Иван Гарванов (1869 – 1907)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 

2019, бр. 12

д-р Володя Милачков

150 години от рождението на Иван Гарванов (23 декември 1869, Стара Загора – 28 ноември 1907, София). Виден деец на македоно-одринското освободително движение, член на ЦК на ВМОРО, учител. Роден е в семейството на богатия търговец Георги Иванов, убит по време на Руско-турската война (1877–1878). Началното си образование получава в родния си град, а гимназия завършва в Пловдив (1888). 

Учителства в Стара Загора (1888–1889), след което следва и завършва като първенец Физико-математическия отдел на Висшето училище (дн. СУ „Св. Климент Охридски“), (1892). През 1893–1894 г. специализира физика във Виенския университет и през юли 1894 г. защитава докторска дисертация. 

През 1894–1903 г. е учител по физика и математика в Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“. През пролетта на 1897 г. заедно със свои сподвижници създава в Солун по внушение на Екзархията Българското тайно революционно братство, на което е избран за председател. Предвиждало се новата организация да се противопостави на ВМОРО и революционната ѝ дейност и да я измести. 

Благодарение на активната дейност на Гарванов започва издаването на нелегален печатен орган на братството – в. „Борба“. В гимназията се създават ученически групи от техни съмишленици, а организационната мрежа се разраства – основава се клон в Прилеп, в Ахъчелебийско (дн. Смолянско), Велес, Сяр, Дедеагач и др. След поредица от неуспехи през 1899 г. братството се саморазтурва, а членовете му се присъединяват към ВМОРО. Гарванов става член на Вътрешната организация през септември 1900 г., когато е избран и за член на нейния Солунски окръжен комитет, а в началото на 1901 г. след т.нар. Солунска афера, когато ВМОРО фактически е обезглавена – и за председател на ЦК.

 В началото на януари 1903 г. под негово ръководство се организира и провежда Солунският конгрес на ВМОРО, на който се взема решение за обявяването на Илинденско-Преображенското въстание. След Солунските атентати (1903) е арестуван, осъден и изпратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия, но през 1904 г. е амнистиран. Установява се в София, където е учител във Втора мъжка гимназия. Задграничен пред¬ставител е на организацията и член на ЦК. Убит е заедно с Борис Сарафов по нареждане на Яне Сандански. Награден е с орден „За гражданска заслуга“ ІV степен (1897).