Христо Татарчев (1869 - 1952)

понеделник, 16 декември 2019 г.

150 години от рождението на Христо Татарчев (псевдоними: А. Светомиров, Докторът) (16 декември 1869, Ресен – 5 януари 1952, Торино). 

Деец на националноосвободително движение на македонските българи, първи председател на ВМОРО, общественик, лекар. Първоначално учи в родния си град. Завършва прогимназия в Брацигово. Продължава гимназиалното си образование в Пловдив. Участва в движението за Съединението, а след обявяването на Сръбско-българската война се записва доброволец в ученическия легион. 

Следва медицина в Цюрих и Берлин, където се дипломира (1892). През с.г. е назначен за лекар в Солунската българска мъжка гимназия. Пътува из Македония, за да проследи състоянието на българщината. На 23 октомври 1893 г. е сред шестимата учредители на ВМОРО и неин първи председател. Ръководи организацията до началото на 1901 г., когато е арестуван и осъден на 5 години тъмничен затвор в Подрум кале. На 19 август 1902 г. е амнистиран. През есента на с.г. пристига в България, за да изпълни функциите си на задграничен представител. Среща се с дипломати на Велики сили и се опитва да подобри взаимоотношенията между ВМОРО и ВМОК. 

Заедно с другия задграничен представител Хр. Матов подкрепя решението за въстание на Солунския конгрес (януари 1903) и се включва в неговата подготовка. По време на бойните действия организира в София пресконференции, на които пропагандира каузата на въстаналите македонски и тракийски българи. Ръководи Благодетелното дружество за подпомагане на пострадалите от турския режим в Македония и Одринско. Участва като делегат в Кюстендилския конгрес на ВМОРО, а също и при учредяването на Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През Първата световна война е назначен за началник на военновременна болница. 

След края на военните действия оспорва законността на ЦК на ВМРО. Включва се в братствената организация, ръководена от Изпълнителния комитет. През 1920 г. се противопоставя на ИК и е един от инициаторите за учредяване на алтернативна бежанска организация, наречена Македонска федеративна емигрантска организация. Участва през януари 1923 г. в обединителния конгрес на македонската емиграция в България. Разочарован от подновените междуособици между дейците, напуска България със съпругата си и заминава за Торино, където практикува лекарската си професия. 

Изразява чрез статии в печата мнението си за македонското освободително движение. Следи и оценява в публикации вътрешно- и външнополитическите стъпки на българските управляващи среди, както и цялостната международна обстановка с оглед на Македонския въпрос. Автор е на спомени, отнасящи се за създаването и първите прояви на ВМОРО. 

 Д-р Володя Милачков

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020