Избори по време на пандемия

петък, 3 април 2020 г.

Избори по време на пандемия

         Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 3, 2020 г.

                                        Костадин Филипов

Всъщност, уважаеми читатели, заглавието лъже. Предсрочни парламентарни избори в Северна Македония няма да има. Сакралната за усвояване на властта и за разчистване на лични и политически сметки дата – 12 април, ще отиде в историята на суверенна и независима Македония като знак на една от много недели в календара на страната и на света, означаваща православния християнски празник Цветница. 

Значи, една седмица преди Великден. Толкова и нищо повече. А как добре тръгна всичко през октомври миналата година. С какво настървение опозицията в лицето на партията ВМРО-ДПМНЕ настояваше в държавата да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори. Настървението се превърна в истинска ярост след като в Брюксел Северна Македония не получи очакваната дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз. Знаете – френското „не“ на президента Емануел Макрон, представено като непреодолимо искане за нова методология в преговорния процес за членство, провали пълния консенсус, необходим при такива случаи. 

Правителството на Зоран Заев и лично той бяха крайно разочаровани, предварително помпаната с дни наред надежда, че най-после Скопие ще получи дата и ще започне преговори, спихна като спукан балон. Опозицията видя в това шанс да „накаже“ Заев и неговия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) и на вълната на недоволството от европейския отказ да отиде на избори под формулата „сега и веднага“, след което да се върне триумфално във властта. 

Но това е достатъчно позната история, за която и друг път сме писали. Само да припомним, че и двете сили – СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ преглътнаха по един голям компромис. Зоран Заев – да се съгласи и приеме изборната надпревара, а ВМРО-ДПМНЕ – това да стане не „сега и веднага“, а на 12 април. Бих казал – „чак“ на 12 април. Защото от края на октомври, когато се взе това решение, до датата на вота имаше достатъчно календарно време, в което можеше да се случи всичко. Но още тогава, още в първите дни след общото съгласие за избори, се появиха достатъчно трезви гласове, че това е грешен, дълбоко погрешен политически ход, който може да струва много на държавата и на нейния европейски път. Най-малкото, защото в еуфорията на предизборната борба ще бъдат пропилени толкова много дни, седмици и месеци, които биха могли да бъдат използвани за реформи, от каквито обществото и страната имат нужда. Пък и от Брюксел ги искат, меко казано. 

И ето че сега дойде времето фактурата, написана в края на октомври миналата година, да бъде платена. Създаде се такава обстановка, че провеждането на изборите на 12 април да стане напълно невъзможно. Не знам дали това е Божие провидение, дошло като наказание за грешната политическа преценка, или е отлична възможност политиците в Скопие да си измият ръцете с „обективна причина“, но пандемията с короновирус им дойде като манна небесна. 

Щом като дори и яростните защитници на вота като възможност за реванш по пътя към властта – ВМРО-ДПМНЕ и техният лидер Християн Мицковски се съгласиха изборите да се отложат, какво да говорим за управляващия чрез служебния кабинет на Оливер Спасовски СДСМ и партиите на албанците от страната. И затова на президента Стево Пендаровски не беше чак толкова трудно да ги убеди, че в ситуацията с епидемията, която обхвана и Северна Македония, най-полезният политически изход би бил тъкмо отлагането на изборите. Дори ще си позволя малко мистика – в момента, в което решението да няма вот на 12 април бе взето и оповестено, чак в София чух общата въздишка на облекчение, изтръгната от гърдите на всички партийни лидери, събрани при президента Пендаровски. 

Няма лъжа – само някакви си 220 километра делят Скопие от София, а и политиците край Вардар вече толкова бяха наясно, че преди месеци бяха взели грешно политическо решение, което сега им тежеше като воденичен камък на шията, та затова и облекчението бе толкова силно изразено. Още повече, че и причината за него бе „обективна“, дори повече от обективна, откъдето и да я погледнеш. 

На всичко отгоре, и Горната камара на испанския парламент най-после се накани и ратифицира Протокола за членството на Северна Македония в НАТО. Направи го напълно в съответствие със ситуацията в Европа и в света – при празни банки в залата, с дистанционно гласуване от депутатите, задължени да си седят у дома заради пандемията. Испанският крал също така в оперативен порядък подписа указа за ратификацията, а в Скопие направиха всичко възможно тази новина, предварително известена и чакана толкова, че чак бе „вкисната“, да заеме челните места на новините и да измести от там съобщението за отлагането на избора. 

Как стана така, че двете неща се случиха почти едновременно – в един и същи ден, кажи речи почти в едно и също време, Божа работа, изглежда. Е, честито отново на нашите братовчеди оттатък границата, вече няма никакви формални пречки за тяхното членство в НАТО, да са живи и здрави и заедно да си пазим гърба, мира и свободата наоколо и по света. Налага се да отбележа още най-малко две неща. Първото е, че отлагането на изборите се превърна във фактор, който окончателно сложи край на колебанията в Скопие дали да бъде обявено извънредно положение в държавата във връзка с епидемията. При вече саморазпуснало се Събрание, единствената легитимна възможност за такава строга мярка бе тя да бъде взета от президента Пендаровски. 

Вярно, той бе подложен на публичен натиск от страна на някои партии, като СДСМ и лично неговия лидер Зоран Заев. Пък и служебното правителство на Оливер Спасовски, личен приятел, верен съратник и вътрешен министър на Заев, настоя държавният глава да не се колебае много и да го обявява. В крайна сметка, така и се случи. Пендаровски направи специално обръщение и заяви, че Северна Македония вече се намира в извънредно положение, което ще продължи 30 дни. 

Ама, какви избори, какви пет лева в такава ситуация. Второто нещо, което мен повече ме вълнува, е съдбата на Смесената комисия между България и Северна Македония за история и образование. Нейната работа през декември бе прекъсната едностранно от македонска страна с аргумента, че щом страната навлиза в предизборна кампания, седмината учени от Скопие, като непартийни и независими, не биха искали със своята работа да ѝ влияят. След като мине 12 април, тогава ще се види кой накъде. Но сега изборите отиват някъде напред във времето, без още да се знае кога биха се състояли. 

Ако по силата на някакъв автоматизъм македонската част от комисията продължи да стои на своето становище да се върне на масата на разговорите с българските си колеги след вота, кога би могло да стане това? И изобщо, ще стане ли? Сериозен въпрос, който се нуждае от изясняване и това, струва ми се, е работа на българската дипломация. 

Бих могъл да разиграя различни варианти за евентуалното продължаване на дейността на Комисията и да ги разположа най-удобно и за двете страни във времето, но това ми се струва работа безполезна. Защото според мен аргументът, с който македонските учени се оттеглиха, и начинът, по който го направиха, бяха достатъчно красноречиви да покажат, че те нямат намерение да продължат разговора с българските си колеги. Дано да съм лош пророк, но нещата отиват натам. За съжаление, разбира се. 

 Костадин Филипов

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2020