Няма пълно щастие

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 12.

Костадин Филипов

Няма пълно щастие Делегация на Северна Македония участва в срещата на върха на НАТО в Лондон, но до пълноправното членство в Пакта има още време Какво ще кажете за една държава и нейните медии, които в деня, когато страната получи потвърждение за изпълнение на една от своите исторически мисии, предпочетоха да изведат като първа новина заседанието по едно скандално дело за корупция? 

Така се случи в Северна Македония. За първи път нейна делегация, начело с премиера Зоран Заев, участваше като равноправен партньор в Срещата на върха на НАТО в Лондон, вярно, без право на глас, но с обещанието, че скоро ще бъде 30-ият член на Пакта. Така бе записано и във финалния документ на форума в британската столица – делегация на Северна Македония присъства на срещата и скоро ще стане 30-ият член на Алианса. Делегацията участва и в неформалната програма, организирана от домакините, а премиерът Зоран Заев се включи в традиционната семейна снимка на всички държавни и правителствени ръководители на страните членки. И то беше застанал зад българския президент Румен Радев, което пък даде основание на някои шеговито да отбележат, че пази гърба му. Знак за добросъседство и приятелство, вероятно. Всичко това бе сигнал, че Северна Македония най-после получава сертификата за сигурност и стабилност, който членството на НАТО дава. И че усилията на политиците и държавниците от бившата югорепублика през всички години на независимост и суверенитет след 1991 г. са дали позитивен резултат. И че една от стратегическите задачи и цели, които всяко правителство в Скопие, независимо от неговия цвят, си е поставяло през изминалите 28 години при пълен обществен и етнически консенсус, е на път да бъде изпълнена. И че все пак едно от най-важните и съществени обещания, които лидерът на социалдемократите Зоран Заев даде, когато стана премиер, вече е реализирано. Каквото и да му струва това като лично и политическо усилие, като жертва на персоналния му рейтинг вътре в държавата заради несръчните често действия в икономиката и социалната политика. 

А признанието за НАТО дойде и като един вид компенсация за неуспеха през октомври, когато Северна Македония и Албания не получиха дата за начало на преговорния процес поради отказа на Париж да го подкрепи заради идеята си да промени методологията за прием на нови страни членки. С други думи, обществото в Северна Македония имаше всички основания да очаква темата за приобщаването на страната към НАТО да бъде отбелязана по съответния начин. В Скопие имат традиция да прекаляват с триумфализма, но този път механизмът на „всенародните тържества“ не бе задействан. Защото вниманието на местните медии, дори и на най-услужливите на властта, бе насочено към първото съдебно заседание по делото за корупция „Рекет“, което през цялото лято и есен занимава обществеността. По него обвиняемите са трима – доскорошната ръководителка на Специализираната прокуратура Катица Янева заедно с двама посредници между нея и бизнесмена Орце Камчев, обвиняем по друго дело за пране на пари, корупция и още много неща. В интерес на истината, любопитството към хода на „Рекет“ е оправдано заради убеждението, че с ареста и обвинението срещу Катица Янева рухна обществената надежда, че престъпленията по време на режима на предишния премиер Никола Груевски ще бъдат разкрити и виновниците ще бъдат наказани. Оказа се обаче, че Катица Янева не можа да се превърне в македонската Лаура Кьовеши, поддавайки се на съблазънта да използва специалната си позиция в правосъдието, за да спечели допълнително някое евро повече. И да прекърши възможността, поне на този етап, Северна Македония да изпълни препоръките да се превърне в истинска правова държава с върховенство на закона като условие за нейния път към Европейския съюз. До пълноправното членство на Северна Македония в НАТО има още две твърде важни стъпки. 

Първата е свързана с ратификационната процедура на Протокола за нейното присъединяване към Пакта. От страните членки на Алианса остава само Испания, която поради своите вътрешни проблеми – проведените неотдавна предсрочни парламентарни избори и липса на парламент, не успя да подкрепи Протокола преди срещата на върха в НАТО. Обещанията на сигурния стар-нов премиер Педро Санчес са, че това ще стане при първа възможност. Когато и да се случи, ще остане само ратификацията на Протокола в парламента в Скопие. И тук се появява нова, при това достатъчно оплетена ситуация. В Северна Македония се готвят за предсрочни парламентарни избори на 12 април. Те бяха договорени от лидерите на парламентарно представените политически партии на среща при президента Пендаровски – един формат, който не е конституционен, но в политическата практика на държавата понякога има по-важно значение дори от решенията на парламента. Според договореността три месеца преди изборния ден парламентът трябва да бъде разпуснат и изборите да бъдат организирани и проведени от служебен, наричан в Скопие „технически“, кабинет. Ако до срока на разпускането на парламента – 12 януари, испанските Кортеси не подкрепят Протокола, край Вардар няма да има орган, който да го ратифицира. 

