Банатските българи - преди и сега

Банатските българи – преди и сега. Сборник от конференция от 26 януари 2018 г. Съставител Валентина Васева. Изд. на ДАБЧ, ИЕФЕМ – БАН, ДББ- Фалмис, Дива Плюс. С., 2019. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 11

Българското присъствие в Банат има хилядолетна история. Хан Крум присъединява областта към своята държава още в самото начало на ІХ в., както припомня Велина Костадинова от РИМ – Варна. Тежестта на нейната статия пада върху делата на Охтум, влиятелен български управител на земите по поречието на реките Марош и Тиса от края на Х и началото ХІ в. Две статии са посветени на една и съща ярка историческа личност – банатския българин с европейска известност Ферменджин. 

Тези текстове не се приповтарят, а много успешно се допълват, заради различния подход на двамата автори. Проф. Йорданка Гешева посочва три разновидности, под които е познато личното име на Ферменджин – Евсевий, Еузебио или Еузебиус – което означава „благочестив“. Докато Й. Гешева приема 17 септември 1845 г. за рождена дата на Ферменджин, то авторът на другия текст за духовника – инж. Иван Ранков посочва 21 септември. На село Винга, по-точно на тамошния говор, е посветена статията на проф. Славка Керемидчиева. Тя подчертава, че банатският говор е найстарият запазен български диалект и че винганският говор, найхарактерният му представител, е смесица от западнобългарския чипровски и източнобългарския павликянски диалект. Сл. Керемидчиева пише за приемствеността на винганския говор от старобългарския език. 

 В разглеждания сборник убедително присъства още една статия от филолог за банатския български говор. Докторант Илияна Гегова изследва разколебаването на някои негови граматически норми в разговорната реч. За съвременното развитие на банатските българи в Румъния, но този път не по отношение на езика, а като обичаи, пише доц. Веселка Тончева. На основата на задълбочено познаване на съществуващата литература и на собствените си теренни проучвания през 2017 г. доц. Тончева представя промените в тяхната брачна обредност. Описание на сватба присъства и в доклада на д-р Милена Маринова и д-р Галин Георгиев. Те представят банатското село Гостиля, Оряховско от първата половина на ХХ в. Сборникът има кръгова структура – той започва с предговор от съставителката доц. Валентина Васева и завършва с нейната статия за тематичния обхват на бюлетина на банатските българи „Фалмис“. 

Статията представя цялото течение на това периодично издание от основаването му през 1998 г. до последния книжен бюлетин от 2003 г. Приложенията в сборника са точно подбрани, ясно описани и се виждат добре. Фотографиите хубаво илюстрират темите. Много от тях са част от личните архиви на авторите и сега се публикуват за пръв път. Две снимки в приложенията показват един и същ обект – мраморната плоча върху общия гроб на братята францисканци в Нашице, защото авторите на два от докладите са настояли да се представи точно тяхната специфична гледна точка към плочата Представената книга привлича погледа с професионалната си изработка. 

 Справочният апарат насочва към основните извори и изследвания по повдигнатите въпроси без да усложнява четенето с претрупаност, защото изданието е предназначено не само за тесни специалисти. Целта на неговите създатели е да запознаят достъпно широката публика и преди всичко самите банатски българи с научните постижения в тази изследователска област. Посланията в сборника ще достигнат и до чужденците чрез включените резюметата на английски език. 

 д-р Любомир Георгиев, 

 гл. експерт в Централния държавен архив