72 години от кончината на Христо Татарчев (псевдоними: А.
Светомиров, Докторът) (16 декември 1869, Ресен – 5 януари 1952, Торино).
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света"
Деец на националноосвободително движение на македонските българи,
първи председател на ВМОРО, общественик, лекар. Първоначално учи в
родния си град. Завършва прогимназия в Брацигово. Продължава
гимназиалното си образование в Пловдив. Участва в движението за
Съединението, а след обявяването на Сръбско-българската война се
записва доброволец в ученическия легион.
Следва медицина в Цюрих и
Берлин, където се дипломира (1892). През с.г. е назначен за лекар в
Солунската българска мъжка гимназия. Пътува из Македония, за да
проследи състоянието на българщината. На 23 октомври 1893 г. е сред
шестимата учредители на ВМОРО и неин първи председател. Ръководи
организацията до началото на 1901 г., когато е арестуван и осъден на 5
години тъмничен затвор в Подрум кале. На 19 август 1902 г. е амнистиран.
През есента на с.г. пристига в България, за да изпълни функциите си на
задграничен представител. Среща се с дипломати на Велики сили и се
опитва да подобри взаимоотношенията между ВМОРО и ВМОК.
Заедно с
другия задграничен представител Хр. Матов подкрепя решението за
въстание на Солунския конгрес (януари 1903) и се включва в неговата
подготовка. По време на бойните действия организира в София
пресконференции, на които пропагандира каузата на въстаналите
македонски и тракийски българи. Ръководи Благодетелното дружество за
подпомагане на пострадалите от турския режим в Македония и Одринско.
Участва като делегат в Кюстендилския конгрес на ВМОРО, а също и при
учредяването на Съюза на българските конституционни клубове в Солун.
През Първата световна война е назначен за началник на военновременна
болница.
След края на военните действия оспорва законността на ЦК на
ВМРО. Включва се в братствената организация, ръководена от
Изпълнителния комитет. През 1920 г. се противопоставя на ИК и е един от
инициаторите за учредяване на алтернативна бежанска организация,
наречена Македонска федеративна емигрантска организация. Участва през
януари 1923 г. в обединителния конгрес на македонската емиграция в
България. Разочарован от подновените междуособици между дейците,
напуска България със съпругата си и заминава за Торино, където
практикува лекарската си професия.
Изразява чрез статии в печата
мнението си за македонското освободително движение. Следи и оценява в
публикации вътрешно- и външнополитическите стъпки на българските
управляващи среди, както и цялостната международна обстановка с оглед
на Македонския въпрос. Автор е на спомени, отнасящи се за създаването и
първите прояви на ВМОРО.
0 коментара:
Публикуване на коментар