105 години от Валандовската акция (1915)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 3

Д-р Володя Милачков

През есента на 1914 г. Сърбия, щедро снабдявана от Съглашението с всичко необходимо, удържа напора на австро-унгарската армия по жп линията Солун–Скопие–Ниш.

Военният аташе на Хабсбургската монархия в София полк. Владимир Лакса започва преговори с Тодор Александров и Александър Протогеров с молба ВМОРО „да тероризира постоянно сръбската армия и държава с атентати“. През октомври 1914 г. четниците взривяват железопътния мост на р. Бабуна до гр. Велес. Месец по-късно те разрушават големия мост над р. Вардар при Демир Капия и по-малкия мост над р. Водосир, с което прекъсват съобщенията между Скопие и Солун за 4 седмици. Водачите на Вътрешната организация гледат по-широко на своето съдействие. При настъпление на австро-унгарската армия, ВМОРО трябва да вдигне въстание във Вардарска Македония, за което е необходимо повече оръжие.

 Правителството във Виена отпуска 150 000 златни френски франка и значително количество динамит. В утрото на 20 март 1915 г. 1000 четници начело с Петър Чаулев нападат и хвърлят във въздуха железопътния мост при Валандово. Трите укрепени пункта в триъгълника Валандово–Пирава–Удово са завладени. Сърбите губят 8 офицери и 300 войници.

 Внезапно нанесеният удар се разгаря във въстание на българското и турското население. Войводите провъзгласяват установяването на българска власт. Сръбското командване отделя един пехотен полк с оръдия и картечници, който на 21 март опожарява Валандово и подлага на изтребление въстаниците.Правителството във Виена отпуска 150 000 златни френски франка и значително количество динамит.

 В утрото на 20 март 1915 г. 1000 четници начело с Петър Чаулев нападат и хвърлят във въздуха железопътния мост при Валандово. Трите укрепени пункта в триъгълника Валандово–Пирава–Удово са завладени. Сърбите губят 8 офицери и 300 войници. Внезапно нанесеният удар се разгаря във въстание на българското и турското население.

Войводите провъзгласяват установяването на българска власт. Сръбското командване отделя един пехотен полк с оръдия и картечници, който на 21 март опожарява Валандово и подлага на изтребление въстаниците. Българската граница е прекосена от 6000 бежанци.

Сръбското правителство обвинява България в нарушаване на обявения неутралитет. „Валандовският инцидент“ се възприема от Съглашението като част от австро-унгарския план за „обсада на малката съюзница“ на Балканите. Министър-председателят Васил Радославов изтъква, че „подобни инциденти се дължат на кървавия режим, който съществува в Македония“.