Значи, сегашното събрание в този си състав трябва да продължи да работи в очакване новината от Мадрид най-после да дойде. Това пък поражда възможността изборите на 12 април да бъдат отложени, нещо, което опозицията в Скопие в лицето на ВМРО-ДПМНЕ не иска да допусне. Тя се надява на 12 април да спечели предсрочния парламентарен вот и да свали от власт управляващите сега социалдемократи. Затова още с връщането на Зоран Заев от срещата на НАТО в Лондон опозицията предложи парламентът на Северна Македония да гласува условна ратификация, която да бъде задействана автоматично след като и Мадрид каже своето „да“ на членството на страната в НАТО. Не съм сигурен дали в процедурната практика при приема на други страни в Алианса е имало такъв казус, но пък премиерът Зоран Заев видя в него рационално зърно. И никак не е изключено в работните дни до Нова година събранието в Скопие да извърши тази условна ратификация, на 3 януари Заев да сдаде поста на служебния премиер и на 12 същия месец спикерът Талат Джафери да разпусне депутатите. И така – до изборите на 12 април. На този фон българо-македонските отношения се свеждат до работата на Съвместната експертна комисия за история и образование. 

И до продължаващите символни прояви на добросъседство и приятелство между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев: след цветята пред паметниците на Самуил и Гоце Делчев например, наскоро те се качиха заедно на американски самолетоносач някъде във водите на Средиземно море. Комисията проведе деветото си заседание, този път в София, но няма оптимизъм за скорошното завършване на експертния дебат. Нещо повече – македонската част на комисията едностранно е решила да не участва в нови заседания до изборите на 12 април с аргумента, че това би било нейно пряко участие в предизборната кампания. 

И понеже това е орган, формиран от политическо споразумение, политиците са тези, които трябва да решат той ще продължи ли да съществува и да върши някаква работа, или не. Тази обвързаност на резултатите от експертния дебат и политическо поведение вече изигра лоша шега. Повече на българския премиер Бойко Борисов и по-малко на неговия колега от Скопие Зоран Заев. Борисов си позволи да обвърже своята подкрепа за евроинтеграцията на Северна Македония с това дали учените в комисията ще му дадат някакви положителни резултати или не. Ако приемат, че Гоце Делчев е българин, да речем, той ще каже „да“, когато става дума дали Скопие ще получи дата за начало на преговорния процес за членство в Европейския съюз. 

С тези си изявления и закани Борисов сам влезе в клопката, защото за всички е ясно, че България в лицето на премиера няма да спре Северна Македония за НАТО и за ЕС. Въпреки консолидираната позиция, изработена при президента Радев и утвърдена от Народното събрание с условията, които Скопие, а и Тирана, трябва да изпълнят. Въпреки вербалните спорадични заплахи от страна на министъра на външните ни работи Екатерина Захариева, които често будят смях сред сериозните дипломати. И вижте какво стана – въпреки че комисията не даде аргументи в ръцете на Борисов за разбирателство и търсене на общите неща в историята ни, напротив, той бе най-системният и твърд лобист за Северна Македония. Както на заседанията на Съвета на ЕС на 17 и 18 октомври в Брюксел, така и по време на срещата на върха на НАТО в Лондон в началото на декември. На всичко отгоре и на самолетоносач заедно със Заев. В отговор на тази подкрепа групата от Скопие в комисията заяви, че до май няма да идва на срещи или да ги организира. Нещо като „дайте си ни куклите, вземете си парцалките“. Несериозна работа, вън от съмнение. 

Наскоро имах възможност да попитам един от членовете на българската част от съвместната комисия със Северна Македония – чл. кор. проф. д-р Иван Илчев, кога според него започна тенденцията на втвърдяване на позицията на техните колеги от Скопие. Даже му предложих две хипотези – едната, която е доста популярна, че това е започнало от момента, в който е дошло време да се обсъжда чий и кой е Гоце Делчев. Това е било прието от учените от Северна Македония като знак за удар от българска страна върху основополагащия камък на тяхната национална македонистична доктрина. Падне ли този камък, пада цялата конструкция. Другата хипотеза е по-политизирана и допуска, че втвърдяването на позицията е започнало, когато е станало ясно, че колкото и да ги подкрепяме за ЕС, дата за преговори няма да получат. С други думи, основният лост, с който България може да ги „натиска“ – нашето „да“ за дата, вече няма значение. 

Проф. Илчев ми посочи трети вариант – според него нито едното, нито другото. Просто в Скопие знаят, че каквото и да се случи, колкото и те да се опъват, колкото и те да са некооперативни, България ще ги подкрепи. И знаят това не от днес и не от вчера, знаят това и преди комисията да заработи. И превръщат тази романтична слабост на българската политика, тази незараснала рана на българското общество в политика. А оттам до игричките на членовете от Северна Македония в комисията е толкова близо... И да припомня още веднъж – понеже комисията е орган, формиран от политическо споразумение, политиците са тези, които трябва да решат – той ще продължи ли да съществува и да върши някаква работа, или не. И да кажат все пак: каква роля ще играе той в комплекса отношения между София и Скопие. Защото досега това не е напълно ясно.