. Той дава за пример случая с Гоце Делчев, „който сам е обявил в своето време през ХІХ в., че е българин“, докато управляващите в Северна Македония и тази година са го почели като „македонец“ и не са се отказали от своите безпочвени претенции. Скопие се окуражило доста от това, че Гърция в документите, които е изпратила в ООН след Преспанското споразумение, е приела съществуването на „македонски език“, забравяйки че тази езикова принадлежност е неприемлива за България, която смята „македонския“ за диалект на българския. 

 Посланик Мурати смята, че властите в Скопие погрешно правят паралел между членството в НАТО и в ЕС. Членството на Северна Македония в НАТО е стратегически интерес на Северноатлантическия пакт и на неговите членове, особено в региона. Но трябва да се направи разграничение между атлантическата интеграция и европейската интеграция, твърди Шабан Мурати. 

Ако се предвижда, че Северна Македония през 2020 г. ще стане новият член на НАТО и България и Гърция трудно да възпрепятстват тази перспектива, то що се отнася до европейската интеграция препятствието е реално, защото европейската интеграция на Северна Македония не от стратегически интерес за всички страни-членки на ЕС. Посланик Мурати набляга на факта, че има голяма разлика между динамиките на приемането, на начините и методите и йерархията на стратегическото ориентиране и планиране на НАТО от това на ЕС, тъй като процесът на преговорите за приемането в ЕС е безсрочен и има доста голяма възможност за блокирането на държавите-кандидатки от съседните държави, които имат проблеми един с друг. 

 Посланик Мурати прави оценката, че Северна Македония трябва да гледа с реализъм и със сериозност на факта на „голямата българска стена“, която я очаква след получаването на датата за започването на преговорите за членство, когато и да се случи това. Правителството и дипломацията в Скопие не трябва да правят грешката да приемат за сигурно членството в ЕС, също като членството в НАТО, тъй като започването на преговорите за членство изобщо не определя кога трябва да приключат. 

Посланик Мурати се позовава на заместник министър-председателя и министър на отбраната на България, Красимир Каракачанов, който е изпратил ясно съобщение до Скопие с декларацията си, че „докато общата Комисия по историческите и образователните въпроси няма срок, тогава няма срок и пътят на Северна Македония в ЕС“. 

В тази връзка, посланик Мурати преценява, че в Скопие все още не са разбрали, че по отношение на България ще отсъства западният натиск за европейската интеграция на Северна Македония, както е било и е за атлантическата интеграция на тази държава. В тази дипломатическа, регионална и международна реалност Северна Македония се намира пред екзистенциалната дилема да направи ясен стратегически избор, „не препъвайки себе си и своята перспектива с тежкия товар на една история, която в действителност не ѝ принадлежи“. 

Посланик Мурати вижда основната причина за такова неконструктивно поведение в това, че „правителствата, които е имала Северна Македония от независимостта на държавата, са подхранвани от сръбското лоби в Скопие с политика на антибългарско поведение. Тази линия идва още от Титова Югославия, която създаде по изкуствен републикански начин Македония, с нова етническа и езикова македонска идентичност, като противопоставяне спрямо българската идентичност и език. Това беше сръбско и руско геополитическо инженерство, което целеше създаването на нов механизъм на разделения и разпокъсвания на Балканите във функция на хегемонията на Сърбия в региона. Именно тази липса на историческа основа за новото политическо образувание е извикала нуждата от присвояване на историята на съседните държави – на България, Гърция, Албания. 

Не е случайност, че новото образувание БЮРМ само от историята на Сърбия не е взело нищо“, коментира албанският анализатор. В същото време, той е на мнение, че този исторически нонсенс не може да продължава дълго и би се сблъскал с новите дипломатически, политически, регионални и интеграционни реалности. В този сблъсък между неоснователната претенция и реалността на екзистенциалните политически и дипломатически нужди, Северна Македония се е принудила през годините на съществуването си като независима държава да прави една след друга отстъпки на Гърция. 

Под натиска и по искане на Атина, Скопие е сменило знамето, Конституцията, химна, а през 2018 г. е сменило и името на държавата. Посланик Мурати смята, че това е решение само в единия вектор, в този на отношенията с южната съседка на Република Северна Македония, докато що се отнася до отношенията с източната съседка, Скопие остава толкова безкомпромисно, колкото по-рано. 

В тази връзка, оценката на посланик Мурати е, че „българската дипломация се показва толерантна и търпима към Скопие, макар че от много години предупреждава, че трябва да се разрешат откритите проблеми с България“. „Наистина е за учудване – продължава той – как Скопие, което заради Гърция промени името си, знамето, Конституцията, химна и др., се показва непоклатимо, за да не приеме българския произход на една историческа фигура от ХІХ век. Самият македонски министър-председател Зоран Заев заяви на 30 септември, че „ние имаме обща история“, което в края на краищата ще рече, че обща история имат само еднаквите народи. 

Различните народи не могат да имат обща история. Историческата и дипломатическата логика води до необходимостта Северна Македония да следва и с България прагматичния път, който следва с Гърция: необходимите компромиси за стратегията на бъдещето. Иначе българската стена не само ще се уголемява, но може да стане и непреодолима“, е основният извод на Шабан Мурати относно бъдещето на българо-македонските отношения. Посланик Мурати оценява и значението на българо-македонските отношения върху интересите на албанците. 

Неговото мнение е, че климатът на новите напрегнати отношения между България и Северна Македония представлява пряк интерес за Албания заради албанското население, което живее там. Албанското население в Северна Македония е доста заинтересовано за колкото се може по-бързата интеграция на тази държава в НАТО и в ЕС и „в тази рамка е необходимо албанският политически фактор, както този в правителството, така и извън него, да се ангажират в посока на стратегия на Северна Македония, като държава, която гледа към реалността на бъдещето, а не от кинематографичните сънища на миналото“. 

(Целият анализ може да бъде намерен на http://www.gazetadita.al/muri-bullgar-qe-pret-shkupin-pas-shampanjes-se-be/?fbclid=IwAR2aRsOpxW5IHWIVrNppbEvvCZPnf9kh-ktcY-Ruz_H0W1rEvCa9BdskPnM)


Посланик Шабан Мурати даде изрично съгласие неговият анализ да се използва за нуждите на Бюлетина на МНИ – бел. на автора.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2019